Пътят от София до с. Горно поле се извървява на един дъх с кола. Този дъх трае около четири часа и нещо. С приятна компания и добра GPS навигация изобщо не разбрах кога стигнах до селото. Малко преди него на една широка поляна в Източните Родопи спряхме, за да заснемем как бон филето пасе кротко трева.
От векове човечеството всеки ден си е задавало един и същ въпрос: "Какво ще обядваме?" и на мен съвсем ясно ми проби в съзнанието, че тук, в това село, ще хапна хубаво био телешко. Знаех го, защото имах, макар и бегла представа, че ще присъствам на откриването на "Къща за гости", която се стопанисва от младо семейство говедари с четири деца.
Селото ме посрещна с очукана и ръждясала табела, на която едвам се четеше надписът - ГОРНО ПОЛЕ. И аз си представих, че ще видя ужасна картина на разруха, характерна за повечето наши села, след демократичните промени. Естествено бях "измамен" - нищо подобно не срещнах. Къщата за гости беше хубава и голяма, току-що построена и се казваше "Дивата ферма".
На масата вече бяха сложени обилни количества баница, телешко, айран, прясно мляко и ракия. Чакаха се само поповете, които да осветят събитието, че да може официалните лица да споделят какво мислят по въпроса с официални речи. Освен кмет, областен управител и заместник-посланик на холандското посолство имаше и много журналисти, приятели на семейството и Талунка от с. Тънково.
Докато похапвахме кротко под навеса на новата "Дива ферма", се появиха представителите на нашето духовенство, осветиха мястото и дадоха думата на официалните лица.
След кратки речи започна веселбата насред осветената ферма. Първи хорото поеха стопаните на къщата, след което се включиха и останалите - журналисти, гости и приятели. Чуваше се английска, българска, руска, английска реч и родопско наречие. Опияних се от това разнообразие на различни култури, баници и телешко в био вариант и разбира се - натурално червено и бяло вино както и 15-годишна ракия.
За поддържането на настроените се грижеше Цветелина, която пееше всякакви песни, без да й мигне окото, на български, македонски, сръбски и гръцки. По-разнообразно и диво преживяване отдавна не бях имал.
Навсякъде присъстваха артефакти, представени в нов вариант и със силното участие на холандците. Така се "запознах" с тарпаните. Изчезнали диви кончета от нашите земи, но спасени и възстановени в Холандия и отново внесени в с. Сбор в Източните Родопи.
Така се запознах, в разкриването на нещо старо и поднесено по нов начин, с Талунка от с. Тънково, която пееше прекрасно родопски песни и притежаваше най-богата колекция от стари мъжки и женски дрехи в региона. А и не само... Докато ми обясняваше и показваше задъхано "имането" си и свързваше произхода му с Византия, мъжът й изведнъж хукна нанякъде. Учудването ми бе пълно, когато го видях да се връща задъхан и тъжен, че не е успял да намери коня си. Искал да ми го покаже, за да видя, че в Родопите имало и други хубави коне, освен тарпаните.
Запознах се и с пеещите жени от с. Аврен. Сакън да не им кажете баби, че ще ви убият. Весели души, облечени в народна носия и прекрасни ръчно плетени чорапи с шарки, наподобяващи на символите по дрехите на индианките в Боливия. Купих един чифт. Буквално го свалих от краката на ръководителката на състава.
Не си мислете, че само това можете да видите в Източните Родопи, когато отсядате в "Дивата ферма". Можете да пояздите кон и да разгледате невероятното разнообразие от птичи видове, гнездящи в нашата родина. Аз лично видях двойка белоглави лешояди и няколко черни щъркела.
Преживяването бе емоционално и може би затова, в едната от вечерите на сладка приказка на различни езици, био вино и телешко реших да вдигна един по-особен тост за хората, с които се запознах там. Трябваше по някакъв начин да обхвана необхватното и да ги поздравя за всички усилия, които са положили до този момент в желанието си да възродят отдавна забравени неща. Още повече, че видяхме и родили се кончета-тарпани, които кротко пасяха сочна трева сред събуждащата се от зимата природа. Исках в тоста да включа и холандците и тяхното нежелание да ни приемат в Шенген.
Станах, вдигнах си чашата и казах: "На едната страна на река Арда стои млада девойка, на другата - мъж. ДА ПИЕМ ЗА ПЕРСПЕКТИВАТА!".
Емоционално и весело. И всички пиха за перспективата.
За тарпаните се говореше, че като порода са най-близо до конете на прабългарите, когато са дошли по тези земи.
Това реклама ли беше?
А какво ще рече "био вино"?
Не, благодаря... тогаз
Ако нещо е домашно направено, значи вече се нарича "био"...
Верно бе, какви са тия валички? На първо четене го видях като "духнати вафлички"
Ей,не закъсняхте много-само някакви си два месеца след откриването!Антон поне си е хапнал и пийнал,лошо няма-дай Боже всекиму!Но можеше малко по-добре да го напише,че да не остава в устата лошия вкус на платената реклама.
а ако не сме "наши оръ" и няма кметове и попове, дали пак ще е така добро? според мен не, но това е друга теория. аз не разбрах - какво е пасло, тарпани или говеда, и био бон филето тарпанско ли е било?