През април 2005 г., два месеца след осемнадесетия ми рожден ден, влязох в студио за татуировки в централна Италия, въоръжена с 80 евро и скица, нарисувана на откъснат от тетрадка лист.
Това беше забележително самотно време за мен - живеех като ученичка по международен обмен в страна, където почти не говорех езика, бях отседнала в град, където профашистките нагласи бяха често срещани и насърчавани, и бях разпределена в клас от единадесет момичета, които са ходили заедно на училище, откакто са били на 12 - и вече имаха твърдо изградени взаимоотношения, в които изглеждаше невъзможно да пробия.
Това изживяване ме промени и исках да го затвърдя с нещо голямо, което в онзи момент означаваше да си направя абсурдна татуировка в долната част на гърба. Нещо повече, наскоро бях прочела една глава от книгата на Далай Лама "Изкуството на щастливия живот" - нещо, което смятах, че ми дава абсолютното право да се смятам за практикуващ будист с дълбоко разбиране на символите на тази философия. Общо взето това е историята, в резултат на която се оказах с щампа на лотос над дупето.
Как дзен-будистката стана "лека жена" в очите на другите
Нещата тръгнаха зле още от самото начало. Поради недоразбиране с татуиста, в крайна сметка получих известно оцветяване, което не исках, но понеже вече нямаше мърдане, колкото може по-дълго се заставях да мисля, че то ми харесва. Това продължи около две години, вероятно до момента, когато думичката "tramp stamp" навлезе в глобалния англоезичен речник. Не само че имах татуировка, която дори не ми харесваше - но имах и татуировка, която ме правеше пряка жертва на критични оценки.
Това да имаш татуировка над дупето изведнъж започна да означава, че си лека жена, че имаш зле боядисани кичури, че най-голямата ти амбиция е да изчукаш член на екипа на шоуто Real World пред камера (това наистина е най-голямата ми амбиция, но по съвсем различни причини). Някой по-голям би се отърсил от това и не би му пукало какво смятат хората за тялото му - но аз не съм такава. Пукаше ми. И все още ми пука. И адски мразя тази скапана татуировка.
Има ли реално нужда една жена от неизличим "разкрасяващ" омастилен белег
Напоследък в Интернет набира популярност една публикация по темата какво означава за жените да имат татуировки. В материала, озаглавен "Защо да слагаш лепенка на бронята на Ferrari", авторката Лиза Хаури пише:
Нещо, което жените изглежда забравят в наши дни, или може би пък и никога не са били научени на него, е че жените държат в ръцете си световната изисканост и елегантност. Какво е по-привлекателно от момиче с красиво тяло? Ще ви кажа какво: момиче с изисканост, момиче от класа. Външният вид може и да не трае дълго, но изискаността остава. Както и татуировките. Една елегантна жена не вандализира храма, с който е благословена като тяло... Тя го цени.
Големият проблем на татуировката: и да размислите впоследствие, твърде е късно
Веднага си измивам ръцете, че самата аз никога не бих казала на някоя жена, че тя не би трябвало да си прави татуировка, или че татуировките отвличат вниманието на хората от характера и красотата й. Има предостатъчно жени, които доказват абсолютната неточност на тази теза - от Анджелина Джоли до моята фризьорка, която е с покрити с татуировки ръце и гърди и е една от най-красивите и изискани хора, които съм виждала.
Също така всеки има правото да украсява тялото си както пожелае (дори хора, които избират да превърнат гърба си в гигантски плакат за филма "Здрач"). Има прекрасни татуировки - понякога дори съм се замисляла дали да не си направя татуировка, след като съжалих за първата, но трябва да си призная, че се радвам, че не го сторих. Всяка идея, която съм имала, ми се е струвала глупава година по-късно (на 19: "Глухарчета!", на 21: "Текст на Кет Пауър!", сега: "Лицето на Илейн Стрич върху моето лице!").
Какво обаче ще правите, ако някой ден тази татуировка вече не ви харесва?
От друга страна, помислете за всички истории на знаменитости, които са си премахвали татуировките. Джони Деп и Уинона Райдър късат - и изведнъж "Уинона завинаги" става "Вино завинаги." Ева Лонгория се развежда и всичките изписани върху кожата й почитания към бившия й съпруг изчезват. Меган Фокс осъзнава, че татуировката й на Мерилин Монро е отвратителна - и я маха. Какво означава като цяло всичко това? Нищо, предполагам. Хората са непостоянни.
Но лично за мен това означава, че никога не мога да нося бански, без някой приятел с най-добри намерения да изръси тъпа шега. Това значи, че никога няма тялото ми да бъде само моето тяло. И означава още, че вече не мога да се върна назад във времето и да живея под прикритие, без да бъда обвинена, че съм вещица. Означава, че вероятно би трябвало да го преглътна, да го преодолея и да продължа с живота си. В най-лошия случай това е татуировка, която доста рядко виждам. В най-добрия, това е шансът ми да се окажа в следващия сезон на Rock of Love.
Много добре формулирано!
А защо са избрани снимки само с грозни татуировки? Има и къде къде по-нежни и красиви татуси!
Татуировките са за затворниците и моряците. А, да и за курвите. Разбира се нищо лошо не искам да кажа за моряците.
Дааа, определено човек трябва да внимава какво си татуира... Аз лично имам татус вече 8 години, също ниско на кръста, и нито за миг не съм съжалила за него... Понеже е на китайски, също съм чувала какви ли не подмятания относно значението му, но бидейки притежател на безгранично чувство за хумор, това ме е разсмивали. Даже аз самата съм се шегувала с татуса си доста често.... И не на последно място, именно чрез него се запознах с настоящия си съпруг ;)... Както се вижда, от татуса може да има и полза (чисто прагматично, освен естетическата наслада, поне за мен- оставям настрани въпросът изкуство ли е или не) П.С. Не съм нито курва, нито моряк, нито съм пребивавала в зарвора (не че не ми се е искало всяко едно от тях, ама на - характерът ми не ми позволи)... Сигурно затова съм си лепнала тази "дамга", току виж съм се доближила до гореспоменатите три образа.
Харесвам татуировки, но направени с мярка... Преди десетина години бях луднала и аз да си правя. Тенкс год, че имам умен мъж. Това което ми каза бе: ОК, сега си на 30 г., но я си се представи след 20 г., когато кожата ти увисне, как ще изглежда въпросната татуировка... Това бе повече от достатъчно да ме накара дасе откажа...
Идеята е, че някоя криволица на крака или ръката може да изглежда дяволски добре на плажа и лятото например, но в официални дрехи изглежда гротескно....Така че авторката е права, не чеимаме нещо против татуировките Татуировки само там, където могат да се показват или скриват по желание
Тъпи обощения! Татуировката е въпрос на избор. Да, за някои хора той се оказва погрешен в по-късен етап от живота им. И какво от това - свършен факт, да си мислил на 16 Имам три татуса които обожавам и не спирам да си ги гледам. Най-стария е на седем години, най-пресния на две. Скоро ще си правя четвърти и изобщо не ми дреме как ще изглежда след 20 години!
Има ли реално нужда една жена от неизличим "разкрасяващ" омастилен белег -- ne
Я да си признае който е разгледал снимките, дали татуировките е гледал или жените? Щото добре че мацките са прекрасни - повечето им татуси са просто покъртителни
Аз сега, след като прочетох статията се замислих и установих следното. Лично за мен, водеща е самата жена. Ако тя ме привлича, емоционално, сексуално или и двете ... въобще не ме интересува дали е татуирана, къде е татуирана и какъв е стила на татуса и. Татуса е елемент от желания имидж, но в никой случай не е водещия. Подчертавам, това е мое мнение, за друг може да е различно.
Мъж отива в ателие за татуировки и казва: - Искам да ми татуирате танк на целия гръб! След десет минути татуиращият казва: - Е, готово. - Как, толкова бързо! ! ? ? - Е кво да му е толкова сложно? Четири букви само!?
"Това да имаш татуировка над дупето изведнъж започна да означава, че си лека жена...Това да имаш татуировка над дупето изведнъж започна да означава, че си лека жена..." Стигнах до тук и се отказах да чета, просто разсъждението е адски повърхностно и не мисля, че си заслужава усилието. "...но в официални дрехи изглежда гротескно......" Е да, но при официалните дрехи надали се забелязва татуировка на дупето, нали? Т.е. много зависи и къде е нправена в крайна сметка. И ако трябв да сме реалисти0 не изглежда толкова гротексно, просто ние сме си натрапили, от поколение, как би трябвало да изглежд деловият мъж/ жена и всяка стъпка настрани от тази визия вече ни се вижда гротексна. Миле в днешно време вече има технологии за премахване на татуировки, при това без да оставят белези, просто е малко скъпа процедура.
Мануела, в леглото ти обичат храма, не го вандализират!
"Тенкс год, че имам умен мъж. Това което ми каза бе: ОК, сега си на 30 г., но я си се представи след 20 г., когато кожата ти увисне, как ще изглежда въпросната татуировка... Това бе повече от достатъчно да ме накара дасе откажа... " Леле мале, наистина ли ти каза това, или му приписваш всеизвестен виц?
Нещо не разбрах - това момиче за премахване на татуировки с лазер не е ли чувало?