Новият любим герой с марката „Бил Мъри"

Всеки би искал да се излегне на стола на верандата си порядъчно пиян и да си мънка някоя песен на Боб Дилън. Всеки би искал да е Бил Мъри.

Трябва да благодарим на най-новия филм на актьора „Св. Винсънт" (St. Vincent), че ни създаде тази съвсем конкретна мечта, след като беше показан на тазгодишния кинофестивал в Торонто.

Премиерата даде началото на цял ден честване на Бил Мъри в Канада, включително чрез киномаратон с някои от незабравимите му филми като „Ловци на духове", „Омагьосан ден" и „Нашивки".

Е, "Св. Винсънт" не достига нивото на такива любими комедийни класики, но угажда достатъчно добре на общия вкус, за да разчита да си спечели доста зрители.

Филмът разказва за свадливия чичко Винсънт Маккена, комуто никак не се нрави идеята да променя нещо от безцелния си живот.

Централни за битието му са бременна руска проститутка (изиграна уверено от чудесната Наоми Уотс, която едвам успяваме да познаем) и близката кръчма, където той се напива до безпаметност, танцувайки на Jefferson Airplane.

Но нещата се променят, когато в съседство се нанася разведена майка (Мелиса Макарти) и почти незабелязано Винсънт претърпява значителна метаморфоза. Причинителят е малкото момче на съседката, с което Винсънт развива наистина специално приятелство.

Историята, която сме гледали множество пъти реализирана на екран, получава прилив на свежест, когато Винсънт започва да учи малкия Оливър на важните неща в живота - как да се бие, как да играе хазарт, какво представлява проституцията и други подобни.

Естествено, в процеса и самият той научава нещо за себе си, най-вече, че не е ужасният човек, за който се мисли.

Влиянието на продуцента

Като цяло, ролята на Мъри е още едно допълнение към дългогодишната му колекция от забавни и трогателни персонажи. Малките неща дават живот на героя Винсънт Маккена: начинът, по който гали бялата си котка като злодей от Бонд-филм, превключването от нормални на електронни цигари без дори да забелязва разликата, упоритостта, с която катастрофира в собствената си ограда всеки път, когато се прибира вкъщи нощем.

Ако нещо не достига на филма, то е, че Винсънт така и не проявява достатъчно лудостта си. Както и няколко други журналисти отбелязаха на фестивала в Торонто, щеше да е забавно сценарият да позволи на Мъри да стигне по-далеч, но след първите пет минути запознанство с героя, аудиторията така и не вижда истинско развитие на тъмната му страна.

Вероятно това решение не е на режисьора-дебютант Тиодор Мелфи, а на продуцента, всеизвестния Харви Уейнстейн, който обича да подсигурява проектите си с вкарване на допълнителен позитивизъм. За щастие, нагаждането към масовия зрител не лишава филма от смисъл и не го прави по-малко приятен за гледане.

Прави се на недостъпен

Всъщност "Св. Винсънт" може да изглежда като мекушав филм, но все пак сценарият се е сторил достатъчно силен на Бил Мъри, за да даде той шанс на новак като Мелфи, чиято досегашна визитка се състои само от няколко късометражни заглавия.

Историята как Мелфи е успял да привлече звездата във филма си е, както всички истории на Бил Мъри, пленителна сама по себе си.

"Мъри няма агент или мениджър, както всички знаят", обяснява режисьорът. „Човек просто трябва да звънне на 1-800".

Мелфи наистина прегрял всеизвестния в Холивуд телефонен номер на актьора, но съобщенията му до невдигащия Мъри не свършили никаква работа. Минало доста време, преди двамата наистина да се срещнат лице в лице и Мъри изненадващо да приеме ролята.

В крайна сметка актьорът се отблагодарява с изграждането на поредния си герой, който спокойно може да ни стане любимец - дори потенциалът на самия филм да не го предполага.

Новините

Най-четените