Всички познаваме Емилия Кларк от ролята й на Майката на драконите Денерис Таргариен в Game of Thrones. Виждали сме я и като непоправима романтичка в драмата "Аз преди теб", и като екшън-героиня в "Терминатор: Генисис".
Сега обаче Кларк се изправя пред света с послание от първо лице. 30-годишната актриса публикува есе в "Хъфингтън пост" ден преди Международния ден на жените, в което говори откровено и чистосърдечно за проблемите с неравенството между половете.
Тя посочва, че от малко дете е възпитавана в принципа, че жените и мъжете са равноправни, че "всеки получава и дава по равно". "Това ми показа, че жените могат да вършат всичко, на което един мъж е способен. И трябва да могат", казва актрисата.
Емилия Кларк признава, че този светоглед не отговаря на общата нагласа на нейното поколение. Едва по-късно тя разбира колко различен старт в живота си е получила благодарение на родителите си.
Ето част от писмото, в което тя дефинира "добрината като новото секси" и призовава хората да направят промяната преди всичко от себе си и своите всекидневни жестове:
"Моята най-добра приятелка ми казва, че съм супер-момиче, което има късмета да работи в индустрия, предоставяща платформа на всеки, който би искал да говори за проблемите с неравенството. С още малко късмет, има и вероятност някой да ме чуе. Ролите, които съм играла, ми дадоха възможност да разбера какво означава да бъдеш жена, която се сблъсква с неравенството и омразата, т.е. да защитя позициите си като феминистка.
Това не ме е спирало да си тръгвам от ситуации или хора, които приемат, че съм слаба, тъй като съм жена. То ме кара да не отстъпвам от решенията си и да приемам последствията.
Третират ли ме равностойно на работа? Не винаги. А останалите жени? Не, и статистиката го доказва. Вярно ли е, че някои журналисти - не само мъже, но и жени - се интересуват от мен преди всичко защото сензационните заглавия за млади момичета продават? Да.
Ако сте гледали Game of Thrones, значи - внимание, спойлери - видели сте ме гола. Хората очакват от мен най-различни реакции при споменаването на този факт. А аз имам достатъчно много причини, поради които не изпитвам необходимост да се оправдавам.
Вярвам, че всички имаме възможност да защитаваме правата си като жени в своя обикновен всекидневен живот. Вярвам, че всички притежаваме силата да заменим омразата със справедливост, съпричастност и добрина.
Не е нужно да се случи някаква сеизмична промяна, за която всички да научат. Убедена съм, че ние, като хора, имаме възможност да се борим с омразата чрез отношението едни към други. Не просто в отделни специални моменти, а всеки ден от живота ни.
Вярвам, че можем да започнем с добрината.
Добрина. Не е ли доста банална дума? Но ефектите от нея са прекрасни. Те са непосредствени и реални. Едно добро действие може да превърне деня ви от едва поносим в прекрасен - само за миг. Да бъдеш добър означава да покажеш на някого, че го виждаш и чуваш, че той наистина има значение. А това е секси.
Например, да имаш самочувствието да погледнеш някого в очите и да говориш с него като равен с равен - независимо от пола, расата или сексуалните му предпочитания. Това е добрина. Това е малък жест, с който показвате на този човек, че го признавате. Представете си поне за момент, че всички започнем да се стремим да бъдем по-добри помежду си на съвсем дребно, всекидневно, искрено ниво. Няма ли да бъде невероятно?
Вярвам, че успехът на една жена е победа за всички жени. Вярвам, че всяка жена има избор да реши как да живее живота си. Че всички ние сме супер-момичета, а специалната ни сила е в това, че обръщаме внимание на хората около нас.
Малките добрини могат да се превърнат в огромно движение. Затова няма да предлагам големи идеи, ще оставя това на държавниците и политиците. Вместо това, предлагам всеки един от нас да активира своя ген на добрината, да му даде сила и да го споделя с околните.
Добрината е секси, важна е за нас, кара ни да се чувстваме щастливи и ценени. Позитивните действия започват с малки индивидуални актове, които се натрупват с времето и се превръщат в движение - към по-равноправно общество, в което добрината ни прави здраво стъпили на земята, но и ни дава сила да продължим напред".
