Жан-Люк Годар - автор на изключително хвалени филми и на недотам огласени антисемитски изявления, предстои да получи почетен "Оскар". Това предизвика доста шум - достатъчно, за да привлече вниманието на New York Times, който цитира вицепрезидента и гуверньор на Киноакадемията Фил Олдън Робинсън, автор на "Поле на мечтите". Той защитава решението за наградата с думите "Изкуството и творецът са две отделни неща." Робинсън твърди: "Дейвид У. Грифит е получил почетен "Оскар" през 1926 г., въпреки че е бил ужасен расист." И той наистина е бил такъв...
Но такава е била и цяла Америка по това време. Расовата сегрегация тогава е била както легална, така и присъстваща навсякъде, а небрежните расистки изказвания не са привличали никакво внимание - и със сигурност не са предизвиквали порицание.
Достатъчно е човек да погледне филмите, които Холивуд е правил в онази епоха, за да усети духа на нацията - всичко, от абсурдния шофьор на Чарли Чан, расистката карикатура Бирмингам Браун (Мантън Морланд), до наивното филмово представяне на историческото варварство на Маргарет Мичъл - "Отнесени от вихъра".
Просто се заслушайте в оригиналния текст на "Without a Song": "Роди се тъмен, но от него няма полза никаква, без песен." Песента е писана през 1929 г., но е записана от по-късно разочаровалия се Франк Синатра през 40-те години. Синатра, който не е бил расист, впоследствие променя текста. И песента остава завинаги като шедьовър.
С какво Годар е различен? Той е нарекъл продуцента Пиер Браунбъргър "мръсен евреин", възхвалил е убийството на израелските спортисти на Олимпиадата през 1972 г. в Мюнхен ("преди всеки олимпийски финал би трябвало по телевизията да се показва образът на лагерите за бежанци в Палестина") и на няколко пъти е слагал знак за равенство между ционизма и нацизма - продукт на разум, изпълнен със сифилитична омраза, който наричаме антисемитизъм.
В неговия случай обаче неговата омраза към евреите е маскирана като антиционизъм, което е достатъчно търпима идеология, но която често представлява снежната топка, в която се крие твърдият камък на антисемитизма.
Холивуд обаче е направо изцяло еврейска територия - място на имения, басейни и богини-нееврейки, където евреите имат сигурност и власт. Не само че те могат да си позволят да игнорират странния антисемитизъм на талантливите, но някои от тях се чувстват все по-неудобно заради гротескната израелска окупация на Западния бряг, периодичното нахлуване в Ливан или Газа, ролята на абсурдните и поставящи в неловка ситуация свръхрелигиозни, облечени като блажено забравени деди.
Те не само се притесняват как да отделят твореца от идеите му (Господи! Отново черния списък!), но и не искат да изглеждат твърде благосклонни към Израел - с неговите мрежи от бодлива тел и черни шапки. Те демонстрират опасение. Подобно опасение може да бъде определено и просто като страх.
Точно както никой във филмовата индустрия не би трябвало да погледне цветнокож в очите, след като е дал награда на Грифит, би трябвало да бъде също толкова трудно да бъде удостоен Годар с "Оскар" - и да бъде погледната историята в очите. Жертвите на Холокоста, които той грубо унижава - "На практика имаше 6 милиона камикадзета" - не са просто изчезнали. Те са били убити, обикновено застреляни, от хора, които също често са казвали фрази като "мръсни евреи".
Съмнявам се, че особено много бели хора са протестирали срещу наградата за Дейвид У. Грифит през 1926 г. (Черните тогава не са имали значение.) По-смисленият въпрос е дали Грифит би получил наградата в наши дни.
Като се има предвид неговото абсолютно пренебрежение към американската киноакадемия и общоизвестната му ексцентричност, не е особено вероятно Годар да се появи лично на 13 ноември да си получи "Оскара". Ако обаче го стори, ще е отвратително някой друг да излезе след него на сцената да вземе статуетката...
