Образователно престъпление

Когато видя студент, тръгнал на частен урок по математика, получавам пристъп на срам и вина.

Защо тези 20 и повече годишни мъже и жени са тръгнали на уроци? Защо не могат да отговорят сами на въпросите си с помощта на разнообразни учебни материали, лесни за намиране в библиотеката или в интернет?

Може лекциите да не са били добри, учебниците да са лоши. Но в интернет са качени курсове, преподавани в най-добрите университети (например в сайта на Academic Earth). И, изненадващо, лекциите на най-добрите са най-разбираеми. Изобилстват с примери, практически задачи и интуитивни обяснения.

Говоря с някои студенти, не са чували за тези лекции. Забелязвам несигурност, неувереност, ниско самочувствие. И чувството ми на вина преминава в гняв. Гняв към образователната ни система. Защото виждам пред себе си жертви на едно образователно престъпление.

Защото всъщност това са отлични студенти. Те ще получат отлични оценки. Но някой е успял да подреже крилата им и въпреки че имат необходимия потенциал за самообучение, не се доверяват на своя интелект и интуиция, а търсят авторитети.

Още от училище те ден след ден са слушали учителите си, прилежно седейки на своите чинове и са изпълнявали поставените задачи. А учителите са ги учили, учили, учили... с което, ако е прав Иполит Тен, са ги дисквалифицирали.

Вярвам в тези млади хора и в способността им да пораснат, да вземат образованието си (и работата, и т.н.) в свои ръце. Дори ако това означава да се откажат от "висшето" като безполезно. Преди време разбрах, че точно това е направил един мой приятел, който от детска възраст ме респектираше с яснотата и оригиналността на своята мисъл. Когато човек осъзнае силата си да учи сам, рискува да види безсилието на образователните институции.

Но въпросите за училището остават. Почти на всяка учителска конференция чувам китайската поговорка "Дай на човек една риба и той ще яде един ден. Научи го да лови риба и той винаги ще има храна". Струва ми се обаче, че колкото повече са усилията "да научим децата да учат", толкова по-лоши са резултатите. Искаме да помогнем, а всъщност пречим. Дали не трябва училището да се отдръпне малко, вместо да натрапва "помощта" си?

Защото въпреки че говорим за евристичен (откривателски, изследователски) подход при обучението, най-често виждам моделиране на мисленето на децата в определени шаблони. Наричаме това методика на преподаване. За всеки вид задачи - шаблон: закон след закон, правило след правило. И затвърдяваме с еднотипни упражнения. С тази реалност се сблъскват децата - всичко им се обяснява в най-малки подробности, без да се остави място за тяхната съобразителност, интуиция и може би, различен подход.

Някой ще каже, че това е методика, подходяща за широкия кръг ученици. Обаче мнението на френския психолог Геено е различно: Който вярва в чуждата интелигентност, я предизвиква и поражда. Който се съмнява в нея и не й се доверява, я прави толкова плаха, че я съсипва. Пак в тази връзка, интересна е традицията в японското и китайското обучение по математика да не дават пълните доказателства на твърденията.

Според Осаму Такенучи, ако всичко се обяснява в детайли, ученикът само трябва да следва; но ако някои моменти се премълчат, ученикът ще трябва да ги открие сам. Това са интелектуалните предизвикателства, които ще му помогнат да порасне.

Звучи малко парадоксално: колкото повече обясняваме, толкова по-малко разбират, а това е така, защото твърде много обясняваме.

Разговаряла съм с деца в предучилищна възраст и в хода на играта те са решавали нестандартни математически задачи. И установявам, че същите деца, вече ученици, се затрудняват да решат същите задачи. Как е възможно това? Според мен, научени да следват определени математически процедури, децата са отвикнали да се доверяват на своя здрав разум.

Някои учени намират връзка между математическото поведение и религиозната ритуалност. Според Шломо Винер от Университета "Бен-Гурион", част от учениците изпълняват математическите процедури по начина, по който други извършват религиозни ритуали.

По същия начин, те повтарят последователност от математически действия с увереност, че ще угодят някому и ще получат някакъв вид одобрение, без значение дали разбират смисъла на тези действия. И тъй като ритуалът е свързан с потребността от сигурност, един от признаците за наличие на ритуална схема в дадена математическа дейност е възникването у учениците на чувство на несигурност при преформулиране на задачите например; едно тъй познато явление...

За радост има деца, които отхвърлят ритуалната схема, водени от потребност за разбиране, намиране на смисъл, осмисляне. Един деветокласник преди време ми каза: „Мога да решавам различните видове задачи, усещам, че има връзки между тях, но искам да видя цялостно алгебрата, която учим. Твърде раздробено, фрагментарно ни я преподават."

Това е, което липсва в нашите учебници - интуитивното съдържание на предмета, което според Поанкаре е основата за разбирането му. А учебниците ни, написани в духа на формалната логика, остават неразбрани и за съжаление стимулират ритуалността.

И като се сещам за несигурните студенти, които срещам, се питам: дали не се е превърнало обучението по математика в ритуал? Дали по този начин то не пречи на децата да мислят самостоятелно, да вярват в силите си и да имат смелостта да учат сами?

"В кодексе чести считалось существенным не приходить на урок", пее Борис Гребенщиков. Навярно и по негово време в училище не е било по-различно.

#24 Ицо 08.02.2012 в 09:46:32

А бе всеки има някакви идеи за образованието. И Образователна реформа се прави няколко пъти ... и какво ли не. А резултата е че ако преди 1989-та година българите бяхме едни от най-добре образованите, сега сме на последните места. И за какви учители ми говорите - че сега учители стават тези дето за нищо друго не стават. Щото там заплатите са най-ниски. При това положение каквито и реформи да се правят - резултата от ден на ден ще е все по плачевен.

#25 Curley pretty 08.02.2012 в 10:54:18

Лошото е, че в България от години (ама от много години) учителят не се чувства призван да те научи да учиш. Той се чувства длъжен да ти налее в главата някаква информация, а дали е осмислена или не - много важно. Ето затова, сега като майка, като срещна учител, който провокира инициативност, творческо мислене и изобщо мислене (независимо дали правилно или не) - само го аплодирам. Но, уви, такива учители почти няма. Честно казано, преди да ми се наложи чест досег с гилдията бях убедена, че няма такива (покрай моето собствено образование). Сега вече съм съвсем малко разколебана в категоричността си.

#26 ivorad 08.02.2012 в 11:11:56

"А резултата е че ако преди 1989-та година българите бяхме едни от най-добре образованите, сега сме на последните места" Поредната соцлегенда.....Истината е доста по-различна - в страните с наистина високообразовани хора никой не строи жилища по безобразния начин, по който бяха строени преди 89-а, не произвежда стоки с такова качество, не се вози на такива трамваи, коли, не носи подобни дрехи и обувки, не чака по 10+ години за автомобил и цял живот за панелка из комплексите, не се бие по опашки за банани и цветни телевизори....Единствения реален "плюс" на соцепохата бе по-високото ниво на обществна дисциплина, отразяваща се и на дисциплината в училището, пореди което и резултатите там бяха относително по-добри от днешните, въпреки че и тогава системата бе построена и функционираше идиотски. Каква бе цената на тази досциплинираност, обаче....

#28 ivorad 09.02.2012 в 12:29:42

"Че не може да се реформира образованието със статии ми е ясно :-) но вие знаете ли как може да стане това? Поне трябва да се говори за това." Аз пък Ви благодаря, че не отговаряте с агресия на агресивния ми стил! Ако кажа, че знам как, влизам автоматически в групата на ония, които плямпат по темата. Истината е, че не знам. И не познавам човек, който знае, макар че се надявам такъв / такива/ да има. Разбира се - не сред ония, които и Вие сте изредили - чиновници и учЕни / пардон, нАучни работници/! Все пак, в едно нещо съм убеден: докато обществото ни не преодолее крайния си инфантилизъм по отношение на децата ни, нищо няма да се промени. Истината е, че ние сме напълно неизградени като граждани. Вярваме, че образованието е "безплатно", понеже не сме в състояние да направим връзката между платените от нас данъци и публичните разходи на държавата. Това позволява на политическата класа, която е 90% дериват на милиционерскитв служби от времето на соца, да харчи бюджетните постъпления по един напълно безотговорен начин: средствата за образование са приблизително ДВА ПЪТИ по-малък процент от общите публични разходи, отколкото те са средностатистически в страните на ЕС. В същото време разходите за полиция и армия са поне ДВА ПЪТИ по-високи..... Това е тайна единствено за нас, т.н "граждани" на Република България. Да се дават иновативни идеи е хубаво. Само дето при подобна липса на финансов ресурс, каквито и да е иновации са осъдени на крах.... Това е смисълът на моята позиция: докато у нас не възникне истинско гражданско общество, докато българският данъкоплатец не удари по масата и не потърси отговорност от ченгетата за пилеенето на пари за фуражки, а не за децата на България - нищо позитивно в сферата няма да се случи! Да се направят фуднаментални промени в образованието при тоталната финансова криза, в която е поставено то в момента, е невъзможно, според мен. Обратното е да вярваме, че маймуни с трици се ловят.....

Новините

Най-четените