Иска ми се в месеца на прайда да поговорим за твърдо хетеросексуалните мъже. Или по-скоро за онези представители на нацията, които в страха си да не паднем под европейско, гейско и американско робство, пренаписаха кодовете за мъжкарско поведение.
И като за начало я да ви попитам нещо. Момичета, вие какви мъже харесвате? Нека да позная: отговорни, финансово стабилни, с чувство за хумор. Да не пият и да не бият. И ако може, да приличат на Джордж Клуни от оная реклама за кафе капсулите.
Момчета, а вие какви мъже искахте да станете като пораснете? Чакайте, не бързайте да отговаряте. Капитан Петко Войвода, Сандокан, Марадона?
Всяко поколение във всяка историческа епоха е имала своите ролеви модели, били те рицари, мореплаватели, космонавти, каубои, индианци или просто хора, които през деня са смотльовци, но при необходимост се превръщат в супергерои.
Без значение на опаковката обаче - броня, потури или трико с принт-паяжина - основните личностни характеристики на всеки мъж за пример не търпят промяна и са непреходни във времето.
Доблест, смелост, справедливост.
Без тези качества колкото и пера да си беше забучил в кариочката Гойко Митич, който през 70-те изигра легендарния индианец-революционер Оцеола, нямаше да може да продаде билети и за 10 лева в кината, а "Хиподил" нямаше да го възпеят като "мъж", дето е "веднъж".
Защото мъжкарството, мъжественото поведение никога не се е възприемало само като набор от първични и вторични полови белези, една камара мускули и способността да се изядат 14 кюфтета на едно сядане.
Мъжкарството е концепция, която определено не включва следните епитети: простак, кретен, олигофрен.
Чудя се обаче как стана така, че през последните няколко години всичките тези епитети плюс техните нецензурни версии ми идват в ума и на устата при ежедневното съприкосновение с представителите на по-силния, но все по-слабо представящ се пол в България.
Не съм тъпа, нито пък по донкихотовски наивна. Ясно ми е, че моделът се смени и романтично-смелите герои, които спасяваха изпаднали в беда хубавици и разполагаха с возила само от една конска сила, отстъпиха място на мутри, рапъри и олигарси-предприемачи със стряскащи псевдоними.
Не ми е ясно обаче какво стана с детската мантра: "Искам да стана като татко."
Всъщност има два възможни отговора на въпроса. Отговор 1: Вече не е куул да бъдеш баща си (понеже, както и да го въртиш, човекът си е човек на миналото и още помниш тъпата "Лада", с която се драгаскахте до морето всяко лято). Отговор 2: Не искаш да станеш баща си, защото вече СИ баща си. А той пък е от тези юнаци, за които важи "заградете верния отговор": простак, кретен, олигофрен, друго. И рядко е "друго".
Декември. Коледен базар на площада пред сградата на общината. Скари, пушеци, сурвачки, custom-made терлици. Подпрели сме се с едни приятелки на стена с налепени некролози, пием греяно вино и си лафим. Улично куче със степана от мръсотия бяла козина и подвита опашка обикаля около масите и тактично проверява между краката на хората дали няма някое изпаднало мезе.
Минават татко и червенобузо момченце: всеки носи по една наденица между две филии хляб. Кучето предпазливо и от разстояние ги подушва. Детето се колебае дали да не си подели наденицата с него. Бащата обаче услужливо подсеща наследника си какво го е учил, а именно че това е гад мръсна, която заслужава шут, а не наденица.
Окуражено от указанията на родителя си, хлапето се засилва и си забива ботушчето 33-ти номер в ребрата на животното. "Браво, тате!", казва тате. Питам го защо кара детето да рита кучето.
- Не ми зяй, ма! - сопва се той. - Естествено, че ще го изрита тоя помияр. А и нема да ми става п**ераст като порасне!
Без повече обяснения, коучът по хетеросексуално поведение и невръстният му ученик се отдалечават в спускащия се мрак, оставяйки след себе си миризлива следа от месо на скара и тестостерон.
Вълкът козината си смени, а с нея и нрава.
Соцтатковците с вратовръзки с дебел възел и дълги бакенбарди, които ти биеха задвратник, ако си отговорил на учител или не си отстъпил мястото си в автобуса на възрастен човек, се смениха с нахъсани за саморазправа с целия свят бабаити.
Като не става с бой, става с много бой
Днес, повече от всякога, "български мъжкар" е лейбъл за качество. По-точно за качествен побойник. Изобщо нямам намерение да зачеквам вечната тема за домашното насилие над жените, които, освен всичко друго, биват отстрелвани като яребици по барчета и аерогари със законно притежавани оръжия. Такива случки ги има навсякъде по света.
Българският побойник обаче е уникален с това, че смята за слабост да разрешава конфликтни ситуации "со кротце и со благо". Затова е прибавил и "со малко кьотек". Дипломацията с мек тон и мека китка не е неговият предпочитан инструмент за справяне с опонента.
Още ми държи влага клетвата да ида при майка си в гробището, която ми отправи 65-годишният съсед от горния етаж, когато го помолих да не хвърля блистери от лекарство за разширени вени в саксиите ми с мушкато.
По-темпераментните мъжкари не се ограничават само до клевети и псувни. Техни любими прийоми за въдворяване на ред и справедливост в обществото са "ще ти треснем една глава" и "ще ти избием зъбите."
Внимание: Българин в колата
Не беше чак толкова отдавна, когато колите, дори най-готините, седяха като естествен аксесоар на мъжа. Джеймс Бонд джиткаше с Астън Мартина си и му отиваше. И да, той би помлял със 150 км в час десет лоши наведнъж, без да му мигне окото, обаче ако сърничката Бамби пресича булеварда, би набил спирачки и би избърсал невидима сълза от умиление.
Когато българският Бонд кара, бъдещи майки раждат в ужас преждевременно на тротоара, а пенсионери, тръгнали за хляб, чупят тазобедрени стави в опит да избегнат смъртоносен удар на пешеходна пътека.
Ако има дициплина, в която българският мъжкар да превъзхожда конкуренцията, особено тази от п*тьовските западни страни, то това определено е пътнотранспортният мачизъм. Това е нещо като културизъм, само че практикуван в пътнотранспортна среда.
Ако са ви разбивали предното стъкло с бухалка или са ви чупили нос след оспорване на отнето предимство на кръстовище с бибиткане, значи вече сте имали съприкосновение с някой от майсторите на спорта и няма нужда повече да обяснявам правилата.
Само като те гледам и ми пречиш
Колкото и да се пъчим като нация с модерни разбирания, ценностната система на българския мъжкар е фатално закъсала на релсите като ръждясала теснолинейка някъде между 1890-а и 1950-а година.
Въпреки че е добре напудрена и червеносана като шопска мома на селски панаир с християнски целомъдрености и възрожденски патриотични слогани, в основата си тя, ценностната система на българския мъжкар, прилича на старозаветен скрижал със съдържание в духа на евгеничната теория (и практика).
Воден от най-чисти пориви за "изграждането на страна, в която се забелязва стремежът към нещо по-добро", българският стожер на морала и прогреса прави всичко по силите си, за да се отърве от обществените вредители (цигани, гейове, лесбийки, розови слонове и зелени жирафи) по пътя към осъществяването на тази мечта.
О, пардон, забравих да уточня защо изразът по-горе е в кавички. Веднага казвам: цитатът е на Адолф Хитлер - от времето, когато Фюрера все още само е завиждал на Америка заради иновативните ѝ практики за справяне с "различните".
Разочарован от това как (не) се е стекъл животът му, изнервен от светофарите, светещи в червено, когато не трябва, ядосан на жените-шофьори и нехаещ за нелепата забрана да се кара почерпен и на амфетамини, погнусен от Елза Парините, джендърите, веганите и техните производни, тестостеронов титан във фитнеса и повръщащ юнак в чалготеката, директор на водопад през седмицата и на мама детето през уикенда, българският мъжкар не е това, което искаме и очакваме да бъде през 21-и век в държава, която от време оно̀ има амбицията да се нарече Швейцария на Балканите.
Ехо, момичета, каква я мислехме, а каква стана тя?
Няма го Джордж Клуни тука. Омъжихме се и създадохме деца с хора, които толкова си вярват, че са най-силният пол в света, че някак успяха да постигнат обратния ефект. Защото вече не са Тримата мускетари. И не са Винету. Нито дори Хитър Петър. Или Хари Потър (така или иначе вече рядко се хващаме на фокуса с "вълшебната пръчица").
Така се получи, че българският мъжкар може и да има най-новия модел смартфон, жестоки татуировки и чепик като на Роналдо, обаче някъде по пътя към Дубай, Слънчев бряг или Занзибар загуби самочувствието си да бъде мъж и без тези неща.
А, да, и забрави как се спасява дама в затруднение. И то само с една конска сила и една протегната ръка за подкрепа.
