Елизабет Уейл и съпругът й влизат през двойно шумоизолирани врати в офиса на семейния им терапевт. Те са там, за да заздравят иначе "доста добрия" си брак, но терапевтката им има съвсем различни идеи. Само след две сесии, тя установява, че двамата живеят в "непривлекателен и дори потискащ порочен кръг".
Това е огромно прозрение за г-жа Уейл - журналистка от Сан Франциско, която успява да убеди "мъжлето си" да отидат на брачна консултация след девет години брак. Тя си спомня всяка част от дългия семеен път - от сексуалната терапия и груповите уъркшопове до книгите за самопомощ и брачните консултации за проблемни двойки в новата си книга: "Без изневери, без раздели", която излезе на пазара миналия месец.
Когато чувстваш, че има проблем, но той не изглежда твърде сериозен
Според всеобщите стандарти, проблемите на двойката изглеждат направо тривиални: отлив на финансови ресурси, неговите "моно-мании" (сред които руски бодибилдинг и готвене на всевъзможни карантии); нейната неспособност да приема и прави комплименти, както и фактът, че тя не обича целувките с език - един терапевт предполага, че г-жа Уейл се страхува, че ще бъде "асимилирана" от съпруга си.
При това положение, защо им е да клатят лодката? "Струва ми се, че не се стараех да бъда сред най-щастливите съпруги", пише Уейл. "А и нямах нужда да знам каква е оценката на брака ми. Просто исках да открия начин да защитя всичко хубаво в брака си". Авторката споделя опита си в семейната терапия и разказва за новата си книга.
Терапевтът Бърнард Герни, основател на канадския "Национален институт за оптимизиране на връзките" твърди, че бракът е умение, което може да бъде усвоено - като карането на колело. Съгласна ли сте с това?
Осъзнах, че знам толкова много за много аспекти от живота - как да бъда добра майка, как да се грижа за здравето си, как да издържа в маратон по тичане - и не съм внасяла тази част от себе си въобще в брака. Аналогията на Герни с карането на колело наистина ме изненада. Но бракът всъщност е нещо, в което човек реално може да задобрее. Можете да се тренирате, точно както тренирате изминаването на по-големи разстояния. За всичко си има начини.
Как точно "залитахте" в брака си?
Не се стараехме особено. Бяхме пасивни в смисъл, че не се опитвахме, не четяхме книги, не търсехме второ мнение, просто чувствахме, че животът ни се е запътил някъде и няма как да го променим. Всичко вървеше добре, но просто се носехме по течението.
Не се ли притеснявате за "внушеното от терапевтите брачно самоубийство"?
Писателят, академикът и психологът Бил Доътри използва този термин в една от своите разработки. Много двойки чакат да отидат на терапия, за да узреят за момента, в който се развеждат. Семейната терапия е много комплексен процес. Толкова много неща се случват в стаята на терапевта. Има двама души: единият от тях може би вече не иска да е в тази връзка, а може и двамата да не искат. Терапевтът може да установи по-добра връзка с единия от двамата. Това, което Доътри има предвид е, че ако имате терапевт, който не е достатъчно добър, това наистина може да се окаже лошо за връзката ви.
Колко сесии имахте с вашия семеен терапевт?
Видяхме се 6 или 8 пъти.
Решихте да отидете на терапевт, за да засилите положителните аспекти на брака си, но вместо това тя се е съсредоточила върху вашето "неудовлетворение".
Не мисля, че тя сгреши като постъпи по този начин. Частта от нас, която искаше да отидем при нея и да бъдем позитивни, се замозащитаваше. Терапевтката ни помогна да видим онези части от нас и връзката ни, които не работеха добре. Въпреки че аз бях инициаторът на този процес, все още не бяхме отворили очите си достатъчно. Много се говори в света на браковете за това, че връзката е само толкова стабилна, колкото са хората в нея. Това изглеждаше важно, но решихме в този момент да не се съсредоточаваме върху него - да не анализираме основите на нашето съвместно съществуване.
Мислите ли, че бракът ви щеше да се разпадне, ако бяхте продължили да се виждате с терапевтката си?
Не, не мисля. Не мисля че Холи бе против нас по какъвто и да е начин.
След това сте присъствали на 16-часов, финансиран от правителството курс по брачна просвета с упражнения по принудителна емпатия и обещаващото наименование "Овладяване на мистериите на любовта". Изненадващо, той е проработил.
Идеята за шаблон, според който да общувам в брака си, ме ужасяваше. Особено що се отнася до любовта, ни се иска да мислим за живота си като нещо уникално, лично и специално - а не за нещо, за което да очакваме помощ от държавата. Щом преодоляхме това и започнахме да правим упражненията, по някакъв начин те се оказаха много полезни за нас. По-голямата част от курса се фокусира върху емпатията и комуникацията и това да се опитаме да видим света през очите на партньора ни.
Едно от упражненията е да преразказвате един на друг травмиращи истории от детството си. Той ви говори за това как вие сте ударили едно момченце в лицето с камък, а вие - за това как той се е чувствал неудобно в червени шорти, докато е бил в пубертета. Как ви се отрази това?
Когато някой ви разказва вашата история и обръща внимание на това как сте се чувствали по онова време, усещането е трогателно.
И показва, че вашият партньор наистина ви слуша, а не само кима на разказа ви?
Не само че ви слуша, но и е с вас на 100 процента, изцяло. Има една удивителна серия от снимки на име Switcheroo, заснети от Хана Песут, в които тя прави портрети на двойки, които стоят облечени в обикновени дрехи, след което ги кара да си разменят дрехите и да се имитират и ги снима отново. Мисля че със съпруга ми преживяхме вербалния еквивалент на тези снимки. Това е наистина радикална форма на емпатията.
Кратките методи в психологията – поредната много нашумяла мода, сред предимно скучаещите хора.
По тази тема може да се пофилософства доста, но аз не си падам по това. Малко неща могат да ме учудят на този свят, но това определено ме учуди. Учудвам се от това как може да си щастлив и да отидеш на терапевт, за да се убедиш, че си щастлив? А понеже жената е тази, която предизвиква безредиците в случая, мъжът чисто и просто да й подари едно бижу от стронций-9, па нека чак да свети от щастие... милата... Абе, при тези американци всичко е ненормално, но в рамките на нормите....
П.С. В Перник са си най-добре! Винкело играе ролята на терапевта
@ lele Какво по нормално от това, в тия смутни времена ако случайно се почувстваш щастлив, веднага да идеш на доктор да се прегледаш
Е как бе леле мале, те са отишли на терапевт, "за да заздравят иначе "доста добрия" си брак, но терапевтката им има съвсем различни идеи. Само след две сесии, тя установява, че двамата живеят в "непривлекателен и дори потискащ порочен кръг". Един вид - ако се чувстваш щастлив - иди на специалист да ти каже защо не е така
Аз на терапевт ще отида, само ако той ми плати на мен Свикнала съм да кова щастието си сама ... Имам един доста удобен чук...
Сещам се за един лаф: Като не работи, го ровя за да разбера що не работи, ако пък работи, го ровя за да разбера що работи. Скука, скукааа...
Както обикновено, коментарите са по-ценни от статията.
Цялата трагедия на американците произтича от това, че много искат да говорят за себе си и много им пречи обстоятелството, че другите не искат да ги слушат... За това и shrink-овете имат доста работа... Явно дамата от тази „профилактираща се” двойка, е страдала от липсата на „изслушване” от страна на съпруга.... Но пак казвам - егати идиотската „профилактика”... Няма да се учудя ако според някой американец и изригването на вулкана Ейяфятлайокутъл през 2010 година е било планирана профилактика на отоплителната система на Исландия...
Браво, леле мале, как успя да го произнесеш тоя вулкан! Аз не можах да го довърша това до края, изгубиха ме като читател. Ама не могат ли да си сипят надвечер по едно узенце и със сладка приказка да си се посмеят и после - към райските градини?!
Паяче, ами явно не могат, без някой на когото задължително са платили, да им каже, че това ще подобри брака им... хихих
Както винаги, коментиращите се надпреварват да се надсмиват на 'тъпите американци' и да изтъкват колко добре са самите те. Като отричаме психологическите проблеми в обществото и не ги третираме, обаче, те не изчезват магически. Напротив. Увеличават се. От това, че българите не ходят на семейни психолози, не следва, че българските семейства са ужасно стабилни. Просто следва, че повече семейства в България или живеят непълноценно с проблемите си, защото не могат да ги оправят и се насилват да ги толерират, или се разделят. И то единствено, защото нямат силата да признаят, че имат нужда от помощ.
Нов интернет портал – WAZZUB e търсачка подобна на Google, но е решила (за първи път!)да дели 50% от приходите си с регистрираните потребители.Регистрирайте се и с поканата към близки и приятели започвате да печелете от8-ми април 2012! Всеки нов приятел, който ще поканите с персоналния си линк, било чрез коментар във форум, e-mail , Skype или разговор, и се регистрира чрез него, увеличава факторът, по който ще се изплащат парите ви! Успех! Прилича на пирамида, но не е, защото след 08.04.2012 се спира регистрацията на нови членове!! Вашата покана е тук: http://signup.wazzub.info/?lrRef=5e63e7a8
>Смеем се и над себе си и от двете страни на океана, защото трябва някой страничен човек да дойде и да ни обясни това, което отказваме да видим или замитаме под килима Именно за това говоря. Присмиването над хората, които са имали достойнството да признаят пред себе си и партньора си, че не могат да се справят с определени личностни проблеми, звучи много горчиво, когато осъзнаем, че такива проблеми имаме и самите ние, но от гордост и самолюбие нямаме сила да си ги признаем. Малцина са всъщност тези, които имат всички необходими социални умения, за да гарантират баланс във връзката си. За съжаление, от останалите нас, които сме с не толкова силни социално умения, твърде малко са тези, които могат с ръка на сърцето да кажат 'Това не го умея и не го правя достатъчно добре, което афектира връзката ми по нежелан начин. Ще потърся помощ'. Огромното болшинство предпочитат да живеят със заблудата, че те всъщност са със супер способности в личнностен план, но, видиш ли, партньорът им.. или социалната среда.. или държавата.. абе, някой/нещо друго е виновно, че в семейството отношенията са обтегнати. Точно като нежеланието на българина да си закара колата на сервиз, защото това значи да признае, че не може да си я оправи сам. Когато те тресат силни личностни комплекси за малоценност, гледаш всячески да избегнеш каквото и да било признание, че нещо не го знаеш или можеш, и със всички сили сочиш с пръст и се надсмиваш над всеки, дръзнал да признае слабостта си. При българите комплекси за малоценност с лопата да ги ринеш.
Възпитани сме с приказката за неволята, може би това е една от причините да се стараем да се справяме сами с всичко и мисля, че това е признак за наличие на комплекс за многоценност, обратно на твърде широко разпространеното мнение, че сме фрашкани с комплекси за малоценност. Все още чак до там не сме се приспособили към консуматорското битуване и не се сещаме, че чак пък всичко може да си купим, дори, и особено пък съвет за каквото и да било. Знаете дебелоглавата реплика:" Не ми давай акъл, дай ми пари!". Всъщност такава е народопсихологията ни. Не можем да се сравняваме нито с американците, нито с японците. Т.е. можем и ще видим колко сме различни, в което няма нищо лошо. Аз харесвам българите, искам да кажа.