Преди месец в Токио бе извършен дързък обир: крадци успяха да проникнат в магазин и да откраднат стока за 1 милион йени (около 90 000 долара). Обектът на посегателството им обаче не са скъпоценности, бижута или други луксозни аксесоари. Крадците са посегнали на седем дръвчета бонсай.
Може и да е неочаквано, но е факт: откраднатите бонсаи са безценни за притежателя си. Едно от дръвчетата е на 400 години, собственикът му се грижи за него от четвърт век, а самият той е пето поколение майстор на източното изкуство.
"Разбира се, че ненавиждам крадеца, който ги отне от мен, но искам да му кажа: моля ви, поливайте ги и се грижете за тях. Ще се натъжа, ако умрат", казва жертвата на обира.
Отдадените култиватори на бонсай се отнасят към дръвчетата си като родители към деца. С годините създават дълбока емоционална и дори духовна връзка с тях. Оформянето на бонсая може да отнеме десетилетие, но при липса на адекватна грижа растението би загинало за седмица или дори за ден.
Практикуването на това изкуство е част от хилядолетните естетически и философски традиции на Изтока, а при правилно прилагане на изискванията за поддържане растенията могат да живеят векове наред.
Концепцията на бонсая е проста, но неслучайно се харесва на все повече милениали. Отглеждането му e символ на отдадеността, концентрацията и смирението.
В числа:
1 800 000 йени: Цената за засаждане на гора от майстора-стилист на бонсай Масахико Кимура;
12 000 000 000 йени: Стойността на целия износ на дървета, бонсаи и саксийни цветя, които Япония изнася през 2018 г. Това е почти троен ръст в сравнение с периода преди десет години.
35 000 долара: Цената на ножица за подрязване на бонсай от ковача Ясухиро Хиракава;
Под 5 см: Размерът на шито-бонсай - най-малката категория
Над 152 см: Размерът на императорския бонсай, най-голямата категория
3 години: Приблизителният период за отглеждане на бонсай от семе;
2 години: Приблизителният период за отглеждане на бонсай от разсад;
Как бонсаите остават толкова малки?
Не става дума за генетика, а за усърден труд. Бонсаите са нормални дървета или храсти. Размерът на растението в зряла възраст зависи от условията на околната среда, затова култиваторите на бонсай се стараят да създадат среда, в която дръвчетата им да останат миниатюрни.
Ключовите методи са: подрязване, оформяне с тел и пресаждане. Естественото състояние на дървото го кара да расте на височина, но подрязването на горните му клони концентрира енергията на растението към по-ниските му части.
Специалните извити ножици за подрязване създават разрез, който позволява по-лесно зарастване. Дръвчетата се третират и с паста за затваряне на раните. Бонсаят може да преживее подрязване на до 1/3 от клоните.
Оформянето с тел дава възможност на култиваторите да контролират формата на дръвчето. Тук не става дума само за естетика, но и за практични съображения - целта е по-ниските клонки да получат нужната подпора и да не се опитват да израснат нагоре. Един от централните аспекти на изкуството на бонсай е този неестествен процес да изглежда по естествен начин.
"Искам да покажа вътрешната красота на дървото. Затова наблюдавам как се движи стволът и клоните. Целта е да ги оформя така, сякаш никога не са докосвани от човешка ръка", казва Кунио Кобаяши от Музея на бонсай в Токио.
Подобно на горните клони - корените на бонсая също имат нужда от подрязване. В естествената си среда дървото има достатъчно пространство, за да развие достатъчно широки корени и да извлича чрез тях нужните хранителни вещества от земната почва. Когато растението се отглежда в саксия обаче, този процес не може да се възпроизведе. Постепенно корените се увиват във вътрешността на съда, като обграждат почвената маса. Това може да доведе до ситуация, в която захранването на дръвчето става почти невъзможно.
Поради тази причина е нужно на всеки две години бонсаят да се вади от саксията си, корените му да се подрязват и да се пресажда в нова почва, така че съотношението между наличните и нужните хранителни вещества да се върне в балансирани норми.
Миниатюрните форми на бонсая зависят преди всичко от волята и уменията на култиватора. Как листата на дръвчето израстват в пропорционална форма? Тайната тук се крие в образувателната тъкан на растението.
Подрязването на клоните и корените води до ограничаване на обема на вода и минерали, които бонсаят може да усвои. В известен смисъл, растението само реагира на този външен стрес. Образувателната тъкан отделя все по-малко клетки за всяко листо, за да може да съхрани ограниченото количество енергия, което бонсаят получава.
Биологичният път, по който този процес става възможен, са хормоните жасмонати, които карат растението да преоразмери листата си, а при бонсаите ги намалява до форми, които съответстват на естетическите му пропорции.
Историята на бонсаите датира още от второто хилядолетие преди новата ера, когато се предполага, че в Китай е започнала практиката с отглеждане на миниатюрни дръвчета в съдове.
Съществуват няколко основни стила в оформянето на бонсаите:
Чокан - дръвчето се оставя да расте във вертикална посока и да приеме умалена форма, каквато би имало в естествена среда, с прав ствол и широки клони, стесняващи се към върха;
Мойоги - класическият бонсай-стил, в който стволът расте нагоре в несиметрична, извиваща се форма;
Шакан - стил, при който растението се оформя по такъв начин, сякаш е било превито под силата на вятъра.
Хан-Кенгаи - полукаскаден стил, при който дръвчето имитира растение, пълзящо по ръба на скала;
Кенгаи - каскаден стил, при който клоните на бонсая слизат надолу, под нивото на съда му.
Същността на всеки от тези стилове е да покаже визуалната естетика на дървото, така както то би расло в природата.
Това е ландшафтна картина, миниатюра, която провокира въображението на наблюдателя.
"Чокан" изглежда като нормално дърво в гората; "мойоги" - като старо дърво, израснало в тежки условия в планината; "хан-кенгаи" - като дърво, което се разлиства над река.
Култиваторите могат да приложат различни артистични подходи за допълнително подчертаване на природните процеси - но както с всички други аспекти на това изкуство, стилизирането на бонсая отнема доста време.
