За мен най-интересният въпрос за религията не е дали Бог съществува, а защо толкова много хора са религиозни. Има около 10 000 различни религии - и всяка от тях е убедена, че има само една Истина, която е нейно притежание. Да мразиш онези с различна вяра изглежда е част от тези убеждения.
Около 1500-та година реформаторът на църквата Мартин Лутер описва евреите като "потомство на пепелянки". През вековете християнската омраза към евреите ще ескалира до погроми - и до Холокоста. През 1947 г. над един милион души са убити, след като перлата в британската корона, колонията Индия, е разделена на Индия за индусите и Пакистан за мюсюлманите.
Религиозната омраза не е намаляла оттогава. 43% от гражданските войни се водят именно на религиозна основа от 2000 г. насам. Почти 64 на сто от населението на планетата са католици, протестанти, мюсюлмани или индуси.
Вярата е изключително упорита
В продължение на години комунизмът е единствената позволена "вяра" в Китай, а религията е строго забранена, както подобава на заветите на Карл Маркс, сравняващ я с опиум за масите. През 2007 г. обаче 1/3 от китайците над 16-годишна възраст се определят като религиозни. И тъй като тези данни идват от правителствения вестник China Daily, то е много вероятно истинският брой на религиозните хора в страната да е поне два пъти по-голям.
Как стои въпросът в САЩ? 95 на сто от американците твърдят, че вярват в Бог. 90 на сто се молят, 82 на сто са убедени, че има чудеса, а 70 на сто - в живота след смъртта. Половината вярват, че Адът съществува, което издава известна непоследователност във верските им убеждения.
В Холандия, която е много по-светска държава, около половината население се съмнява в съществуването на висша сила или нещо свръхестествено, или пък вярва в неопределено "нещо". 14 на сто са атеисти, толкова са и протестантите. За католици се приемат 16 на сто.
На симпозиум в Истанбул през 2006 г. Херман ван Прааг, професор по биологична психиатрия, се опита да ме убеди, че атеизмът е "аномалия". "Зависи с кой се сравнявате", отвърнах аз. Десет години по-рано проучване показа, че едва 7 на сто от водещите учени в САЩ и 3 на сто от тези във Великобритания вярват в Бог - и нито един от Нобеловите лауреати.
Теория на еволюцията
Има данни за връзка между атеизма, образованието и коефициента на интелигентност. Но наистина изглежда, че религията осигурява еволюционно предимство. В своето развитие човекът е постигнал пет поведенчески характеристики, присъщи на всички култури - език, усъвършенстване на сечива и инструменти, музика, изкуство и религия. Само религията няма подобие или предшественик в животинския свят. Нейните предимства обаче са безспорни.
Първо, религията изгражда група и общност. Да напомним за оцеляването на евреите по време на инквизицията и Холокоста. Това е изключително силен инструмент и за лидерите. Или както казва Сенека: "Обикновеният човек приема религията за истина, мъдрият - за лъжа, а владетелят я намира за полезна".
Тази сплотеност може да се постигне по-различни начини - религиозно образование, насаждане на страх, поддържане на обществено неведение и отхвърляне на друговерците, наказания за тези, които не спазват законите на вярата и т.н.
Богохулството се наказва строго в Стария Завет, а в днешен Пакистан има измеренията на сериозно престъпление. През Средновековието стремежът за достоен задгробен живот и праведност в настоящия води до порочната практика на "купуване на грехове" - индулгенциите, с които католическите свещеници опрощавали греховете на миряните. Подобно нещо се случва и днес, например в Колорадо, където местен пастор създава "Къща на Ада" - радикално християнско училище, което посреща деца, за да ги ужаси и подготви за наказанията в отвъдното.
Много важен механизъм е чувството да бъдеш разпознат като член на дадена религиозна група - чрез облекло, кръст, забрадка, обрязване, обреди и ред други. Принадлежността към дадена религия трябва да бъде видима, поради което въпроси като забраната на бурките на обществени места са толкова чувствителни. Посещението на църква в САЩ пък се смята за предимство за достъп по определени среди и възможности за развитие. Няма значение къде точно са мощите на Аллах, Буда или плащеницата на Исус Христос - важно е хиляди хора да отидат там, за да ги видят.
В такава среда човек се чувства защитен, част от цяло. Има изследвания, които показват, че религиозните хора се радват на по-добро душевно здраве и задоволство от живота. Твърди се, че вярващите по-лесно решават проблеми и приемат трудности, включително когато става дума за природни бедствия и катаклизми.
Те са по-щастливи, по-рядко изпадат в депресии или извършват самоубийства. Последното обаче важи за жените, тъй като мъжете, които редовно посещават църковни служби, са по-склонни да изпаднат в депресия. Учени в Израел дори твърдят, че вярващите мъже са с двойно по-голям риск от деменция. Не на последно място - всяка религия твърди, че защитава раждаемостта, което пък води до забраната на контрацепцията и абортите.
Мозъкът е в основата на всичко
Възприемчивостта към религията се определя от духовността, която е наполовина генетично заложена, както са показали проучвания на близнаци. Духовността е качество, което всеки притежава до известна степен, независимо дали принадлежи към църква или не. Религията придава форма на духовността, като за нея често нямаме избор по ред социални и семейни традиции. Като майчиният език.
Има и друго обяснение. Върху човешката духовност влияние оказва серотонинът. Броят на рецепторите на серотонин в мозъка кореспондира със степента на нашата духовност. Неслучайно определени вещества и субстанции, които влияят на серотонина - LSD, мескалин и псилоцибин (магическите гъби ), предизвикват „мистични" преживявания. Същият ефект върху мозъка могат да има и други опиати.
Тестове на японски монаси показват, че различните видове медитации стимулират различни части от мозъка, главно в префронталната кора и париеталния кортекс. Подобни проучвания обаче разкриват прекалено малко за сложните процеси и връзки в мозъка, които играят роля и при нормалната религиозност, и при определени неврологични и психиатрични болести. Понякога е трудно да се прокара разграничителна линия между религията и патологията. На този проблем трябва да се гледа в контекста на историята и културата.
