Кинопродуценти, внимавайте. Могат да ви скъсат на феминистки тест. Няколко кина в Швеция вече решиха да преглеждат по критерия "полово равенство" филмите, които прожектират в салоните.
Известна с отлично здравеопазване и грижа за децата, щедра система на държавно подпомагане и по-зелените от жабока Кърмит екологични политики, Швеция на практика е метонимия* за социален напредък.
От казаното дотук изглежда не е изненадващо, че точно в Стокхолм бе приложен новаторски филмов индикатор за полово представителство. Тестът "Бечдел" измерва равенството между мъже и жени на големия екран, подреждайки лентите в първата неофициална рейтингова система.
И така, нека феминистките и приятелчетата със свободен дух и либерални възгледи навсякъде по света започнат да подмятат копия на "The Second Sex" (по Симон дьо Бовоар) във въздуха от радост. И да благославят шведските етно-винтидж плетени чорапи.
Тестът „Бечдел" е измислен в средата на 80-те години на миналия век, когато Алисън Бечдел рисува комикса „Dykes to Watch Out For" с персонаж, отказващ да гледа филми, ако в тях няма поне две жени, които си говорят за всичко друго, но не и за мъже.
Това схващане, което е по-скоро красиво в своята яснота и простота, се възприема така сериозно - и дори се превръща в критерий за медийни формати, различни от киното.
Бечдел на практика го въвежда с лека ръка - под формата на две жени, които се спират насред улицата и обсъждат какво да гледат на големия екран.
Поантата на цялата история е, че единственият филмов герой, който отговаря на така предложената теория, е изигран от Сигърни Уийвър в „Пришълецът" на Ридли Скот. И по-интересното е, че филмът плъзва по големия екран пет години преди комиксът на Бечдел на бъде публикуван.
Заглавия, покриващи изискването, така или иначе рядко се срещат
В днешно време, ако трябва да се придържаме към постулатите на Бечдел, няма да попаднем на много голям избор от подходящи герои(ни) в мултиплекса, особено като имаме предвид доминираните от визуални ефекти и мъжки главни роли, демографски изкривени блокбъстъри.
Елън Тейле е шеф на Bio Rio - едно от четирите кина в Стокхолм, възприело филмовия модел за оценка на Бечдел. Тази кампания - коментира тя - е насочена към отваряне на зрителските очи за това колко рядко на вниманието им се предлага женски образ, който да преживява обрати, да се бори с трудности и да направлява тяхното внимание по време на филма.
И припомня, че на условията на Бечдел не издържат известни в цял свят заглавия, сред които поредицата „Властелинът на пръстените", космическата сага „Междузвездни дойни", култовият „Криминале" и нито един от филмите за Хари Потър.
„Целта е да виждаме повече женски истории и гледни точки в салоните за кино", изтъква тя.
Е, дотук добре - за Тейле, за останалите ръководители на кина в Стокхолм, за Шведския филмов институт - най-голямата държавна институция за финансиране на филмовото изкуство, който подкрепя инициативата, ако тя действително накара зрителите да мислят повече за липсващите в толкова много филми женски гледни точки и отношения.
Ще ми хареса повече, ако отбележим и шокиращата оскъдност на жените зад камера. Доклад от 2012 г. показва, че режисьорите от женски пол са намелели до 5% от активно трудещата се гилдия в Холивуд. Спадът в сравнение с 2010 г. е 2%.
Разрушител за изкуството
Не съм толкова сигурна дали ми харесва инициативата в тази връзка на телевизионния канал Viasat, който обяви 17 ноември за „Супер неделя" - тогава ще бъдат излъчени "Игрите на глада", „Желязната Лейди" и „Диваци" на Оливър Стоун, който не е особено ориентиран около жените филм, въпреки че технически издържа теста на Бечдел.
Самата аз също имам резерви за валидността на препятствието „Бечдел", ако трябва да го приемем толкова сериозно, защото би убил толкова велики филми, които гледах тази година по фестивали, сред които и Лондонският филмов фестивал.
През цедката вероятно не би пробил великолепният „Under The Skin" на режисьора Джонатан Глейзър, в който Скарлет Йохансон практически е единствената жена, но все пак филмът засяга много дълбоко темата за женската власт - и казва много повече за отношенията между половете, отколкото „Желязната Лейди", посветена на Маргарет Тачър, например.
Добре приветстваният „Ясно, разбрах" на Никол Холофсенър, който ни дава сладко-кисел поглед върху един любовен триъгълник, също би се провалил, защото ни показва две жени, които основно говорят за един мъж.
Дори „Спасяването на мистър Банкс", с който Ема Томпсън и Том Ханкс разказват за откупуването на правата на „Мери Попинз" от „Уолт Дисни", ще се сгромоляса на теста, колкото и да показва един от най-силните женски протагонисти на годината. За момента май само „Франсис Ха" на Ноа Баумбач е в безопасност.
„Ако искат различен тип филми, нека си ги направят самите те, а не просто да размахват пръст на други хора", коментира Таня Бергвист, която остро критикува „половата лудост" на Швеция.
„Има прекалено много филми, които минават теста на Бечлер, но не помагат по никакъв начин на обществото да стане по-равнопоставено и по-добро. И обратното - има много заглавия, които не минават, но остават дълбок отпечатък и правят фантастични неща в това отношение", изтъква шведският филмов критик Хинек Палас. Важното е какъв извод ще си направят зрителите в крайна сметка.
* метонимия - езиково явление, при което една дума или название се заменя с друга поради съществуваща връзка между понятията
