Не всеки ден срещате готин пич, който излиза с дебелана.
Затова когато приятелката ми Глория Шури Нава написа есе какво е да бъдеш жена с наднормено тегло, която излиза с по-слаб от нея мъж, очаквах известна доза противоречиви мнения.
Обаче не очахвах, че хора по целия свят ще обсъждат връзката ни - дори дамите от The View имаха мнение!
Живеейки в Шотландия, видях публикацията, посветена на нас, преди Глория - тя излезе, докато тя все още спеше в Сан Франциско. Само за няколко часа нашата история събра безобразно много коментари (днес те са почти 12000) и споделяния във Facebook (до момента 3000 и продължават да растат).
Глория и аз живеем заобиколени от предразсъдъци всеки божи ден, така че се готвехме за куп груби коментари. Но изненадващото беше, че първата вълна бе изненадващо позитивна. Имаше окуражителни възгласи от други пълнички жени и по-слаби мъже, които коментираха, че не виждат нищо странно в нас като двойка.
След това започнаха да се трупат негативните коментари: "Тя е свиня"; "Двамата са мечо и клечо", "Този пич сигурно си пада по големи плажни китове"
Естествената ми реакция бе да защитя Глория. Забавното е, че когато някой каже нещо обидно по мой адрес - например за рижата ми коса или бледата ми кожа, или пък за акцента ми - това въобще не ми пречи.
Обаче когато чета откровено гнусни коментари за Глория, направо ми влизат под кожата. Не исках да се получава така, че тя да се събуди развълнувана и да прочете всички онези злостни коментари. Но това момиче има дебела кожа И в преносен смисъл. Тя осъзнава, че тези коментари говорят повече за хората, които ги правят, от колкото за нея.
Вместо това тя се фокусира върху факта, че изнасяйки публично историята ни, тя ще направи нещата по-добри не само за нас, но и за други двойки, които се чувстват сатанизирани по същия начин.
Винаги съм имал връзки с по-пълни от мен жени. Просто те ме привличат, точно както някои мъже предпочитат блондинки или пък миньончета. И въпреки това обществото твърди, че това е странно. Спомням си как през 2010 г., когато казах на една приятелка, че си падам по Глория, тя отвърна: "Не можеш да говориш така, Али - това е подло. Не се шегувай за тези неща."
А когато й казах, че съм сериозен, тя отвърна: "Никога не съм го очаквала, защото ти просто си такъв тип - ходиш на фитнес всеки ден и да намираш красивото в нещо толкова противоположно на теб..."
Защо хората казват, че "противоположностите се привличат," когато хората в една двойка имат различен характер, но когато разликите са физиологични, тогава това се смята за нещо необикновено?
Всъщност Глория и аз имаме много общо
Отнасяме се по еднакъв начин към семействата си - за нас те са най-важните хора в живота ни. Родителите ни са ни научили на стойността на тежкия труд и доброто поведение и как трябва да се държим към себе си и останалите хора.
Освен това имаме сходно чувство за хумор - понякога на двамата ни се струват забавни неща, които никой друг не намира за смешни. Но докато Глория може да бъде скандална в хумора си и това да й се размине (всеки, който е гледал клиповете й на канала й Glowpinkstah в YouTube, знае за какво говоря) при мен този номер не минава. В този смисъл аз явно съм малко чудак.
Макар че си паднах сериозно по Глория веднага щом я опознах, няма да лъжа: това, което първоначално ме привлече към нея, бе начинът, по който изглежда. Когато видях снимката й в Twitter, бях привлечен от формата на лицето й и нейната усмивка - а тя има такава пленяваща усмивка!
А очите й имат един невероятен специфичен блясък. Тя просто си е невероятно красива. Когато хората казват, че Глория е извадила късмет, аз ги контрирам, че късметлията всъщност съм аз.
След като видях снимката й, започнах да я следвам и в Tumblr. В един от своите постове там тя пишеше, че копнее да се запознае с някой, с който първо да се сприятели, след което евентуално това приятелство да прерасне в любов. Това ме заинтригува, защото аз самият винаги съм искал същото.
Въпреки това обаче не съм мислил, че някога ще се влюбим
Хората може и да казват, че е невъзможно да се влюбиш през Интернет, и аз вероятно съм се чувствал по същия начин, преди да ми се случи и на мен. За известно време се съмнявах в чувствата си.
Не се бяхме срещали на живо, не знаех каква е лице в лице, затова не бях сигурен, че това наистина е любов. Но когато си с някой, който те разбира по всички възможни начини, знаеш, че това е истинско.
Първия път, в който се срещнахме, беше когато отидох на гости на Глория в Сан Франциско - две години и половина след първия ни разговор. Щом слязох от самолета, се почуствах сякаш у дома. Бях много нервен - не изплашен, а изпълнен с очакване.
Исках от много отдавна да я почувствам в ръцете си, да я прегърна. Беше дори по-добре, от колкото съм очаквал. Щом я прегърнах, се почувствах напълно защитен и отпуснат. Нямах усещането, че я виждам за първи път - беше все едно сме били разделени за ужасно много време и най-накрая се събираме отново.
Сега броя дните, докато се върна в Калифорния, за да завърша докторантурата си по клинична психология. Освен това Глория реши да отслабне и аз я подкрепям, защото тя го иска и в дългосрочен план това ще се отрази добре на здравето й. Но що се отнася до нашата връзка, не мисля че има нужда Глория да отслабва.
Хората ни питат дали ще се оженим
Отговарям така: "Винаги съм мислил, че най-добрите бракове се получават между хора, които са и най-добри приятели." Тази основа за връзката е всичко. Съветът, който давам на другите, е винаги да се оглеждат за своя най-добър приятел, защото нещата биха могли да се развият и да доведат до нещо, което никога не сте очаквали. Всъщност може да ви изненада фактът, че това, за което винаги сте се оглеждали, се намира точно пред очите ви".
