С две спорни придобивки един музей хвърли димяща граната в дебата за етиката на козметичната и модна индустрия, захранвана от евтина работна ръка по целия свят. Лондонският музей „Виктория и Албърт" пожела да включи в своята колекция чифт изкуствени мигли на певицата Кейти Пери и джинси на Primark, произведени в срутена фабрика на марката в Бангладеш.
Двата „експоната" под прицел не са прищявка или случайност, а част от новата стратегия на музея за „бърза реакция" на актуални и коментирани събития, тоест - своевременно събиране и откупуване на предмети, които да послужат за показ. Все пак, това е най-големият музей за декоративно изкуство и дизайн в света.
Но за компаниите, които произвеждат и продават тези два продукта, нещата не стоят толкова лесно. Защото това на практика ще ги натика смущаващо под светлините на прожекторите с ниските заплати, които подхвърлят на своите работници.
Това е една от основните причини за необичайната на пръв поглед музейна селекция - общото между изкуствените мигли и джинсите е, че те са произведени срещу нищожно заплащане. Макар и легални, тези заплати са минимални, а активисти за справедливи условия на труд твърдят, че парите са значително по-малко от екзистенц-минимума в съответните държави.
Например - джинсите на Primark са ушити в Бангладеш от работници, които получават възнаграждение от 24 паунда на месец. А изкуствените мигли, които стотици жени и Кейти Пери използват, идват от Индонезия, като една месечна заплата е около 50 паунда. Производствената цена на един чифт от тези мигли е около 8 пенса, а във Великобритания цената им е 5.95 паунда.
Изложба за малко пари, но с голям смисъл
Кийран Лонг е старши-куратор в музея и отговаря за попълненията в колекцията. Той твърди, че такива „грозни и зловещи" обекти също изискват внимание, както прекрасните и ценни такива. Вниманието на музея пада върху Primark, след като повече от 1100 души загинаха при зловещ инцидент през април в Дака, столицата на Бангладеш.
Тогава фабриката „Rana Plaza" се срути, а на служителите е наредено да не напускат работните си места, въпреки опасните пукнатини в стените. Британската търговска верига за дрехи предложи дългосрочни обезщетения на ранените 2500 души и семействата на загиналите, както и медицински прегледи за останалите.
Лонг се спира и на фалшивите мигли на Кейти Пери, след като прочита как тече производственият им процес в Индонезия. Тази дума трудно може да се приложи към ръчния труд на момичета и жени, някои от тях са инвалиди. Тази работа изисква пределна концентрация и остро зрение, така че доста от жените се оплакват от главоболие, сковани крайници и най-страшното за тяхната прехрана - отслабване на зрението.
„Глобалното консуматорство е феномен, който нарочно премества производството в далечна локация - и така създаването на много от продуктите, които купуваме, остава невидима за нас. Експлоатацията на труда не би трябвало да е някаква изненада. Ние не се опитваме да водим кампания срещу или в полза на никого, но нашата задача е да показваме критичните моменти в историята на производството и дизайна", обяснява той.
За жълти стотинки
Лонг възприема изкуствените мигли като майсторска изработка, докато не открива някои важни подробности. На около 40-годишна възраст зрението на жените вече е значително нарушено. Те получават минимална работна заплата, но фабриката разчита на надомни работнички, които обикновено вземат наполовина - 4 пенса на чифт.
Eylure, компанията-майка на целия асортимент, е непреклонна и твърди, че всичко се прави законно от изпълнителя й - PT Royal Korindah и въпросната фабрика в индонезийската провинция Джава. В района присъстват доста големи и популярни имена в козметичния бранш, тъй като заплатите там са два пъти по-ниски в сравнение със столицата Джакарта. 100 000 души вадят хляба там, а 90 на сто са жени.
Става дума за индустрия, която заработва 111 милиона паунда на година само във Великобритания. Тук Кейти Пери и Черил Коул имат съществен принос.
Колкото и да е странно, фирма като Korindah предлага сравнително добри пари. Има жени, които взимат по 1 пенс за чифт изкуствени ресници в домашни условия. А експертите от Asia Floor Wage Alliance изчислиха, че средното 4-членно семейство в Индонезия има нужда от поне 166 паунда на месец, за да покрие основните си нужди.
На никого не стигат
20-годишната Фрити, наскоро станала майка, е една от многото жени, които едва се прехранват с такъв надомен труд. Тя работи за партньор на Korindah, който й дава по 2 пенса за чифт изкуствени мигли - майсторска ръчна изработка, дошла направо от студения циментов под на тъмната колиба на Фрити, оградена със стени от тухли и бамбук.
„Завърших училище, но нямах пари да продължа да уча. Исках да стана учителка. Сега мисля, че винаги ще правя изкуствени мигли, защото не умея нищо друго. Понякога ми се вие свят. Имам проблеми с очите, но не мога да си позволя очила. Никога не съм носила изкуствени мигли. Мисля, че би ми харесало да опитам, за да видя как ще ми стоят", разказва тя.
В друга къща връстницата й Кусвами се е концентрирала върху наниза с изкуствени влакна. Тя е родена без ръце и използва единствено краката си. Работи за друг производител, различен от Eylure и партньорите му, като получава заплащане от 1 пенс за всеки чифт мигли."Правя това от 15-годишна. Често искаме по-висока надница, защото парите не стигат, а и много се изморяваме", споделя тя.
Статистиката показва, че около 1/3 от работниците в района получават под минималната заплата. А компаниите започнаха да се оправдават.
