Писала съм есе за това. Преди двайсетина години. В голям вестник. И получих много писма от хора, които го харесаха. Сега внезапно реших да се върна в тази история.
Първо нека я припомня - някак вечно романтична, нереална, много лична, страхотно наивна и толкова докосваща! През 1897 г. осемгодишната Вирджиния пита баща си дали наистина дядо Коледа съществува.
Баща й, може би за да се измъкне от пряк отговор, й предлага да зададе въпроса си на известния тогава в Ню Йорк вестник "The Sun". И внезапно редакторът Франсис Чърч й отговаря. Това е време на безверие, на мъртви надежди, изобщо, съвсем като сегашното. По някаква хем логична, хем мистична причина, отговорът на Чърч докосва безброй сърца.
Ето писмото на Вирджиния и думите на журналиста:
"Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години.
Някои от моите малки приятели казват, че няма дядо Коледа.
Татко казва: "Ако видиш нещо в "Сън", значи е истина."
Моля ви, кажете ми истината: има ли дядо Коледа?"
Вирджиния О'Ханлън
"Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат. Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастни, или на деца, са малки.
Във великата наша вселена човекът е просто едно насекомо, мравка по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание.
Да, Вирджиния, има дядо Коледа! Той съществува толкова очевидно, колкото любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост.
Уви, колко ужасен би бил светът, ако го нямаше дядо Коледа! Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии. Нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които да правят това съществуване поносимо. Нямаше да имаме друга радост, освен тази, изпитвана чрез зрението и хладния разум. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би била унищожена.
Да не вярваш в дядо Коледа това е като да не вярваш във феи. Може да накараш баща си да наеме мъже, които да наблюдават всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза, какво биха доказали? Никой не вижда дядо Коледа, но това не е знак, че той не съществува.
Най-истинските неща в света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват по поляната? Разбира се, че не си, но това не е доказателство, че те не са там. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които не са видени, и които са невидими в този свят.
Можеш да счупиш детска дрънкалка и да видиш какво създава звука вътре, но има було, което покрива невидимия свят и което дори най-силните мъже, нито дори обединената сила на най-силните мъже, които някога са живели, могат да повдигнат.
Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат настрани завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Всичко ли е истинско? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-реално.
Нямало дядо Коледа? Слава Богу, той е жив и ще живее винаги. След хиляда години, Вирджиния, не, след десет пъти по десет хиляди години той ще продължава да носи радост на детското сърце."
Все пак, съществува ли наистина дядо Коледа? Има ли феи? Или нещо приказно в сребърните отражения на капките? Моят личен отговор е за децата, но и за всички, които са запазили детската искра в себе си.
... Аз не съм идеална. Дори има мигове, в които изобщо не се харесвам. Случва се и да се мразя. Греша, стремя се да не повтарям грешките си, но... ги повтарям. Вярата ми понякога е ужасно крехка. Направо е като топящо се в устата късче захар.
Ала въпреки че съм уязвима, падаща, спъваща се, глупава, странна, смешна, в мене има един тънък проход. По-тънък от големината на косъм или дори на протон. Съвсем невидим е, но именно оттам идва любовта. Не приижда, а сякаш се прокрадва. Истинската, така оспорвана любов, не е шантаво страстна. Не е огнена. Не, тя е фина!
Тя е най-фината същност на вселената. Има я чиста в погледа към спящото ти дете. Има я дори в емоцията, когато гледаш глупав сериал. Важното е, че и скрита на много километри под груба и нескопосна проява, любовта е навсякъде. В приятелството, в книгите и музиката, в уличното коте, в сладоледа, в звездите...
Мила Вирджиния, мъничка и живееща където и да е, когато и да е. Говори ти една пораснала Вирджиния, която в душата си е запазила и тебе, моята детска аз, моята първа същност. Говори ти една възможна твоя аз от едно възможно твое бъдеще.
Да, дядо Коледа съществува! Един единствен, вълшебен и добър. Повярвай ми! Той е стар и възпълничък, и обича какаото повече от вода. Не се бои от кариеси и нездравословно хранене, защото знае, че там, където е магията, всичко е възможно. Уверен е, че животът си струва именно заради вълшебството в него.
... Затвори за миг очи. Днес е 19 декември, 2011 година, и тук, в Пловдив, сутринта за първи път тази зима валя сняг. Сега вече двете с тебе не го виждаме. Запуши ушите си. Ето, и звуците изчезнаха. Дишай, но не дълбоко, за да не усещаш много-много уханията.
Забрави доколкото можеш думите! Изтрий така и спомените си. Опитай да се измъкнеш някак извън самата себе си - все едно си въздушна целувка, откъснала се от устните ти.
... Въпреки, че всичко изчезна, тебе пак те има, нали? Така е с всяка магия. Отвъд думите, образите, мириса, дори на цветя, отвъд звуците и спомените, отвъд значенията... остава още нещо. То е неназовимо. Фино е. Трудно е за вярване. Но умее да извика най-чистата сълза в очите.
Именно в тази сълза е любовта, там е и магията! Любовта и магията са обвити със сълзата точно както бонбонът със станиоловата си обвивка. Увеличиш ли пък мъничката капчица с огромен телескоп или с микроскоп, ще видиш, че дори не е солена. Но е толкова пълна с живот!
Тя е сега твоят северен полюс. И вътре, подобно на преспапиетата за натискане на книги, вали сняг. Нагоре, надолу, навсякъде. Вали и не спира. Защото, Вирджиния, фината настройка на сърцата, наричана любов, нежност, магия, доброта, съпричастие, прошка, приятелство, светлина, винаги е бяла. Като сняг. Тази снежна светлина съживява феите, русалките, джуджетата, принцесите и принцовете. Тя е като тебе самата, недокосната още от нищо пошло.
И в средата на сълзата е работилницата на дядо Коледа. Всъщност, всичко това хич не е мъничко! Само изглежда такова. Знаеш ли, че цялата вселена се е създала някога от една много концентрирана точка?
Такъв е и светът на дядо Коледа - като зародиш. Но винаги, когато ти или друго дете повярвате, този привидно малък свят избухва и става огромен. Разширява се за милионни от секундата. И това не е илюзия!
... Дори и когато въобще не вярваш, вълшебният свят не изчезва. Просто трябва да го достигнеш отвъд думите и звуците, за да го разшириш. Знаеш ли, и елените са там! Няма да ти казвам сега имената им, защото не ги помня. Има и елфи. Също и милиони играчки. Всяка още несътворена играчка също е там.
А на доста здравия си стол седи дядо Коледа и гледа със задоволство всичко това. Ти му даваш земния живот, Вирджиния! Истината е, че не само той съществува за тебе, за да ти подарява играчка, но и ти съществуваш за него, за да му вдъхваш с вярата си отново и отново живот тук, сред нас.
Дори ако един ден се скапеш наистина ужасно, дори ако си помислиш, че нищо хубаво повече не ти предстои, че си и ще си нереализирана, скучна, грозна, бедна, без любов и приятели, дядо Коледа няма да ти се разсърди. Защото той знае, че ще намериш сили да се съвземеш и да се изпълниш пак с вяра. Няма да изпита и грам съмнение, тъй като те познава по-добре от всеки.
Дядо Коледа е вълшебникът, който познава децата по-добре от родителите им, от учителите им, дори от другите деца. Нали толкова столетия все е слушал желанията им, мечтите им, опасенията или просто смешките, които си разменят!
Ако някой ти каже някога, че нежността, обичта или магията са твърде недостатъчни, не му вярвай! Най-лошият път за душата, Вирджиния, е да тръгне след вечно растящи и никога достатъчно удовлетворими жажди. Каквото и да се случва, не се залутвай натам, защото много хора са го правили, но единици са успявали да се върнат!
Запази съвета ми за като пораснеш. Сега ще ти е неясен. Сега трябва да ти е неясен. Но един ден ще го разбереш. И ако си ме чула, дядо Каледа няма да изчезне от живота ти.
Дори и да си на на сто години, дори и да си едиинственото живо същество в цялата вселена, ти можеш да дадеш простор на вълшебството! И докато има поне една вярваща Вирджиния някъде, дядо Коледа ще съществува. Не само отвъд тънкия проход, а именно тук, край нас, минал току-що с шейната си.
Чуй, Вирджиния, чуй звънчетата на елените!
