За първи път го срещнах, когато бях на пет. Нашите ме замъкнаха на някакво от онези по-официални гостита, където трябваше да се представя добре и да си играя с местното дете. На вратата ни посрещнаха мъж с кожени чехли и риза с вратовръзка и жена с огромна тупирана коса, зад чиято пола се виждаше кльощаво детско краче с късо панталонче, бяло чорапче и мини мъжка обувка с връзки.
"Айде, Монче, мама, спри да нервничиш"
Крачето се местеше успоредно с движенията на майката и полата, като из отзад се чуваха нервни детски измучавания "ммммм...!" и тихичко хленчене. Когато лелката с тупираната коса реши да направи рязък обратен завой, за да прихване мучащото нещо с крачета и къси панталонки, то с писък се вкопчи в полата й, взе ритмично да тропа с мъжките си обущета и да крещи "оу, маааааа, мамо, маааа!".
Мамата извинително се усмихна и с увеличаващ децибелите си глас започна да увещава панталонките да излязат отпред и да се запознаят с "момиченцето" - аз. Не беше минала и минута, когато сцената на гостоприемството вече приличаше на кадър от семейна драма, писъщите бяха нетърпими, тупираната коса на майката все повече напомняше намокрен от дъжда захарен памук, а бащата, плувнал в пот, се опитваше да прихване с лапи крещящото човече зад жена си. "Няма мааа, нямаааа", крещеше то, докато лелката повтаряше като мантра "Айде, Монче, маме, спри да нервничиш... Виж как те гледа момиченцето, Монче, айде, Писане...!".
"Мамоооо, а пък тя иска да ми вземе..."
Не знам колко ще да е продължило това мило посрещане, но си спомням как по едно време все пак успяхме да влезем в дома, докато Мони квичеше с пълна сила, а накрая майка му здраво го прегърна, сложи го на скута си и му запя за някакъв коминочистач.
Аз, тренирана да не проявявам лигавщини, особено на гости, зяпах това слабичко човече и се чудех как още никой не му е обърсал няколко здравословни шамара. Мони ме поглеждаше ехидно изпод тупираната коса на майка си и когато придоби повече смелост, ми се оплези. По детски останах учудена, че той се оказа на солидната възраст от седем години и само след месец щеше да тръгва на училище.
Мони напусна топлия скут на майка си едва, когато ми позволиха да отида в стаята му да си поиграя с играчките му. Хукна през глава, за да стигне пръв до вратата на леговището си и да ме предупреди, че неговите играчки не могат да се пипат. След това ми забрани да му гледам книжките, защото си били негови, нареди ми да не сядам на леглото, защото си е неговото и направи истинска сцена с тръшкане и ритане, когато на мен ми дадоха за вечеря две пълнени чушки, а на него - една.
Каквото и да исках да направя, той извисяваше забележително мощния си глас с едно "Мамоооо, а пък тя иска да ми вземе..." и лелята с полата цъфваше на вратата, за да ми каже да не правя така, "че го дразниш, мойто момиче".
Разбира се - накрая се сбихме, той заби ръце в косата ми и взе да ме скубе, а аз имах неблагоразумието да го изритам в слабините. Мони ме пусна, почервеня, пое си дъх и закрещя на умряло. Големите дотърчаха, той легна на земята и започна да се задушава. Майка ми и баща ми стъписани ме питаха един през друг какво се е случило, а лелята и чичото с чехлите ме гледаха с нескрита омраза и подозрение. Изпод хълцанията и хлипанията майката на лигльото дочу, че съм го ритнала и с лъвски скок ме хвана за ухото и изсъска в лицето ми "Ах, тииииии!..."
Всичко завърши с демонстративното напускане на нашите, които ме поведоха за ръка като неизлитащо хвърчило изпод подсмърчанията на Мони и плахите извинения на майката, която току изплакваше "ма що така сега, аз нямах това предвид, ама тя да внимава..."
Тази история би била просто разказ за глезено дете и неговото лошо възпитание, ако нямаше продължение.
Мони зад банковото гише
Трийсетина години по-късно се оказах пред банково гише, където трябваше да си вадя дебитна карта. Прие ме приятен, спретнат млад мъж, който припряно прибра под бюрото си пластмасова кутия, от която се носеше аромат на мусака. "Извинете, обядвах..." каза ми човекът и аз машинално погледнах към картата с името му. "Симеон Ванчев, специалист картови операции".
Точно до картата обаче полуобърната към мен стоеше в рамка снимка на жена. Видима възраст около шейсет и нещо, с огромна тупирана коса. Тиннннк!... След минута г-н Ванчев вече държеше личните ми документи и като прочете името ми, изумено ме погледна: "Вие да не сте една Мария, дето като бях малък...".
"Аз съм, казах, същата, дето ви ритна в слабините и скоропостижно си тръгнахме от вас". Е, Мончето беше пораснало, впусна се да ми оправи бързо нещата и в крайна сметка излязохме пред банката за по кафе и цигара.
В рамките на седемте минути, в които някогашният Писан ми раказваше живота си, пушейки набързо, телефонът му звъня четири пъти. Търпеливо, с полуусмивка, той неизменно отговаряше "Да, мамо. Аз съм, мамо. Работя, мамо. Не, не пуша, мамо, струва ти се. Хапнах, мамо. Чудесна, не е безсолна, добре си е, мамо....".
Мамин Мони
Не ми беше нужно много време, за да разбера, че Мони продължава да живее с майка си. Баща му починал още, докато синът му бил на петнайсет. Мама, която така и така си живееше повече със сина си, отколкото с всеки друг, беше поела изцяло ръководството върху него и постепенно, но сигурно го беше превърнала от "на мама момчето" в "на мама мъжа".
Беше определила къде ще учи, избрала му беше първата кола, дарила му беше един апартамент, който, разбира се, беше декорирала по свой вкус и грижливо заключила до евентуалното появяване на снахата.
Тя така и не беше избрана измежду няколкото завъртяли се момичета около Мончето. Не само, защото мама не ги беше одобрила, но и защото Мончето беше свикнало на някои неща.
Мама го будеше сутрин точно в седем с чаша кафе и домашен кекс. Правеше му кутия с храна за обяд, защото вярваше, че стомахът му е болен. Звънеше му десетки пъти на ден и знаеше подробности за всеки клиент, колега и момент от деня. Вечер го чакаше да се прибере, подреждаше му изгладените ризи за работа по цвят и му позволяваше да пие бира-две вечер. Не харесваше някои от приятелствата му и правеше физиономии, когато Мони ги споменава.
Тъжна история
Въпреки това той не беше се превърнал перждевременно в старче. Призна ми, че живее като двама души. Единият следва мамините желания, защото "тя си ми е майка, няма как", а другият имаше своите пиянски вечери, приемливи оргии с проститутки, леки лъжи и добронамерени бягства от мамината грижа. Призна ми, че преживял една-две големи любови, но пък "никоя няма да се грижи за мен така, както майка ми може".
Каза го така, сякаш ежедневно има нужда от някаква специална космическа терапия, в която е посветена единствено и само великата му майка... Тъжна история!
Синдромът "мъжка майка"
Разказах ви я обаче, защото синдромът "мъжка майка" си е сериозна работа. И все пак смятам, че трудността при гледането на децата не идва от техния пол, а от техните характери.
Най-важното е да възпитаме хора, които могат да живеят с другите, а не въпреки тях. Винаги съм се чудела кога точно една жена забравя собствения си горчив опит с мамините синчета и превръща своето момченце в следващото такова.
Как така можеш да ревеш неутешимо, заради упреците на мъжа си, че не гладиш ризи като майка му или пък навика му неизменно да обсъжда с нея дали и къде да отидете на море, а само няколко години по-късно да настояваш пред момченцето си, че "мама е най-добрата жена на света" и да се хвърляш да правиш чудеса от храброст, за да се качиш на пиедестал в очите му?!
Все си мисля, че връзката между един и мъж и една жена, когато са в конфигурацията на син и майка, няма как да следват непрекъснатото угаждане, така характерно за начинаещите любовни отношения.
Защото както не можем да заместим приятелите на децата си, нито да изживеем "правилно" техния живот, така няма как да се преживяваме като единствените и неповторими жени в живота на синовете си, само защото може би не сме станали такива в живота на любимите си мъже. Което всъщност може и да се е случило по простата причина, че и там преди нас трайно се е настанила незаменимата му майка с нейните вълшебни женски качества...
Мамината мусака - тест за съпруги
Връщам се на онази втора среща с Мони от банката. Имаше нужда да говори, момчето, защото надълго ми заобяснява защо не иска да заживее сам и да си намери приятелка. Изреди всички онези клишета за "сегашните жени вампири", "безсмислието на брака", "пищящите, невъзпитани деца" и т.н.
В един момент обаче го чух да изрича класиката в жанра "Пък и никой не може да готви мусака като майка ми!"... Точно на тая реплика спонтанно ми се прииска пак му ударя един ритник в слабините, та белким майка му дотича иззад ъгъла, за да ми изсъска.
Тогава, може би, най-после щях да мога да разбера лично от нея каква пък ще да е тая неземна мусака, дето всичките мамини синчета я превръщат в тест за съпруги. Аре сега, та нали все пак става въпрос за малко кайма, два-три картофа, лук, мерудии и заливка?!
Мдаааа, мисля обаче че за всеки Мамин Мони могат да се извадят по 10 Татини Марии, които докъм 20 се цупят на Тати, че не успява да им угажда на глезотиите, а след 20 на някой нов Тати (гадже, съпруг, любовник), че не е достатъчно богат да им угажда пак на глезотиите, които разбира се за убедени, че им се полагат...... без едни картофи да са обелили през живота си Така че ако е да се пишат статии за хонорар е ОК, но да се вадят някакви патологични случаи и оттам да се правят генерализации как едва ли не сме разкрили нещо супер важно е......ами е тъпо
Мария Касимова, Мира Лазарова..., свежият уикендски и отпускарски привкус от някогашния Капитал лайт.
"все пак става въпрос за малко кайма, два-три картофа..." Ясно е защо не ти се получава мусаката Иначе темата е дълга и широка и изобщо не опира до мусаката, а до смелостта да пораснеш и да поемеш отговорност.
"..... а другият имаше своите пиянски вечери, приемливи оргии с проститутки, леки лъжи и добронамерени бягства от мамината грижа. Призна ми, че преживял една-две големи любови, но пък "никоя няма да се грижи за мен така, както майка ми може"" С тази заплатка от отдел "картови операции" от ~хиляда и сто-двеста лева ми е ясно какъв алкохол пие и кви "жени" чука Хахха, ама готино е да четеш за такива пичове, някак си ми помага да мисля за себе си като наистина за по-висшо същество!
абе вепкафе, мине се не мине и претоплите тая манджа
Истината е, че сред момчетата има в пъти по-големи лигльовци. По детските площадки рядко виждам момичета лигли - има ги, но не е нещо, което да видиш всеки ден. А сред момчетата ежедневно се наблюдават мамини лигльовци, то е едно тръшкане, викане, даже удрят родителите си като не са на кеф, пищят...На този фон мама се опитва да ги гушне утеши, пее песнички, пренася играчки и търпи ударите малките ръце. Благодарна съм, че не гледам момче - сигурно е много трудно да се възпита както трябва.
Разказчето би могло да е смешно, ако ставаше въпрос само за „мусаката на мама“. Ама не е смешно, щото „мусаката на мама“ е само върхът на айсберга. Отдолу се крие пречупване на волята на детето със систематично насаждане на комплекси и паранои. Детето се гушка в мама, щото мама му е обяснявала хиляди пъти, че светът е гаден и хората са лоши. Мъжът няма връзка, не защото мама му пречи, а защото се страхува от хората. Историите за запивания с приятели и проститутките са измислица, за да се покаже нормален. Детето не може да реши какво да учи, щото мама хиляди пъти му е обяснявала, колко е глупаво, пък тя колко е по-умна. В резултат, мъжът не вярва в способностите си да преценява и да взема правилно решение. И чака мама да му каже. За всичко. Грижите и мусаката не могат да привържат никого така, както страхът от откъсването от полата на мама. ПП: Мима, момчетата се възпитават най-лесно. Те просто … не се възпитават. Оставяш го в джунглата на улицата и училището да се научи да се оправя само
Миме, 20 неща, които майките би трябвало да кажат на синовете си: 1. Никога не удряй по-слабите и не започвай бой. Ако все пак някой те нападне, не се колебай да се защитиш. 2. Бъди отговорен и се грижи за близките си. 3. Винаги спазвай обещанията си. Ако не можеш да изпълниш нещо, не го обещавай. 4. Когато избираш жена за цял живот, представи си, че остаряваш с нея. Ако тази мисъл те кара да се усмихваш, значи си на прав път. 5. В живота има много видове любов – такава, която те разболява и такава, която те прави по-добър човек. Винаги избирай втората, защото първият вид е просто илюзия, създадена от егото ти. 6. Научи се да плуваш. Това винаги е от полза – за тялото и за духа. 7. Отнасяй се към жените с уважение. Само слабите и неуверени мъже могат да бъдат груби с жена. 8. Не подарявай цветя само по празниците. 9. Ако те предаде някой, който си мислил за приятел, излез с гордо вдигната глава и не се впускай в отмъщения. 10. Не забравяй да вдигаш капака на тоалетната чиния. 11. Запомни какво е разплаквало майка ти и се постарай ти никога да не ставаш причина за тези сълзи при жената до теб. 12. Не всичко е такова, каквото изглежда в началото. Ще се разочароваш много пъти, преди да научиш голяма част от своите уроци. 13. Не се страхувай да бъдеш различен. 14. Това, че си мъж не означава, че не трябва да се грижиш за външния си вид. Спазвай добра хигиена и не забравяй да си изгладиш ризата. 15. Пускането на прахосмукачка и миенето на чинии не са срамна работа. 16. Не сравнявай жената до теб с майка си, освен, ако не искаш да я вбесиш. 17. Играй с децата си винаги, когато можеш и не забравяй да им кажеш, че ги обичаш. 18. Не си мисли, че парите ще те направят по-голям мъж. Не си мисли и че можеш без тях. 19. Колата е просто кола. Не й измисляй имена и не се дръж с нея сякаш е човешко същество. 20. Не забравяй да се обаждаш на майка си. Тя винаги мисли за теб
Момченцето винаги е било за предпочитане, вечно превилигировано не само от мама, а от всички. Затуй, ако по погрешка ви се е родил лигльо, направете ги минимум двама, дори трима - ще се научат отлично помежду си.
Паяка, В списъка ти липсва най-най-важния модерен, евро-атлантически съвет който всеки родител трябва да набие в главата на мъжката си рожба. А именно, че "гъз пол няма".
Хубаво е, че са ти вдигнали ембаргото, Ками, щото уебкафе без теб е като узо без лед и кафе без цигара.
Ееееееее, Борачо! Само тук няма се разберем с теб! Да цитирам този бисер на Bichkiiata | 24.07.2014 "ти що така ходиш фъргаш пили, тесли, чукуи по геите ба? и те са хора... е малко по-така ама ... " хахахахаха
Хаха, баннали Камелия... Не мога да коментирам мамината мусака, то е ясно че ги има подобни там дришльовци. Само т'ва с ритника в слабините що е с такъв акцент?!?!? Авторски супериорен паралел?!?!?! Действително изтъркана тематика...
12.....
Чакай и аз да кажа - аз също правя по добра мусака, и не само де , щото ако трява да чакам на жена ми, докато сготви ще се пенсионирам... Па и детето кат дойде и рече "татко много съм гладен" трябва да има какво да му предложа на момента. На мама е по хубав става само друсания кебап.