Човекът като бедствие

Канадският фотограф Едуард Бъртински е майстор на пост-индустриалния сюблим. Неговата всеобхватна гледна точка е най-малкото двусмислена.

Неговите снимки, наскоро взети от най-великата възможна гледна точка - от хеликоптер, а понякога и от сателит, са на пръв поглед нереални и славни, но те имат зловещ документален сигнал.

И едно силно послание - как човекът променя света с действията си.

Неговите широкоформатни снимки естетизират минното дело, обезлесяването, индустриалните отпадъци и гниенето, огромните и дори монументални купчини боклук, пластмаса, гуми и т.н.; разпростирането нови и извадени от експлоатация съоръжения, които са толкова големи, че приличат на кристални образувания; гъсти населени места, които от тази въздигната гледна точка на Олимпиадата приличат на пълзящи плесен или болести.

"Повечето хора щяха да минат покрай тези купчини боклук и да предположат, че там няма картина. Но винаги има картина, просто трябва да влезете и да я намерите", казва Бъртински.

Една от известните му поредици изобразява купища от изхвърлени гуми в Калифорния. Друга показва, че изгарянето на камари иззета слонова кост. Извивките на скалите се изкривяват в неуравновесена симетрия в снимката на Чукикамата, една от най-големите открити мини в света. Има някаква тъмна ирония в неговата антиидилична гледна точка към света.

"Учените въобще не ги бива в разказването на истории, а артистите имат способността да вземат света и да го направят достъпен за всички", твърди Бъртински като обяснение към творбите си. Неговата идея е просто да покаже.

Според новата му книга "Антропоцен" настоящите оценки на учените показват, че са нужни 60 милиарда тона материал годишно (биомаса, изкопаеми горива, метални руди, промишлени и строителни минерали), за да се подхранва глобалният метаболизъм на човечеството.

Снимките на Бъртински по въздействащ (и откровено казано притеснителен начин) помагат на хората да разберат последствията от собствената си консумация на ресурси и за това с какви темпове реално хората изтощават Земята.

Само погледнете тоновете боклук, които изхвърляме обратно в природата и ще разберете какво точно има да каже фотографът. Неговите снимки просто дават живот на това, за което учените еколози предупреждават вече от десетилетия.

В снимки като тази на мината "Моренци", показваща производството на мед с водоеми, държащи отпадъчните води, останали след процеса на извличане на медта - Бъртински може да разкаже истории, които до голяма степен остават извън дългите и често скучни научни статии.

Неговите снимки от въздуха са графични напомняния за нещо, което мнозина избират да игнорират. В Нигерия бедните общности са започнали да крадат суров петрол от тръбопроводите чрез процес, наречен "бункероване". Микро рафинериите за преработка на суровия петрол го превръщат в гориво. Всичко това обаче води до изпускане на големи обеми от сурови и токсични странични продукти в околните гори и реки.

Бъртински се определя като природозащитник и е посветил живота си на това да даде свидетелства за "неизличимите белези, оставени от човечеството върху лицето на Земята". С други думи, все по-амбициозните белези и петна, оставени от индустрията и разпростирането на хората.

Той е снимал мините в Березники, Русия, кариерите от мрамор в Карара, които могат да се видят даже от Космоса и редица други места, където човечеството е оставило след себе си повече, отколкото можем да очакваме.

Неговите творби показват и разпръснатите ветроенергийни паркове и слънчеви инсталации, които от своя страна, документират и преминаването към устойчивост.

В снимките му може да се види иронията на нещата. Той улавя огромните операции за извличане и пречистване на литий в пустинята Атакама в Чили, който е така необходим за бъдещето на електромобилите - сочени за един по-екологичен начин за превоз, който обаче не и позволява да се отървем от изкопаемите блага.

Вижте тази публикация в Instagram.

For the greater part of my career I have preferred to remain non-didactic, letting my art and its subject speak for itself. It's been important to me that people experience the art, taking a moment to become intimate with the image and the reality it captures. The intrigue in this approach has always been in seeing the response of the viewer: the flickers of awe, recognition and often sadness... . Emotions that occur upon realizing these landscapes have been changed by the hand of man. I have travelled the world, spending time in these landscapes. Watching them continue to change, watching us continue to change them. Our collective impact is inevitable, as the population booms so does our need for resources. We are spending the land and seas like currency. The earth’s systems are under threat. Climate change, terraforming, extinction...the list goes on. These are all real events and they're each connected to human impact. My next project @theanthropoceneproject documents this very subject. #Anthropocene is literally “the age of man” and points to man’s impact on the planet. Recent global events have made me feel deeply and passionately that we have to do something. I'd like to take this opportunity to call you, my global & local peers, to action online #dosomn. So I am asking for you to #dosomn for our planet. Whether it's big or small I encourage you to start making a change. Our planet is fragile. Now is the time to take responsibility for our actions. So let's #dosomn, together and make this a global call to action. And let’s acknowledge those that are #doingsomn already. Corporations, individuals, groups… let’s look at their positive actions with the hashtag #doingsomn. To quote my #AnthropoceneProject co-director Jennifer Baichwal: "The shifting of consciousness is the beginning of change." — Edward Burtynsky Oil Bunkering #4 Niger Delta 2016

Публикация, споделена от Edward Burtynsky (@edwardburtynsky) на Юни 1, 2017 в 2:09 PDT

И все пак Бъртински показва и онези късчета природа, които успяват да оцелеят. Той наскоро снима снимки на девствени гори в Британска Колумбия, Канада и девствените коралови рифове в Индонезия - онова изключение от общата тенденция за намаляването на кораловите рифове в световен мащаб на фона на покачващите се все повече температури на водата в Световния океан.

Със снимките си Бъртински успява да те накара да се почувстваш така, сякаш ти се крещи. Той просто показва, че в момента няма природа на Земята, която да не е застрашена от изчезване. А това буди чувството за колективна вина, от която боли.

Новините

Най-четените