"Дай на мъжа ти да яде, че днес нищо не е хапвал!"
Въпреки че звучи като извадена от българска битова филмова класика от седемдесетте, репликата си е съвсем актуална.
Може спокойно да бъде чута във всяко трето българско семейство, тъй като според статистиката точно толкова са фамилиите, които делят дома си с "мама".
И "мама", независимо дали е в ролята си на свекърва или на тъща, в деветдесет и девет процента от случаите се чувства длъжна да води политиката на семейството, към което уж е придатък. И хич не се интересува нито от опита, нито от вида, нито от желанията на двамата основни души, които са го създали.
Да си живее при "нашите" си е в кръвта на всяко българско дете, независимо, че възрастта му вече може да клони към пенсия.
Големите фамилии, патриархално носталгично описани от класиците, така са опоетизирани в съзнанието ни, че отделянето от "гнездото" се приема като някаква лична драма.
Далечно ни е на нас, славянските души, разбирането на западняците, че един пълнолетен човек трябва да се грижи сам за себе си, независимо, че в един период от живота си е бил дете.
Какво ще стане с детето, как ще се изпере, дали ще яде, някой да не го обиди на улицата, как ще си плати сметките, да не го подлъжат лоши хора - това е само малка част от всички вкоренени в съзнанието български родителски страхове.
Като прибавим към това и финансовата драма, изразена я чрез обективна липса на реализация за млади хора, я чрез съвсем обикновен мързел - отделянето на скъпоценното дете от полата на мама изглежда като вид миниатюрна смърт.
Като единствена дъщеря на майка си и като майка на две момичета, така и не можах да го разбера онова нещо с мъжките майки, дето поединично са убедени, че отглеждат принцове.
Без да обобщавам, разбира се, но масово бъдещите свекърви се кълнат, че възпитават някакви супермени, за които на свободния женски пазар няма достойни супержени. Полагат неистови усилия чрез синовете си да отмъстят на съответната друга мъжка майка, родила преди време техния собствен мъж.
Хвърлят се да създават мъжа-мечта, като от малък го почват с всякакви добри инициативи - да е кавалер, да е умен, да е щедър, да е благороден, да е грижовен - а когато в един момент той се окаже точно такъв - принципно намразват "оная", дето ще се яви в един момент и ще "го вземе".
И зорко бдят "тая" да не се намърда наготово и да се ползва от всичките тези събрани накуп блага.
В сложното взаимоотношение мама-син-друга жена, мъжът винаги е представян като предмет, който не може да взима самостоятелно решения и затова чака някакви войнстващи помежду си женки да го спечелят и да си го отвоюват.
Най-често битката е обречена, разбира се, защото мъжката майка в най-върлия си вариант е готова да посвети остатъка от живота си на това да докаже на сина си, че най-добрата жена за него е само и единствено тя!
И че тя и само тя ще го обича цял живот, най-добре, най-вярно, най-всеотдайно и неповторимо. И че той, каквото и да прави, по-щастлив никъде, никога няма да бъде.
Най-лошото обаче е, че синът й доста често й вярва.
"Скъпи/скъпа, мама ще живее с нас" е най-ужасната клетва, която можете да чуете от устата на възлюблената/възлюбления си.
Обикновено това изречение се промъква в пространството в момента, когато любовта е толкова силна, че смяташ, че нищо не може да ви раздели, още повече някаква си майка - че тя нали иска само и единствено детето й да е щастливо!
"Ма разбира се, тя е толкова мила жена", се чуваш да казваш и дори представа си нямаш колко ще съжаляваш един ден за това откровение.
Хайде, със свекървата сюжетът е ясен - то и името й идва от "все/све кърви" - значи, един вид кръв ще се лее!
И се лее под една или друга форма - казана крива дума, поглед изпод вежди, преценен до пети смислов нюанс диалог.
Още първия месец след сватбата те дразни, че щяла да помага. После те дразни, че се е кльофнала постоянно пред телевизора на дивана и никой, освен синът й, не може да заеме това стратегическо място.
След това те изнервят други неща - начинът, по който яде, по който глади, готви, мие прозорци, гледа. И най-много те дразни магичната й способност да изниква от нищото в средата на спалнята, когато със сина й сте решили да си обърнете внимание.
Да те предупредя обаче - точно така, ако не и двойно по-силно, може да започне да те дразни и собствената ти майка, ако по някаква твоя си причина адски настояваш да я направиш част от семейството си.
Първо, изобщо не се заблуждавай, че мъжът, когото обичаш, ще се превърне в нещо като неин син.
Колкото и да го харесва, за нея той винаги ще е просто един мъж, който се опитва да живее на твой, че и на нейн гръб.
Затова, в името на превенцията, майка ти може още от самото начало на съвместния ви живот да го вземе под крилото си и да започне амбициозно да "поправя" онова, което неговата собствена майка е създала с толкова постоянство и любов.
За твоята майка това е новият мъж в къщата.
Така че, горко ти, ако по някаква причина тя отдавна си няма свой собствен! Скоро любимият ти ще трябва да изпълнява майчините ти желания, които, разбира се, ще са свързани най-вече с твоето собствено семейство, за което тя самоотвержено ще е приела да се грижи.
И го е направила, защото е твърдо убедена, че ти не можеш и не знаеш. И си прекалено мека, влюбена и неопитна в укротяване на съпруга си.
В един момент сама ще стигнеш до горчивото откритие, че майка ти отдавна владее твоя дом и налага в него правила - кога ще се прави зимнина и ремонт, къде ще стоят мръсните, къде - чистите дрехи, какво ще се яде, къде ще се пазарува, кой и кога ще ходи на почивка и може ли у вас да идват гости.
Това, което може да те съсипе обаче, е моментът, в който с изненада откриваш, че собственият ти мъж е станал нещо като подчинен на майка ти и тя, осъзнавайки какво влияние има върху него - е започнала да взима неговата страна и по майчински да го жали.
Майката на едно моя приятелка стигна толкова далеч в опитомяването на зетя, че започна да прави забележки на дъщеря си, че не му давала да яде.
Все едно той не може да различи чувството на глад от това на студ например или не е способен да си вдигне ръката и да сложи залък в устата си.
Както може да се очаква, беше поела всички възможни грижи около него, като гладеше ризите му фанатично, готвеше само това, което той си пожелае, и пресилено се смееше и на най-тъпите му шеги.
Въпреки тази нейна всеотдайност обаче бракът не просъществува дълго - най-вероятно защото майката така завзе позиции, че дъщерята се усети ненужна и си намери любовник.
Когато след години реши да сключи брак с новия, майка й беше отрано и остро предупредена да стои на почетно разстояние. Което влоши толкова отношенията между майка и дъщеря, че и до днес не си говорят. За добро.
Да живееш с мама, независимо чия е, е най-големият автогол, който едно семейство може да си вкара.
Затова колкото и примамливо да ви се вижда да имате до себе си близък, на когото да оставите детето, самоотвержена домашна прислужница, пазач на семейното имущество или просто "свой човек" - не забравяйте, че и в Библията е казано, че човек оставя родителите си, за да се събере с някого в брачно единство.
Така че нека мама да си живее у тях - има достатъчно много начини да помага от разстояние, вместо да се мотае из домашния ви уют, напомняйки непрекъснато с присъствието си, че с нещо завинаги всички са й длъжни.
И ако някой ти предложи - ей така, небрежно - да си живеете с майка му/майка й, гледай достатъчно бързо да го изпратиш именно да върви при нея. Самостоятелно.
