Сигурно сте се посмяли добре на колажа, който циркулира из социалните медии. Ако го пък виждате за първи път - националните отбори по футбол на Англия и Италия позират за снимка на самолетна стълбичка, минути след като самолета им се е приземил на бразилска земя.
Досущ като открийте десетте разлики, снимката говори много за манталитета на двата отбора. Едните - строен тим, подредени по конец, къси прически, дисциплинирани и в скучни сиви костюми. Другите - разпасана команда.
Над едните небето е сиво, над другите - прекрасно и синьо
Както стана ясно, зад определението "разпасана команда" се крият някои малки, но тъй важни характеристики, които не могат да се опишат с думи. Страст, емоция, гордост, характер. Тези и куп други неща откривате с дългите коси, тъмните очила, хаотичната подредба на футболистите, супер елегантните костюми, осанката.
Ще кажете - глупави псохологически глупости, тия гелосани жабари винаги изглеждат така. И въобще възможно ли е зад едни тъмни очила и втален костюм, ушит по мярка, да има нещо повече?
Възможно е.
Доменико Долче и Стефано Габана са прави, когато казват, че зад костюмите на италианските национали стои "италианската традиция, очакването да изглеждат добре, националната гордост."
Нещо повече, въпреки че сигурно сте вдигнали ръце от прекалено модно-ориентираните Долче и Габана, други представители на модната индустрия са категорични, че добре ушитите, качествени и удобни дрехи наистина дават психологическо предимство. Чарли Алън, шивачът на британските костюми за световното в Южна Африка преди четири години казва за Файненшъл Таймс:
"Обличането на един национален тим е бизнес решение. Но един хубав костюм те кара да стоиш по-изправен, сякаш носиш броня срещу света, а в същото време представя и страната ти."
Е как тогава очаквате Балотели да не забие гол на Англия за 2:1?
Момчетата на Чезаре Прандели биха в "групата на смъртта", пристигайки за първия си мач в костюми на Долче и Габана. Момчетата от Острова са в същата група, но загубиха, идвайки с възможно най-евтината и зле изглеждаща конфекция на Маркс и Спенсър.
За средната цена на костюма на британците дори в България не можеш да си купиш сносен костюм на сравнително добра българска марка. Трите лъва може и да представляват страна, където традициите на ръчно шития костюм по мярка са съхраняват като свещена рецепта за лек против тежка болест, но този път излеждаха недобре - на терена и извън него.
Иначе зад зле скроените костюми на англичаните има особено глупав PR ход - от онези, които показват, че мултимилионерите са като обикновените хора. Идеята била, че идолите на страната трябва да бъдат облечени в костюми, които всеки фен може да си позволи.
Разсъжденията на италианците са в противоположния спектър - не, играчите са икони извън и на терена. Феновете трябва да мечтаят да са добри и да изглеждат добре като тях. Независимо колко часа тренировки са необходими и колко висока трябва да бъде месечната заплата, за да вкарваш такива голове и да си позволиш костюм на Долче и Габана.
Мечтай страстно и ще постигнаш въпросната sprezzatura, за която всички говорят, индиректно казва монтажа от фейсбук.
Националните стереотипи са забавни, още по-интересно става като се вглъбиш и ги разучиш добре. Така откриваш колко истина има в тях. Разбира се, зависи и как гледаш на нещата - в подредените британци можеш да откриеш липса на индивидуализъм или пък да потупаш треньора по рамото за добрата дисциплина.
И тук не е от чак такова значение, че има фактически особености, които превръщат монтажа в голям монтаж. Това не е важно. По-скоро е интересен един въпрос, който зададе италиански журналист - да, разпасана команда са, но в крайна сметка на кой от двата отбора искате да приличате?
*Авторът е програмен директор на Дарик радио