На пръв поглед кацналият на ръба на стръмната клисура град изглежда като златен, така отразява слънцето.
На 19 януари италианският Матера пое ролята на Европейска столица на културата за 2019-а, наравно с Пловдив, а когато гледат кадри от него, мнозина се чудят как така градът не е в пряка конкуренция с Флоренция или Венеция за вниманието на туристите.
Wikipedia ще ви каже, че Матера се намира в Южна Италия в региона на Базиликата.
Градът печели съревнованието за Европейска столица на културата през други италиански "бижута" като Сиена, Равена и Перуджа. Сега е моментът Матера да привлече вниманието на Стария континент към себе си. Миналото на града обаче далеч не е било винаги бляскаво, а историята му е изпълнена с повече спадове, отколкото върхове.
Това е един от най-старите градове в Европа - на около 9000 години е. Голяма част от тези векове обаче са изпълнени с трудности и бедност. Много от жителите обитават естествени или издълбани от човешката ръка ниши в скалите, наречени "сасси". В допълнение има над 150 такива църкви.
През 50-те и 60-те години на миналия век жителите са толкова масово бедни, че градът е наричан "Срама на Италия". Каменните пещери са символ на бедността, защото приютяват жителите на Матера, които просто не могат да си позволят никакво друго жилище. В средата на XX-ти век в родината на Ренесанса европейци живеят без електричество и течаща вода. Епидемиите от малария не са никак рядкост.
За щастие ситуацията се променя доста бързо, особено след като през 1993-а градът влиза в списъка на ЮНЕСКО със световно културно наследство.
Определен е като "Каменния град". Оттогава постепенно Матера става привлекателна туристическа дестинация. От 2010-а насам приходите от туризъм са скочили със 170%. Сассите, едно време символ на бедността, привличат десетки любопитни посетители.
Градът служи за декор на някои доста популярни филми. През 2004-а например Матера е представена за Йерусалим в драмата на Мел Гибсън - "Страстите Христови".
Постепенно градът започва да се пълни с луксозни жилища, магазини, музеи и заведения. Освен елегантните хотели, можете да използвате и някой от сайтовете за временно наемане на жилища.
Едни от най-забележителните гледки се разкриват от Пиаца дел Дуомо - площадът пред градската катедрала. Оттам каменни стълбища водят към сассите, които напомнят на килийки в пчелна пита.
Надолу е и църквата "Света Мария от Идрис", която е един от храмовете, изцяло вдълбани в скала. Всички каменни църкви обикновено са отворени за посетители. Други ниши са превърнати в заведения и дори хотели.
Най-добре е да обикаляте всичко това пеш, но така или иначе всъщност няма много алтернативи в подобните на лабиринт тесни пешеходни улички и стълби, които ви водят от едно ниво на града към друго.
Съществува и вариантът да наемете велосипед или мотопед, но едва ли това ще бъде най-удачният начин за придвижване из етажирания град.
Паоло Вери е директор на "Матера - Базиликата 2019" - фондацията, която ще отговаря за протичането на събитията, докато градът е Европейска столица на културата. Той казва, че не иска Матера да бъде град за "бърз туризъм". Не желае туристите да идват, да снимат по няколко снимки за спомен и за социалните мрежи и след това да се насочват към следващата дестинация. Вместо това Вери държи гостите да прекарат нужното време, за да научат повече за културата и историята на града.
Италианският премиер Джузепе Конте също се включи във вълната от оптимизъм като изрази надеждата Матера да вдъхне живот на целия южен регион на Италия. Според Конте нетипичната и нестандартна красота на тази част на страната не може да бъде сравнена с нищо друго по света.
Освен това до новата Европейска столица на културата се стига сравнително лесно. Матера е на 70 км от летище Бари, откъдето има организирани автобусни превози. Има директни полети от Кипър и Атина и за малко повече от два часа ще сте в южния италиански град.
Много от жителите на Матера обаче не са толкова възторжени за прииждащите посетители, колкото са Конте и Вери.
Те се страхуват, че има опасност градът да се превърне в новата Венеция - задръстена от туристи до степен, в която местните не могат спокойно да се разхождат по улиците. Други се притесняват, че чужденци биха могли да закупят някои от уникалните скални ниши и да разрушат автентичния им облик.
Дядовците на мнозина са живели в сасси и може би няма да са много доволни, че постепенно бившите им каменни домове се пълнят с барове, дискотеки и СПА-центрове.
