Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Sex bomb, sex bomb

Просто си представям тези пластик гърли без токчета, без рокля тип “Само за майтап”, без грим за пет лица... Снимка: Getty Images
Просто си представям тези пластик гърли без токчета, без рокля тип “Само за майтап”, без грим за пет лица...

Последните две събития, на които присъствах, много ме размислиха на тема сексапил и еротика. Иде реч за Нощта на сексбомбите и Erotic Art.

Така. Първото. Мото: "Всеки мечтае за такава нощ, но не всеки има покана за нея"

Това всъщност бяха награди за най-сексапилните известни българи на... 2011 г.

Странно как още в началото се определят, след като могат да изгреят още звезди на българския небосклон до края на годината - и също толкова сексапилни, колкото предните.

Facebook гръмна, когато течеше гласуването. Над 1 000 000 души дневно се биха с лайкове и коментари за своя фаворит. Изляха се тонове обиди и откровена ненавист към конкуренцията. И въобще голям интерес и тръпка беше за обикновения българин - който сигурно се събужда с Ани Цолова и заспива със Слави Трифонов - това иначе светско събитие.

Но аз искам да разгледам представата за сексапил, съответно и еротика. В категорията "Най-секси тройка" сред номинираните бяха Азис, Китаеца и Денислав. Кой е главатарят на това сексапилно, та чак на килограм трио, едва ли може да стане ясно.

Но какъв секс можем да намерим в Азис. Който ту се лансира като мъж, ту като жена. Хем брада, хем червило, хем мъжки глас, хем токчета... Над главата на едно детенце веднага изниква балончето с въпросче: "Ти какво си?"

Тази представа за сексапил направо можеше да се причисли към броженията на изкуството в тази област, ако не бяха обаче междукуплетията "опа", "алей-лей-лей-лей", "ръгъдъ-дъгъдъ" и репликите: "Има ли пияни тази вечер?!" и "Хайде всички ръчички горе, краката ще ги вдигнем по-късно тази вечер!".

На събитието се разхождаха съвсем демонстративно и с гордо вдигнати ципове чaнти Louis Vuitton, тук-там няколко Versace... и си мислеха, че нямат стигане в модно отношение. Нищо, че бяха от колекции отпреди 4-5 години.

И много силикон! А тези с бюст тип "Асансьорни копчета", колкото и къси рокли и високи ботуши да носеха, все не им се получаваше да вържат погледите за тях.

И едно ми е странно. Сексапилът там се изразяваше в образи, направени с много интервенции. Тоест те са един вид проекция на нечия представа за женския сексапил, която е притежание на хомосексуалистите.

Все пак модата е ръководена главно от такива лица, а "стилистите" на кандидатите за титлата най-често вървят по левия тротоар. Но иначе "нормалните" мъже точат лиги по тези пластик гърли.

Просто си ги представям първоначално без токчета, без рокля тип "Само за майтап", без грим за пет лица...

Като едни постни бели платна. Ей така, прави до стената. Едва ли би трепнало нещо дори в най-пълния с тестостерон мъжага.

След тази "гореща" церемония в столичен фолк клуб реших да се излекувам с много "Антикошмарин" и изложбата "Erotic Art" в Музейната галерия за модерно изкуство.

Творби от преди повече от 50 години бяха къде-къде по-адекватни на това какво е еротично.

Пабло Пикасо с неговите "Nu Couche IV", "Nu Couche VI" и "L'Etreinte VII", изобразяваща мъж, целуващ жена, съвсем ясно е нарисувал еротичното и сексуалното такова, каквото е залегнало в човешката природа.

Мъжът не беше релефен като географска карта и все пак струеше сила и еротика от него и устните му, стиснали женските. А тя наистина си беше красиво творение със своите бедра, корем и косми. В тях липсваше онази изкуствена бляскавост, която ни залива днес.

И затова не смятам, че сексапилът и еротиката имат две страни...

Самият Пикасо е казал, че изкуството няма как да не е еротично. Изкуството е еротика. Днес изкуство можеш да търсиш единствено в себе си, ако имаш въобще някакъв талант. И като го намериш, да си го пазиш за поредната артистична зима.

Силно впечатление ми направиха двете картини на Анди Уорхол "В дъното на моята градина". Едната изобразяваше два розови ангела и един бял. Едни такива дебели, без колене и съвсем просто розовички. На дупето на единия лежеше надписът "The End". И веднага припна усмивка по лицето ми, като се сетих за това как у нас нещата не свършват там, а тепърва започват оттам.

Много ме впечатлиха картините на българския художник-живописец от еврейски произход Греди Асса. Легнали жени, а погледът на рисуващия започва от окосмените им интимни части и свършва на шиите и брадичките им. И тук те са разкрачени, оперирани от свян и искрени. И пак това е еротично, защото е рожба на изкуството.

Докато една българска жена, колкото и да загатва своята женственост, проличи ли в нея българското, ама това простонародното, то нейните жественост и сексапил са кауза пердута.

А скоро едва ли ще видим нещо различно от "нещо горещо" от страниците на мъжките списания и това как красотата трябва да се показва. Не, мерси! Красотата като я намеря, ще си я пазя само за мен и ще си я държа вкъщи далеч от лоши очи.

А скулпторът Павел Койчев присъства с черно женско тяло, което е без глава, с вдигнати ръце, малки гърди, направо детска талия и големи бедра. И една истински нежна извивка на корема. Тази безлична жена няма да забравя. Но живите надуваеми кукли по родните улици не мога да различавам. И не съжалявам.

В тези произведения, които много искам да бяха живи образи и поне се надявам да не са фантазия, а изобразяване на една друга реалност, съществува елемент на финна дискретна незавършеност и недоизказаност.

Може би защото картините не могат да говорят, но е достатъчно да се покажат. Тогава всички думи са излишни.

А иначе ще разхождаме отегчени погледи по родните сексбомби, които са с най-добрите закъснители, и сексгранатки покрай тях, и ще се чудим къде се объркаха нещата.

Но това е за тези с разум - а тези с тикви на раменете ще са най-щастливи.

Най-четените