Невярна любов

Емили е никому неизвестна американка, на която са изневерили. Тя похарчила 70 000 долара, за да плати за билборд на „Таймс Скуеър" в Ню Йорк и да напише на него:

„Здравей, Стивън. Дали най-после ти привлякох вниманието? Знам всичко за нея.

Ти, гадино, мръснико, безнравственико, ти, недоразвито същество, измет такъв. Всичко е записано. Твоя след съвсем скоро бивша съпруга, Емили".

За допълнителен разкош в послеписа добавила: „Платих за този огромен билборд с парите от общата ни банкова сметка".

Едно нещо е сигурно. Съвременните жени като Емили могат да бъдат наречени „оправомощени": те са по-силни и уверени в себе си, по-категорични в любовта дори когато им изневеряват. Това пише Уили Пазини в книгата си „Невярна любов. Изневярата в съвременното общество", в която разглежда причините, поради които обществото ни покровителства изневярата.

Книгата, която ще излезе у нас на 31 октомври (издателство Колибри), търси отговор на въпросите: защо сме станали по-неверни от всякога, кои са биологичните и поведенческите корени на явлението, разграничими ли са изневярата на сърцето и изневярата на половия нагон, какъв е обхватът на възможните последствия, правилна ли е прошката и каква терапия е допустима, за да се възстанови равновесието в двойката.

„Като психиатър ме интересува да разбера как се ражда изневярата и защо. И, преди всичко, да открия дали е вярно, че днес се изневерява повече", пише още Пазин, който преподава психиатрия и медицинска психология във факултета по медицина в университетите в Женева и Милано и е основател е на Европейската федерация по сексология.

„Аз мисля, че това е така поради една проста причина: днес живеем повече и това ни дава възможност да срещнем не една любов, следователно се увеличават и възможностите за изневяра.

Неслучайно американското списание Ню Йорк Магазин твърди, че днес е разпространена една нейна особена форма, тази на „хомеопатичната изневяра": системни и методични дози прегрешение като единствена гаранция за съхранението на двойката.

Също така е вярно, че днес любовта е много по-публична и показна: в нейно име се говори и крещи, правят се обвинения, търси се отмъщение пред очите на целия свят."

Безгрижността на изневярата

Авторът разглежда и един друг много важен аспект - това, че с течение на вековете дългата редица от любовници се е уплътнила. Пазини засяга темата, разглеждайки начина, по който Елизабет Абът, американска преподавателка и изследователка на женската култура, описва и анализира любовниците.

Какво общо имат Мерилин Монро и Мадам дьо Помпадур, Мария Калас и Камила Паркър-Боулс, освен че са се превърнали от любовници в „редовни" съпруги? Всички те представляват онази жена, която Абът нарича mistressdom или възлюблената. Тази, приела факта да бъде „другата", често пъти в незаконна връзка, така или иначе - в сянка.

Сред съвременните оправомощени жени и момичета също има любовници, но ми се струват различни, по-сигурни в себе си, по-малко склонни да се подчиняват, продължава Пазини. Те са жени прелюбодейки, които избират да изневеряват или да бъдат с мъж, който изневерява, без това да ги смущава или да ги кара да се срамуват.

Изневярата е получила неограничен достъп дори в жанра чиклит, в онази лека и по женски иронична проза, наричана навремето „розови романи". Днес чиклит, написана от жени за жени, говори с лек и безгрижен тон за изневярата.

Достатъчни са две заглавия от изложените по рафтовете с американска литература книги: Извънбрачни занимания за напреднали, един напълно истински договор за изневяра между четири отчаяни домакини от 30-те години в Лос Анджелис, които решават да изневерят на съпрузите си и да си разкажат какво се е случило, като едновременно с това внимават да не преспят с брачните партньори на останалите, и Изневярата като диета или „диетата на изневеряващата", където 40-годишна омъжена жена се свързва отново чрез електронната поща със свой стар интимен приятел, като в очакване на една възможна среща решава най-после да се освободи от досадните килограми в повече - нещо, което никога преди не е успявала да направи.

Изневярата днес е по-показна и разпространена: тя е „глобализирана"

В книгата си Пазини цитира и различните начини, по които се казва „имам извънбрачна връзка", събрани от Памела Друкерман, бивша журналистка от Уолстрийт Джърнъл.

В САЩ използват израза „имам си някой настрана"; в Швеция и в Русия - „офейквам вляво"; в Ирландия - „играя не по правилата", във Великобритания - „играя извън дома"; в Холандия - „хвърлям котка в тъмното"; в Израел - „ям настрана"; в Индонезия - „имам великолепен промеждутък"; в Китай по времето на Културната революция - „имам проблеми в начина на живот", а днес - „стоя едновременно в две лодки".

Терапия на изневярата

„Изневярата е глобална и транснационална, но този факт по никакъв начин не намалява силата и болката, с които преобръща живота на хората. Това е причината, поради която написах тази книга.

Тук ще изследваме онези „позорни" изневери, които се прощават най-трудно", пише Пазини, за когото е 17 книга и 9 поред бестселър. „Ще се поставим на мястото на този, на когото са изневерили, с неговите страхове, подозрения, с често основателната му ревност; дори ще му дадем някой и друг съвет как да разобличи неверника. Ще се опитаме да разберем дали е възможно да се прости и да се започне отначало.

А при някои случаи трябва да се приложи терапия на изневярата, за да се възстанови общуването в двойката, самоуважението на този, на когото са изневерили, а понякога и да се излекува импулсивността на изневеряващия".