И пак, да, ще пиша за запетайките и вредата от тяхната липса или обратното. Чудесна кампания против дискриминацията измислили хората - няма да пиша имена, но снимките са на всички спирки, така че ги виждате и сами.
Представям си само колко пари са хвърлили, за да покажат на евентуално срамуващите се в душите си от възрастта, пола и прочие, че не бива да го правят дори в името на хляба в тез трудни времена. Напълно адмирирам, подкрепям, с две ръце и опашка, ако имах. Ефектни снимки, значи е имало модели, фотографи, криейтив екипи и колко още хора?
И на всички сте платили. И всички са си свършили работата. И кой се осра накрая? Къде е запетайката преди "за да" получиш еди какво си? Или ще кажете: Е, то една запетайка... Чудо велико. Не сте имали пари да платите на още един човек, който е малко по-грамотен от вас ли? Или не си признавате, че не сте грамотни? Или ви е все едно?
Надявам се, че не е последното, защото нали уж кампанията е за достойнство, за чест. За мен е висша форма на достойнство да се гордееш с езика си и с неговите мъничка правила, които го правят такъв. Ако пишехте на английски, сигурно щяхте да вземете пет човека да ви проверят правописа, да не сбъркате нещо, ама нали е на български...
Не мога да спекулирам с още въпросителни - защо тези плакати са излезли в този вид. Важното е, че са. И за мен те са обида за самата кампания и не мога да погледна на нея сериозно. Иска ми се някое пиленце да се изака точно там на стъклото, на спирката, на която чакам тролея всеки ден и празното място ми избожда очите, за да има поне една визуална запетайка. Няма да я трия.
Същият е случаят и с новата голяма ОБРАЗОВАТЕЛНА кампания на една верига хранителни магазини. Пуснали са книжки с животни, лепят се стикери, билбордове, реклами по телевизията... Чудеса! От билбордовете, в които пак липсват тези явно така бъркащи в здравето на хората запетайки, до самите книжки - грешки, грешки...
Е, как ще си купя книга за детето си, като вътре първо трябва да я редактирам, за да му я дам да чете, за да не научи погрешно правописа. Пак възприемам кампанията като проява на неуважение към всички евентуални клиенти. И моята лична форма на протест е - дръжте си ги.
Стотинките ми няма да отидат за вас. Както от години избягвам и онази българска фирма за кожени изделия, на която самото лого е да се улови бикЪТ. Че и удивителна има накрая, да не го пропуснем. Едва ли съм единствената, която е протестирала пред тях, но явно хората там са предпочели да узаконят една грешка, отколкото да си признаят, че някога са я направили. Което си е напълно типично за нашата психология, но е брутална простотия.
И което е основният ни проблем - защото тези кампании са само пример за това колко ни е високо самочувствието и как не можем да признаем, че се налага да минава някой след нас да ни коригира. А винаги има нужда. Мой приятел писател, издаван в чужбина, жена му - също, ми казва - на жена ми й пристигат сто страници с редакции и поправки от издателя.
Това не означава, че книгата е лоша, просто така се прави - редактира се, коригира се. Нормален процес. Познайте дали с нашите автори е така. Обикновено възприемат и минималната намеса като навлизане в личното им пространство и разбиване на апартамента им.
Но това е друга тема. Сега поне за билбордовете ми се иска да си изплача мъката и яда... И моля, редакторите, редактирайте ми текста!
