След коледно-новогодишното преяждане и препиване и последвалите кухи, лишени от каквато и да било мисъл глави, рано или късно идват и първите работни дни.
Сега основната задача е човек да свикне с мисълта "на работа съм", да се надмогне и да прекъсне емоционалната си връзка с олежаването.
Но дори и този тегав период от годината, в който градът като че ли ти казва "айде още ден-два да си помихлюзим", а колегите ти гледат с празни погледи в стил "колега, не ме занимаай с глупости", все пак има няколко трика, с които да разбудим позадрямалото вдъхновение и да завъртим машинката на процес "работен", без това да се отразява шокиращо на организма ни:
Сутрин вместо да ставате и трескаво да се подготвяте за работа, можете съвсем спокойно да намалите темпото и да стигнете до офиса... когато стигнете... Ще видите, че и колегите ви ще се донесат като народна песен с оправданието "имаше задръстване".
Ако работата ви е свързана с шофиране из града, бъдете толерантни към колегите на пътя... Все пак и на тях им е първи работен ден. Изслушайте ги внимателно какво мислят за вас, майка ви и нейната сестра. След това отвърнете на удара, като дадете своето мнение за роднините им по бащина линия. Истината е в баланса!
Като стигнете на работното си място, не се мятайте на имейла и телефона още с палто на гръб. Дайте си простор - донесете сладки изкушения и седнете на кафе и сладка приказка за една още по-сладка година.
Не забравяйте, че навлизаме в годината на Дракона, но това не следва да означава драконовски мерки. Напротив - тази година е свързана с търпение, дружелюбност, напредък, положителна промяна и... парички!
Под задвижване на машинката, не означава само да напрягате съзнанието и тялото си, като му предизвиквате ненужен стрес. След като сте обядвали, най-вероятно ви се затварят очите и мечтаете да прилегнете. Вместо да се наливате с кафе след кафе в упорит стремеж да създадете работен процес, по-добре съкратете работния ден и си създайте приятни емоции - отпуснете облегалката на стола си, сипете си чаша вино и музиката да свири... ще видите, че колегите от съседните офиси ще усетят веселбата и ще припнат с охота към купона.
Недейте да се фиксирате около новогодишните си обещания (спирам да пуша, да пия, почвам да отслабвам и т.н.), защото по този начин задържате съзидателната си енергия. Вместо това вечерта отидете да полеете първия работен ден от новата година с приятели. Започнат със сладко и завършен с питие, първият работен ден предвещава целогодишна веселба. Важна е рамката!
Стягай се, че време за губене няма... а тепърва предстоят Йорданов, Иванов, Антонов, Атанасов и не знам си кой ден... В календара 20 дни от месец януари са именни - прави му сметката! Може и да е груба!
И все пак ако нищо от гореописаното не даде резултат, то най-добре да се върнем обратно вкъщи, да полежим още ден-два с надеждата, че на другия ден машинката ще зацепи.
"....градът като че ли ти казва „айде още ден-два да си помихлюзим"..." Какво да направим?
отпуснете облегалката на стола си, сипете си чаша вино и музиката да свири... ще видите, че колегите от съседните офиси ще усетят веселбата и ще припнат с охота към купона. --------------------------------------------------- голяма глупст е тва! Вместо да ти се радват, че пиеш по време на работа ще ти дръпнат едно конско примерно
Е ние се бяхме разбрали от последния работен ден кой какво да носи на първия. И така празното бюро в офиса се превърна в доста отрупана маса. Дори остана и за днес. Първата седмица ще я изкараме криво ляво, но другата вече ще трябва да се стягаме.
Ех тоз мързел... Звучи като типична държавна администрация... Ш`са опраим ама друг път... Вярно че първия ден е по-мързелив и спокоен от обикновено, ама тва дето се описа тук ако се случва някъде, си е направо за затваряне...
Тази статия е блестящо произведение на неудържимия човешки интелект!Заложеното в нея задълбочено съдържание е и толкова широко мащабно, че обикновенните читатели се лутаме в облаците на неразбираемото.И по този начин култивираме собствените си комплекси за малоценност.
Аман от поливане бре! То и на алколиците им дойде байгън вече...
>можете съвсем спокойно да намалите темпото и да стигнете до офиса... когато стигнете... Ще видите, че и колегите ви ще се донесат като народна песен с оправданието „имаше задръстване" >не се мятайте на имейла и телефона още с палто на гръб... седнете на кафе и сладка приказка Типичното мислене 'що да бачкам, ако нема кой да ме види?'. Следва мрънкане, че държавата ни е на тоя хал заради политиците, циганите, американците и евреите.
типични разсъждения на някой, който ходи на работа ама няма и представа какво и защо работи
Бе тука всички коментиращи много работливи се писахте, бе, тц-тц-тц, да не повярва човек, нищо, че някои по цял ден висят в уебкафето... Иначе за статията, че е тъпа - спор няма.
много добре си го казала в заглавието! и не мога да разбера,защо ни занимаваш оди търкаляй аспирини по околовръстното