През април Тейлър Орси създаде видеоклип за тежко състояние, засягащо определена категория жени: "Злобното спокойно лице" (bitchy resting face). "Това просто е моето лице" е викът на отчаяние на страдащите от ЗСЛ, които изглеждат ядосани дори когато не критикуват облеклото ви или измислят сложни схеми срещу нищо неподозиращи колеги.
"Ще преодолеем това лице в лице," обещава видеото на ЗСЛ-стите по цял свят. Прегледайте лицата на актьорите - и това обещание изглежда не твърде успокоително.
Видеоклипът, естествено, е шега
Нещо повече, той в достатъчна степен спазва равенството на половете, за да опише и еквивалентен мъжки синдром - "похотливото спокойно лице", проявяващо се при някои иначе добронамерени мъже.
И все пак ние анализираме всякакъв външен израз на вътрешния живот на жената - героите, които тя описва, лицевите изражения, които прави - в търсене на "приветливост".
Жените просто са длъжни да бъдат мили. "Дай ми една усмивка, де" е фундамент на уличния тормоз (ултимативният образец на жанра логично е Джокерът на Хийт Леджър - зализан тип с изтощена коса, гледащ похотливо и питащ "Защо толкова сериозно?").
Когато не го правят, когато са просто безстрастни или замислени, стават обект на присмех или биват заклеймени като груби.
Да питаме защо е така означава да нагазим в територията на неизречените правила за мъжките и женските физиономии - начинът, по който дирижираме социалното поведение. (Ако сте жена, която мисли, че това не се случва в реалността, помислете дали някога приятел ви е изваждал от дълбок замисъл с въпроса: "Да не си ми сърдита нещо?" Вероятно той/тя е имал предвид: "Защо не се усмихваш?")
Оплели сме се в толкова много смисли на усмивките, че присъствието на усмихната гримаса се е превърнало в ясно разграничение между мъжко и женско поведение. В едно изследване бебета, облечени в неутрални цветове, като зелено и жълто, били показвани на наблюдателите. Когато гукали и се усмихвали, наблюдателите ги определяли като момичета; неспокойните и плачещите били обявявани за момчета.
Ефектът се е запазил и когато различна група участници наблюдавала снимки на весели или ядосани лица на възрастни. Хората охотно са идентифицирали усмихващите се жени като самки и ядосаните мъже като самци, но им е било нужно повече време и по-често са грешали, когато са били изправени пред вбесени женски изражения или усмихнати мъжки лица.
В цяла вълна от изследвания жените разкриват, че се усмихват повече от мъжете (и мъжете се усмихват осезаемо по-малко от жените)
Те говорят за усмивки в офиса, с непознати, с роднини, в замайващо широка гама от ситуации. Ненаучен преглед на снимки от бала, вестникарски изрезки, снимки във Facebook и реклами потвърждава тези изследвания: дамите са с блестяща бяла усмивка много по-често от мъжете, поне когато някой ги снима.
В симулирани интервюта за работа дамите участнички са подправяли изказванията си с усмивки, докато мъжете участници в експеримента е било по-вероятно да запазват неутрални (тоест привлекателно силни и стоически) изражения.
Има обаче един проблем: всичките тези женски усмивки не означават, че дамите са по-щастливи. През XIX в. френският физиолог Гийом Дюшен е разграничил спонтанния "изгрев" на лицето, сега известен като дюшенова усмивка ("истинската" усмивка) от преструвката.
Докато изкуствената или съзнателна усмивка изисква задействане само на мускула около устата, "реалните" усмивки включват и устните, и мускулите около очите. Както казва самият Дюшен, единият тип усмивка "се подчинява на волята, но вторият се задейства само от приятните душевни емоции." (Или, както казва Тайра Бенкс, "усмихвай се с очи".)
Мариан Лафранс, професор по психология в Йейл и най-големият съвременен анализатор на усмивките, е изследвала хиляди такива и дори е издала книга, наречена "Защо се усмихваме: науката на лицевите изражения".
Тя обяснява, че само около 20% от усмивките са истински. Мъжете и жените ги демонстрират с еднаква честота. Отчитането на другите типове усмивки кара изследователите да констатират разлика между половете. Защо?
Едната от хипотезите - за връзката чрез топлотата, твърди, че жените естествено са по-емоционални, експресивни и склонни към емпатия
Аутопсии показват, че жените имат по-големи мускули около устата. Не толкова ясно е обаче дали жените се раждат с такова превъзходно "оборудване за усмивки", или развиват тези мускули с практиката през целия си живот.
Друго обяснение за разликата между половете и усмивките, хипотезата за доминацията и статуса, се опира на динамиката на влияние. Според нея жените са по-усмихнати, защото са социално по-слаби - те трябва да изразяват с лицата си склонност за отстъпване, демонстрирайки на всички, че нямат интерес да се борят срещу статуквото.
Подкрепата за този аргумент идва от света на животните, в който безввучните оголени зъби демонстрират приветливо подчинение. Хората не са маймуни, а прекалено силните екстраполации между видовете могат да бъдат твърде опростяващи.
И все пак изследванията показват, че хората изглеждат не толкова властни, когато се усмихват, и че рядкостта на усмивките се свързва с агресията. В едно изследване мъжете, чиято слюнка съдържа по-високи нива на тестостерон, са демонстрирали по-голяма неохота да се усмихват по команда.
Факт е, че жените не биха се усмихвали толкова често, ако не печелеха нещо от това
И все пак простата извивка на устните би била по-малко ефективна, ако не живеехме под тиранията на любезността. Демонстрирането на радостно настроение, което не чувствате, хаби енергия и сили. Уморително е да поддържаш постоянно чертите на лицето си като букет за мъжкия поглед.
В "Защо се усмихваме?" Лафранс разглежда психологическия дисонанс, който стюардесите изпитват след часове на принудителна приветливост. Те съобщават, че се чувстват отчуждени от емоциите си (определението в бранша за това състояние на безчувственост е "да се роботизираш"), изпадат в депресия, губят представа за истинското си "аз".
А дори и усмихващите се да успяват да избягва подобни травми, те се налага да приемат оценките, които предизвиква изражението им, които не винаги са положителни. Усмивката излъчва харизма, приветливост и щедрост - и неегоистичните хора демонстрират по-искрени усмивки, а кой не иска да изглежда неегоистичен? - но както видяхме, те могат също да излъчват и слабост.
В офиса жените, които твърде малко се усмихват, биват отчуждени от колектива като "зли кучки", но пък тези, които прекаляват с любезността, може да изглеждат некомпетентни.
Най-често усмивката е заучено поведение, "социална демонстрация", която усвояваме още от бебета. И ако тези бебета са момичета, много е вероятно те да усвоят усмивката бързо, заливайки приятели, познати и непознати с чаровна извивка на устните.
Или може би те ще устоят на вълната и ще бъдат "зли кучки". Не че препоръчваме жените да се превърнат в безизразни статуи, но пък може би биха могли да поекспериментират с това да се усмихват само когато наистина го желаят. Това би ни накарало да се усмихнем на свой ред.
