Можете да бъдете сигурни, че съм направила всички технологични секс гафове, които съществуват на тази планета.
Случайно съм публикувала снимка на циците си в Tumblr. По погрешка съм изпращала палави лични съобщения в Twitter като нормални туитове. Изпращала съм и SMS-и, предназначени за баща ми, на случайни мъже (пробвайте някой път да наречете по-възрастен от вас мъж "татко" по средата на мръсен разговор - въобще не им харесва, повярвайте ми!)
И, разбира се, класиката - изпращала съм мои снимки на мъж, за когото по-късно разбрах, че не може да се разчита на него, що се отнася до запазването на дискретност.
Първият ми импулс в подобни ситуации винаги е да се ядосвам на себе си
Когато изникне някой подобен скандал с актриса, хората реагират по подобен начин. "Не трябваше да позираш за Playboy, дори не трябваше да си правиш онези снимки без сутиен, нито пък да изпращаш имейли, SMS-и и лични съобщения от сексуален характер." Отвсякъде ни се повтаря, че да правиш каквото и да е от тези неща е проява на безотговорност.
Това, че нечии лични снимки са изтекли в Интернет, не би трябвало да заслужава реакцията "нали ти казах", на която много от нас са склонни. Почти не минава седмица без да изникне някоя свежа история за изобличена онлайн жена, която дори не подозира за това, а реакцията на този тип скандали е, че решението на този проблем е просто да не допускаш съществуването на свои голи снимки.
Но това не е правилното решение - за никого
Макар че се колебая да приравнявам този тип оскверняване с други, то все пак си е чиста проба обвиняване на жертвата. В много случаи въпросните снимки въобще не са били предназначени за споделяне, дори с партньор, на когото имаш доверие. Например когато някой хакне телефона на публична личност, или пък някое бивше гадже публикува снимка на пениса ви, или пък когато някой снима жена, докато тя спи, което наскоро се превърна в "тренд" във Великобритания.
Наистина е жалко, че хората публикуват снимки на голи жени в Twitter, ала това не е вина на момичетата, които са спали с тях, както някои предполагат. Ето какво твърдят таблоидите обаче: "Това е още една причина да се придържаме към това, което изглежда като традиционни ценности, но всъщност е логика и здрав разум. Запазете секса за някой специален, за когото сте сигурни, че му пука за вас - и последното нещо, което ще направи той, е да ви изложи в Twitter".
Не можем да вменяваме на жените задължението винаги да са "здравомислещи"
Надявам се, няма нужда да обяснявам, че е неприемливо да кажеш на жена, чиято физическа неприкосновеност е била осквернена, че е трябвало да използва "здрав разум". Освен това мисля, че трябва да спрем да виним жените само заради това, че се снимат голи, изпращат палави SMS-и или водят по-интимна кореспонденция с пикантни снимки, особено когато тези неща изникнат пред очите на всички без тяхно желание.
Да виним жените за това, че си правят интимни и разголени снимки е равностойно на това да ги виним, че са голи под душа, когато съществува потенциална опасност от внезапен пожар или ненадейно нахлуване на стадо бизони в домовете им.
Все още чувам жените да си казват една на друга, че не бива да се снимат разголени, което е просто още една вариация на по-старата общоприета "мъдрост", че не бива да носят и минижупи. Говорете си каквото искате за поколението на социалните медии и неговата склонност да споделя твърде много, ала фактите са си факти: онлайн неприкосновеността е културна и законова граница, а начините, по които технологиите благоприятстват или възпрепятстват сексуалния ни живот все още еволюират.
Ако има технология, позволяваща използването й за секс, тя ще бъде използвана за това
Очевидно е, че използването на нечии снимки без съгласието на заснетия на тях е нередно (макар че това е област, която все още не е законово уредена), но би било хубаво, ако престанем да демонизираме жените за това, че извеждат широката употреба на системите за незабавно споделяне на снимки и видеоклипове до логичния й завършек.
Това, че си правиш голи снимки, не те прави по-глупава, но това, че споделяш чужди голи снимки с други хора без изричното съгласие на снимания, определено те прави задник. И тъй като технологиите и хората са несъвършени, е много вероятно голяма част от нас да продължи да качва свои снимки в Интернет, без да иска.
Това е един от начините, по които правим секс сега - и нека не отиваме дотам да твърдим, че то е нещо, което правят само разгонените, безотговорни и нарцистични жени.
Мисля, че това е отразено в начина, по който жените реагират на случайното им разкриване в Интернет. Преди редовното оправдание беше "Това не съм аз", а сега сме стигнали до нещо средно между "Упс!" и мълчаливото скатаване с надеждата, че хората бързо ще забравят. По своя ефект, това е същия начин, по който бихме реагирали, ако вятърът отвее полата ни нагоре.
Казвам това отчасти, защото то ще продължи да бъде проблем дълго след като вече нямаме мобилни телефони, а те са заменени с летящи роботи, холофаксове или кибернетични маймунки-помощници. Не е от значение дали става въпрос за компютър, телеграф или две консерви, съединени с кабел: ако съществува някакъв метод на комуникация, хората ще го използват, за да се чукат.
И знаете ли какво? Чукането е нещо лично. Ако засечете със сканиращо устройство как някой мъж прави телефонен секс, не той е перверзникът, задето го прави в неприкосновеността на собствения си дом, а вие, задето го подслушвате.
Лошият имидж на сексуалните SMS не се дължи единствено на съдържанието им
Сексуалните SMS-и имат лоша репутация, предимно защото ги асоциираме със скандали и... добре де - полу-неграмотни тийнейджъри и професионални атлети. Ала нормалните, здрави и умни хора със здравословни възгледи за собственото си тяло и добри връзки също правят и изпращат свои голи снимки. Това няма да спре в скоро време.
И знаете ли какво? Не искам и да спира. Обичам палавите съобщения. Обичам телефонния секс. Обичам мръснишките имейли (от хора, които познавам, в случай че в момента този текст се чете от извратеняци). И, по дяволите, няма да лъжа: правила съм премного киберсекс, още когато бях на 15. A/S/L форевър.
Признавам си, че често си мисля: "Мога да си позволя това, защото познавам този човек и му вярвам". Но предполагам, че човек рядко си прави снимка, на която облизва собственото си зърно и я изпраща наляво-надясно, без да смята, че това не означава нищо.
