Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

7 мита за атеиста, от които му е писнало

Да си атеист сред вярващи е малко като да си месоядец сред вегани и обратното Снимка: iStock
Да си атеист сред вярващи е малко като да си месоядец сред вегани и обратното

Като ме питаха като шест-седемгодишна каква искам да стана като порасна, отговарях "философ". Е, и фризьорка де, но филсоф повече ми харесваше как звучи.

Години по-късно вече бях наясно какво точно работи философът и реших, че всъщност, ако и аз ще съм философ, то по-добре да си намеря тема, върху която да разсъждавам. Това беше след "революцията" на 10 ноември и черквите вече бяха отворили широко врати за миряните, чиято вяра беше оцеляла след годините на пропагандния марксистко-лениниски атеизъм.

От ъндърграунд дейност черкуването се превърна в модно изживяване. Всеки искаше навръх Великден да си запали свещта от попа и да се венчае с корона.

Аз също активно участвах във всевъзможните тайнства и обреди на новооткрития, да го наречем, кръжок, но някак всичко ми беше като на театър. Нещо все не ми стигаше, за да бъде истинско. А сигурно не беше истинско, понеже каквото и да правех, колкото и да се молех, постех и да се ръсех със светена вода, Бог все ми бягаше по тъч линията.

Как така, измъчвах се аз, всички други изглежда, че го виждат и усещат, а аз не? И тогава се запитах: Ами ако го търсех не където трябва?

Тора, Коран, Талмуд, Библия, Тао те чинг... Юдаизъм, будизъм, ислям, джайнизъм, християнство... Като човек, възпитан от родителите си, Маркс, Енгелс, Карл Сейгън¹ и "Бар "Наздраве" в критично мислене и рационален подход към света, смятах за редно, че, ако ще търся Бог, ще трябва да го направя както трябва. Тоест да погледна зад всяка врата и всеки ъгъл, между редовете на всеки свещен текст. И го направих.

Оказах се атеист - "диагноза", която никак не е добра, ако живееш в общество, което много си държи на православната вяра и християнските ценности и даже нерядко си ги татуира под формата на кръстове (със и без Исус на тях), плачещи Богородици и библейски цитати ("Мога да правя всичко чрез Христос, Който ме укрепва", "Бог ще те носи" и др.).

Та думата ми е за това, че да си атеист сред вярващи е малко като да си месоядец сред вегани и обратното.

Или Елза Парини сред запалянковци на футболен мач. И за да не те набият, метафорично казано, понякога се налага да ги игнорираш, понякога да се извиняваш, понякога да се преструваш, но най-често се налага да обясняваш защо си такъв. Не ми се навлиза в подробности защо атеистът е "такъв", затова просто ще се опитам да обясня какъв не е и какво не прави (освен, разбира се, че не вечеря с децата си като Кронос).

Мит №1 Атеистът напълно отхвърля Библията

Библията е изключително увлекателно четиво. Най-вече ако си я намериш във вариант с по-едър шрифт.

Винаги съм била на мнение, че тя съдържа абсолютно всички възможни житейски сюжети в насипен вид и в този смисъл литературата след нея не прави друго освен да ги интерпретира. Неслучайно я наричат "Книга на книгите". Друг е въпросът, че атеистът се изумява, когато хората приемат религиозните митове, като случките в "Битие" например, напълно буквално, въпреки че дори най-ортодоксалните еврейски теолози са ги смятали за притчи, метафори.

Мит №2: Атеистът поставя науката над Бог

Атеистът не е тотален кон с капаци и му е ясно, че науката и религията не са взаимоизключващи се най-малкото, защото обслужват различни човешки потребности.

Ако чувстваш нужда да си кажеш какво ти е на душата, не заставаш пред ксерокс машината и не я молиш да ти донесе изцеление, търпение или любов. Заставаш пред олтара и докато си мислиш, че говориш с Бог, всъщност разговаряш със собствената си душа и се нахъсваш да промениш себе си и света около себе си. Малко като в кабинета на психоаналитика, само че безплатно.

Това, което всъщност дразни атеиста, е, че религиозните хора често отказват да видят логичната връзка между причина и следствие и отдават всичко случващо се, и доброто, и лошото, на Бог. Не, душицо, ако къщата ти изгори в пожар, не е защото Господ те наказва, а защото си оставил ютията включена.

Мит №3: Атеистът не вярва в нищо и затова е бездуховен

Напротив. Атеистът вярва в много богове - Достоевски, Кафка, Вонегът, Умберто Еко, Емануел Кант, Джоан Роулинг, Marvel и DC.... С какво те обогатяват душата в по-малка степен, отколкото старозаветния Бог и Неговият Син?

Ако нямате добър отговор, просто не си правете труда да ми пишете във Вайбър!

Мит №4 Атеистът е заплаха за обществото

"Понеже са се навъдили много безбожници, затова сме на това дередже."

Логиката зад подобни, често чувани изказвания, предполагам, е следната: Като махнем хората, които нямат страх от Бога, или ги върнем в правия път на вярата, целокупното ни дередже ще се промени към добро и вече няма да се краде на едро и на дребно, заплатите ще се вдигнат и във всяко домакинство, освен Мерцедес, ще има мир, любов и разбирателство.

И ще възцари световен мир. Звучи прекрасно наистина и аз лично бих се жертвала на олтара на общото благо, ако някой можеше да ми гарантира, че това ще стане. Обаче някак се съмнявам.

Мит №5 Атеистът винаги е бил враг на официалната църква

Противно на общото схващане, че през средните векове агностиците и атеистите са били напъждани от обществото и дори екзекутирани, фактите говорят друго. Богохулството, или по-скоро подигравката с религиозните догми под хумористична форма, е било считано за здравословно и даже поощрявано от църквата, най-вече по време на всенародни празненства.

Доказателство за това са многобройните кръчмарски песни, родени от анонимни, налюляни до козирката бардове, в които те открито и без страх от наказание се подигравали на католическата църква.

На никой, изпял строфите "Magis quam ecclesiam, diligo tabernam/ A nullo temporo, neque sprevi spurnum"², не са му кръцвали главата. Чосър например се е скъсвал да се подиграва на перверзните отчета, а любимото му занимание било да интерпретира по свой, ироничен начин популярни библейски истории и притчи.

Неговите небогоугодни разкази са оцелели до наши дни посредством десетки ръкописи - сигурен знак, че са били страхотен бестселър в ония времена. Разбира се, в представите на средновековния европеец светът е бил немислим без намесата на божественото в него и дори тези, които си позволявали да си правят майтап с религиозните догми, не са се имали за атеисти.

Общо взето през Средновековието в Западна Европа е било опасно да си три неща: еретик, вещер и евреин.

Мит №6 Атеистът е лишен от морални ценности, ergo не е добър човек

Ами не знам, не мога да опровергая на сто процента този мит, понеже то е като да твърдиш, че всички религиозни хора са цвете. Знам само, че миналото и настоящето (а както е тръгнало, и бъдещето) на човечеството са напоени с кръвта на измерелите в името на този или онзи бог.

Да знаеш, че животът е висша ценност и въпреки това да го заличиш, понеже някой Бог ти повелява това, не мисля, че фигурира в който и да е параграф на "Религиозен справочник за начинаещи хуаманисти."

Мит №7 Атеистът е нещо като гей, само че по-лошо

Всъщност атеистът е нещо като Уди Алън, който мисли, че колкото и да ги викаш, и Господ и водопроводчикът не идват през почивните дни.

* * * 

[1] Американски астроном, астробиолог и популяризатор на науката. Научната му и творческа дейност е пряко свързана с НАСА. Автор е на романа "Контакт", по който е направен едноименния филм от 1997 г. с участието на Джоди Фостър.

[2] Повече от църквата обичам кръчмата - от нея никога не съм се отричал.

Най-четените