Представи си, че нямаш храносмилателна система. Остави настрана факта, че обичаш да ядеш. Просто тя не съществува в твоя организъм и не е необходимо да се храниш, за да живееш.
От досегашния ми кратък живот съм разбрал каква загуба на време е да се готви. Часове, прекарани в супермаркети, пазари и кухнята (и понякога в тоалетната), които могат да бъдат оползотворени къде-къде по-добре.
Е, днес можеш да си направиш страхотна помия за отрицателно време, като заложиш на полуфабрикатите. Но козът ти с напредването на технологиите и всичко покрай тях не важи - просто ядеш, за да не умреш - което при полуфабрикатите всъщност е оксиморон...
За Junk food да не говорим. Посветих й се от ранна детска възраст и накрая на заветните ми 168 см се простираха 93 кг. Хайде, стопиха се някак (абе, не беше просто ей така) 27 кг. Ходих на фитнес (няма такава скука), но снимките от дебелия период си останаха, за да ми напомнят за невъзможността да си избираш от всички дрехи, а само от тези, които уж те правели по-слаб. А дежурната лъжа към себе си и останалите, че се харесваш такъв какъвто си, е най-нелепото нещо от този период...
Също така да работиш, за да изкараш пари, които после да изядеш и да ги изхвърлиш в канала, ако ще да става дума за фуагра или суши, не е много смислено. От известно време го карам на домати и сирене. На вкус са добре (особено ако са от на баба ти - ама твоята си баба), а и не изискват време за приготвяне. Резултатът е, че не съм легнал гладен. От друга страна най-много от заплатата можеш да я видиш на масата (последните данни на Националния статистически институт го доказват). И така изпадаш в клишето да живееш, за да ядеш.
Ако нямахме храносмилателна система, нямаше да имам приятелка, която да е била твърдо решена да отслабва, като си позволява солети и още някакви такива боклуци, и която припадна на концерт от глад и изтощение.
Сега да видим за какво ще харчим парите, спестени от храна. На първо време бих пътувал. Стига да се науча като за начало да спестявам. Бих отишъл до Куба, за да се запозная на живо с роднините си там. Пък и кой нормален човек не иска да отиде там, докато Раул Кастро още е на шефския държавен пост?! След Куба ми предстои да обиколя останалия цял свят.
Сега пресмятам колко време съм изгубил в ядене. А в дебелия период си беше наистина огромно пилеене. За какво бих използвал това време? Четене! Никога не стига времето да се нахраня по този начин. Направо предлагам да има ресторанти читални за тези, които са си поставили за цел повече работа и по-малко забавления. Поръчваш си книга, музика, филм, балет или пиеса, сервират ти таблет. Вече сметката се определя от вкуса ти (най-тънко ще ти излезе концерт на Гага). И както сега в по-добрите заведения не предлагат български твърд алкохол, така и чалгата в тези алтернативни читални няма да фигурира в менюто.
Много семейства у нас са изгубили или въобще не са изграждали представа какво е да разгръщаш живота като книга и на всяка страница да намират нещо ново.
След това инвестирам парите в концерти на живо. Ще видя най-накрая Ройшин Мърфи, Ла Ру, всички рок класици, които все още изнасят концерти, ще обикалям френските и английските електро дупки... Да не продължавам, защото музиката е много лична тема и ако не съм ви изгубил досега, сега мога да го сторя.
Като се замисля, срещите също ще излизат доста тъничко. Няма да има ресторанти, барове, партита. Хайде, последното ще го има, но ще се измисли друг вид консумация в дискотеките. Ще започнем да ходим на срещи на доста по-яки места. И тогава маргиналните организми ще бодат очи. Защото градацията на техните желания няма да бъде същата, а директно ще започва от скъпата кола и яхтата. Който го устройва да се бръкне в джоба за толкова, да го направи. Само дето трябва да се измисли къде ще се струпват тези наши съграждани и съгражданки, като няма да има заведения във вида, в който ги познаваме.
Така е, живот като песен ще е, ако не ядяхме. Един напиращ да види бял свят и да го помрачи за кратко време газ ме връща в реалността. Така че ставам, за да се ориентирам към кухнята. Свинска работа...
Хм, щом яденето ти се струва такава загуба на време опитай се да сметнеш със спането колко губиш... Дори най-грубите сметки веднага показват...
Глупавичко... И повърхностно откъм разсъждения. Защото, ако се задълбочим малко, веднага става ясно, че без нуждата да се приема храна, ще изгубим едно от сетивата си - вкусът (няма да има биологична необходимост за него), което доста ще ограничи възможността ни да опознаваме и да се адаптираме към заобикалящата ни среда. От това особено много ще пострада развитието на нервната система и интелекта (кърмачетата и малките деца опознават света в голяма степен чрез вкуса си), което най-много да ни върне назад в еволюцията. Така че, четете си книжките по биология и чичко Дарвин, и по-малко безсмислени разсъждения следващия път!
Ооо, колко на сериозно приехте статията и нападнахте човека. Това чувството за хумор май ви останало някъде из хладилника. Я бегом да си го вземете (с някой сандвич в добавка), така бихте могли да се позабавлявате с текста, както направих аз
Еееее, и аз имах такива мисли.... като бях тинейджърка! Еми... много хубаво, НО имаме храносмилателна система и ТРЯБВА да ядем, за да живеем (освен ако не овладеем медитазията ди съвършенство). Всичко е въпрос на организация- И време за пазаруване, И време за готвене и ядене, И време за хоби, И пари за всичко това!!! Моето ежедневие е МНОГО заето, но намирам време за всички тези неща! Значи можело.
Ах как обичам такива статии, дето разлайват кучетата тук.....и кучките
Божеееее, ако някой не е (напълно) съгласен с нещо, на това му се викало "разлайване". Така ли е "модерно" така???
2 рото "така" да се чете "сега"
всеки си има вкус и интереси, на мен пък готвенето (!), както и хапванерто ми доставят голем кеф, особено в хубава компания. не го считам за загуба на време. както четенето, гледането на филми, секса. както се вижда от други статии, дори последното за някои хора е загуба на време. свят широк, хора всякакви.
То и аз да ядях само домати и сирене щях да разсъждавам така ограничено. Не бих се лишил от приятни вечери с любимия човек, от излизането за хапване с весела компания и т.н. А представи си хората имат и време да правят всичките тия неща въпреки че се хранят... шокиращо.
Лили, тук си описана много добре.
http://www.webcafe.bg/id_1084987318_Jenite_predlagat_samo_seks_3
Авторе, мило дете, ... търси и ще намериш! Има си начини за всичко. Дори да не се яде. А храносмилателната система служи и за още нещо. Ако наистина се интересуваш сериозно, в нета има достатъчно инфо. На първо време можеш да станеш вегетарианец (аз не съм ). Факт е, че животинските продукти изразходват повече време и енергия за обработка, а сурови не можем да ги ядем. После можеш да преминеш към суровоядство (пак вег.) ... и т.н. Човек не е само вкусови рецептори, корем и дебело черво. Нека всеки живее както намери за добре. Ако пречи на някого, нека вторият предприеме нещо
Напълно съм съгласна с автора, макар 4е не съм тинейджър, което е подсказано по-долу като причина за този начин на разсъждение. Отдавна не съм тинейджър, всъшност. Намирам хилядите предавания по ТВ за готварство за унизителни, защото хората сме принизени до готва4и и яда4и, ни6то друго. Докато на нас показват как да си правим ефтини манджи и ние се радваме, 4е сме измамили кризата- други хора живеят по яхти, имат по няколко къ6ти на няколко места по света и им готви готва4( но само еколкоги4но 4исто и доста здравословно, а не ГМ пиле6ки американски бут4ета, както в БГ). Карат ни да сме роби на стомасите си, а ние се радваме. Поздравявам автора, дерзай, млади 4ове4е, има надежда за бъде6тето!
"Карат ни да сме роби на стомасите си" То ако тръгнеш да приемаш всяко предаване по телевизията за пропаганда, тогава сигурно Animal Planet и NatGeo Wild ни карат да се върнем към животинските си корени. Аман от псевдо-прогледнали хора, дето виждат конспирации в най-елементарните неща. Точно от такива като вас човек си мисли, че няма надежда.
Невежеството е блаженство, драги, както се казва6е в един хубав филм. Запази твоите възгледи, не те карам да ги смени6 с моите. Ти има6 право на своите, както и аз на моите, поне до там съгласни ли сме?? Със здраве.