Аз съм потребител.
Проста констатация. Потребител с доста голямо семейство и нелоши доходи. Потребител с идеята да снабдява споменатото по-горе семейство с качествена и разнообразна храна, с топли и здрави дрехи, от време на време - с практична и работеща техника.
И от тази си позиция на потребител смея да твърдя, че едно от основните ми права на потребител е сериозно застрашено в нашата любима родина.
Не, няма да говоря за мистерии като правото ми на рекламация, очакванията грамажът да е точен, а персоналът учтив и прочее неща, за които отдавна са се преборили потребителите по белите страни. Застрашено е направо правото ми... да остана жив (и като бонус - здрав), бидейки потребител.
За какво става дума?
От няколко дни по медиите тръгна информация за варненеца, пострадал след като отпил от сок с киселина вътре. Гадна случка. Моля се човекът да се оправи. Но като изключим от картинката самата нелепа и нещастна случка, какво друго не е наред? Ще ви подскажа.
„Сок с киселина"...
Какъв сок? На коя фирма? Каква разфасовка? Няма как да не си задам тези неудобни, ала важни въпроси. Не от хуманни подбуди, не от желание за мъст и правда. Просто не искам и аз да се почерпя с него, да го поднеса на гостите си, или не дай си боже - да го купя на племенниците си.
Колко често срещаме заглавия като това? Колко често четем за плъхове и пирони в хляба, нитрати в плодовете, химикали в сиренето, непозволени оцветители в сладките, отрвони пластмаси в играчки или причиняващи алергии бои в дрехите? Правилно, тревожно често.
Нека приемем, че случка като тази с киселината е наистина нещастна случайност, защото вярвам, че дори нашенските производители не са чак толкова тъпи, че нарочно да я слагат в продуктите си. Но когато говорим за цели партиди, за стотици килограми, понякога тонове вредна за здравето стока?
Никой никога не казва кои точно са тези смъртоносни стоки, че ние, бедните хорица, даващи заплатите на отговорните органи, да ги избегнем.
Защо е така? Защо когато на запад се случи нещо такова, винаги се разгласява кой е производителят и кой е продуктът, а ние научаваме само, че има „отровен хляб" или „старо месо в колбаси"?
О, да - оправданието го знаем - да не се прави скрита реклама на производителя. Като под реклама се разбира явно и лоша такава...
Открита рекламация на скритата реклама, медиите, закона и СЕМ
Само че това с рекламата е вече болезнено абсурдна ситуация у нас. До степен да живеем направо в налудничав паралелен свят, в който се случва не това, което наистина се случва.
Класически пример - вестниците пишат „Васил Найденов подари парфюми на почитатели". Всъщност събитието е друго: световна верига е открила магазин у нас, а на откриването му е поканила певеца да изпее 3 песни и да раздаде на принципа на томболата няколко парфюма на присъстващите... Само че това медиите не го пишат.
Ако попитате телевизиите защо „известна компания представи нов продукт", а не „М-тел" (или „Глобул") пуснаха нови планове за 4-тото поколение iPhone" (примерно), те ще ви отговорят, че законът ги спира и СЕМ ги глобява. Защо не ги глобява когато казват „Лукойл" вдига/намалява цената на горивата" - загадка. Пак става дума за компания и все частна.
Това за закона е вярно - има такъв текст. Обаче е вярно и че има и такова нещо като „преобладаващ обществен интерес" и „право на информация". Ако законът забранява да кажеш на зрителя, че еди кои си храни са изследвани и са добри, а еди кои си не са и са дори отровни - майната му тогава на тоя закон, да си ходи. Или ако СЕМ не прави разлика между скрита реклама и минимално необходима (и важна!) информация и глобява за глупости, майната му тогава на СЕМ, и той да си ходи!
Със сигурност проблемът със скритата реклама и регулаторния медиен орган стои и в другите страни. Но изглежда тям някак са го решили, след като тамошните слави трифоновци щом поканят гост, първото което правят, е да покажат: „Ето това е новата книга на нашия гост, моля покажете я в едър план зрителите да я видят - казва се еди как си и е издадена еди от кого си, можете да си я купите от еди къде си".
Докато у нас водещите сконфузено се извиняват на гостите си, че не могат да покажат... онова, за което ще говорят 15 минути, понеже това било реклама. Е, а показването на автора защо и то да не е реклама? Ми спрете тогава да показвате и Бойко Борисов по ТВ - какво като е премиер, той е партиен лидер и това е скрита реклама на ГЕРБ! БГ абсурдът е колосален...
Само че какво да кажем, когато не става дума за обикновени продукти, стоки или лица, а за такива, които увреждат нашето здраве?
Имаш правото да бъдеш увреден, но не и право да бъдещ информиран...
Нека предоставя няколко хипотези защо нещата биха могли да бъдат такива, каквито са (може да ме допълвате и поправяте):
А/ За да не спадне доверието на потребителя.
Нека си представим следната картинка. В продукта Х на фирмата Y се откриват непозволени съставки. Нека не са бързодействаща отрова, а невинни химикалчета с канцерогенно действие. Това се обявява по медиите. В резултат хората спират да купуват продукта Х, това води до загуби на фирмата, фалити, уволнения, драма. Та за да се избегне тази драма, се запазва мълчание.
Доста тъпичко, ако е така, не мислите ли? Дори и да не купуваме продуктите на фирма Y, ще купим тези на А или В. Защото искаме-не искаме, трябва да ядем, трябва да пием лекарства и трябва да се обличаме. Значи ето, проблемът е избегнат, на мястото на прегрешилата фирма една или няколко други, които предлагат качествени продукти, се издигат, просперират, отварят нови работни места и всички са щастливи. И не на последно място - живи.
Б/ Производителите си плащат (или си служат със заплахи) истината да се потули.
Живеем във времена и нрави, които правят възможно купуването на всичко. В това число - и на мълчание. А възможни продавачи на мълчание - дал бог. Политици. Хората в ХЕИ и РИОКОЗ и който там още е замесен. Медии.
Обаче, идва ми наум, парите едва ли биха помогнали на някой, станал инвалид от некачествена стока, едва ли биха успокоили роднините на човек, починал след употребата й.
Забелязали ли сте обаче, че по някаква причина дори самите пострадали често си мълчат, не протестират? Защо? Аз не бих мълчал, особено ако аз или някой от близките ми пострада. Не бих и продал мълчанието си. Но и не съм особено смел (освен когато съм зад клавиатурата). Мога да бъда сплашен.
Ако тази хипотеза е вярна, нямам какво да кажа. Мога само да се помоля за доброто на всички ни. И да ви помогна с упътване, ако не знаете къде е летище София и каква цена е разумно да платите, за да се махнете от тук.
Но има и още една хипотеза. Най-страшната.
В/ На никой не му пука.
В крайна сметка, от една определена, лайнарска гледна точка, медиите са предали новината, значи работата им е свършена. Следователно, защо да се намесват?
В този ред на мисли, и службите са си свършили работата - открили са нередност, евентуално ще разследват и евентуално ще предприемат нещо срещу виновника.
Пък и потребителите - купили са стоката, употребили са я, оплакали са се. Евентуално ще им дадат обезщетение. Евентуално и ще оживеят. Уж пак всички печелят!
Ако обаче тази хипотеза е вярна, е, ами, остава ми само да се надявам че маите не са грешали с хороскопа си...
Мълчание, което не е злато
Наистина интересното е, че си мълчим. И не питаме. Глупаво е, че когато поредната новина за кофти стока залее медиите, си казваме „да, пълно е с боклуци на пазара", но тихо си мислим „абе, добре, че не съм аз". И после забравяме.
Чествахме годишнината от обесването на един велик българин съвсем наскоро - Апостола на свободата Васил Левски. Човек, отдал живота си за родината. Човек, който ще бъде запомнен с много неща, включително и с краткото, ала казващо много: „Народе????".
Да, това е било преди много години. Сега същият този народ си трае, не задава въпроси, не се противи на нищо и колкото и абсурдно да звучи в списъка - купува ли, купува. И го тровят ли, тровят.
Ако сега този велик българин бе жив, дали нямаше (заедно с много други неща) да напише с не по-малко мъка и горест: „Потребителю????"
