Изкуството отдавна е водещо във възприемането на психичните заболявания не като нещо чуждо или достойно за презрение, а като част от човешката природа - дори и като положително и полезно преживяване.
Съвременното изкуство дори е възхвалявало психичните разстройства като творческо приключение. Този психиатричен модернизъм започва с "лудостта" на Винсент ван Гог и води до откриването на творби на пациенти като нов вид изкуство. И все пак той има много по-дълбоки исторически корени. Албрехт Дюрер представя гения като меланхоличен образ още през ренесанса, а романтичните художници се идентифицират с "лудостта".
Вероятно не е толкова трудно да разберем защо творците често демонстрират съпричастност към това, което обществото нарича болест: креативността е по същността си ирационална.
Идеята да излезеш извън себе си, за да видиш нещата с други очи, е вероятно толкова стара, колкото и осветените от факли визии на пещерните художници, и е изразена от древногръцкия философ Платон, когато той пише, че поетичният екстаз е единственият източник на божествена истина. "Лудостта е дар от боговете", както казва Платон.
