"Не мисля, че някой може да се подготви психически за студените дъждове - особено в края на есента. Но се свиква с тях изненадващо бързо", казва Ани Бирни.
Изоставяйки пулса и динамиката на градския живот зад гърба си, тя прекарва една година като пазач на остров Грейт Бласкет, заедно с партньора си, Еоин Бойл.
Грейт Бласкет е главният от островите Бласкет - необитаем архипелаг край западното крайбрежие на Ирландия. На него няма електричество, топла вода и WiFi. Преживяването да имаш цял остров на свое разположение обаче компенсира спартанските условия.
Миналата година по това време бе пусната обява, която търси да назначи двойка, която да се грижи за острова. В крайна сметка, сред всички кандидати биват избрани Ани и Еоин Бирни.
"Имахме идея, че природата на острова ще бъде дива и красива, но не бяхме подготвени за невероятната красота на това място", разказва Ани.
"Няма нищо чудно в това, че хората от тази част на Ирландия толкова много се гордеят с родното си място. Ние също се влюбихме в него", допълва още тя.
"Имаше дни, в които падаше мъгла между острова и земята отсреща и сякаш целият свят изчезваше. Беше сюрреалистично преживяване.", разказва още тя.
Работата, за която са избрани Ани и съпругът й, е сред най-желаните в света. Сега, след като двойката се връща към стария си живот в Дъблин, се отваря нова работна позиция и се търсят хора, които да заемат техните места.
Поради огромния брой желаещи от 2020г., този път е обявена граница от максимум кандидатури, които може да се приемат.
Обявата за работа акцентира върху това, че работата на острова не е "ваканционна" и че желаещите да отидат на острова трябва да имат предвид, че условията са доста предизвикателни.
Работата на острова е много и е интензивна, а работните условия са далеч от това, на което сме свикнали в индустриализираните държави в 21 век, но Ани и Еоин намират вдъхновение в престоя си там.
"Върнахме от острова, изпитвайки огромно уважение към гъвкавостта и изобретателността на хората, които са живели там през цялата година", разказва Ани.
Намиращ се на най-западната точка на Европа, архипелагът някога е бил дом на процъфтяващо общество на гали. Бруталните бури и изключително суровият климат обаче са заплашвали да отрежат пътя на галите до континента и това е довело до евакуацията на последните островитяни през 1953г.
Освен красивото процъфтяване на дивата природа, което е последвало изчезването на хората, на острова все още се намират останки от цивилизацията. Виждат се основите на изоставени колиби по хълма, който са обитавали преди време галите.
"Да се разхождаш в старото селище, с руините на къщите, които изплуват от мъглата, и да чуваш воя на тюлените от морето, това е нещо, което никога няма да забравя", спомня си Ани.
"Научихме толкова много за себе си и един за друг по време на престоя си на острова. Имахме възможността да се видим в най-различни ситуации, някои стресиращи, други магично хубави, и успяхме да се опознаем така, както рядко една двойка може да го направи в обичайна градска среда", допълва тя.
Колкото и обогатяващ и ценен опит да е обаче, животът на самотен остров без удобствата на съвременното градско ежедневие носи своите предизвикателства, като например доставката и съхранението на прясна храна.
"Доста се забавлявахме в опитите си да запазим плодовете и зеленчуците свежи без хладилник", разказва Ани и допълва, че все пак са получили доста "жокери" от родителите си, които си спомнят как техните по-възрастни роднини са живели без хладилници.
"Още нещо, което ни изненада, беше колко е ценна естествената дневна светлина на острова. Когато слънцето залезе зад хълма, светлината в къщите бързо угасва. Все още можеш да готвиш или да измиеш на свещи, но е много по-лесно ако организираш ежедневието и задачите си според естествената дневна светлина."
Противно на това, което може би сте си помислили, животът на ръба на света не оставя Ани и Еоим блажено изолирани от пандемията с COVID-19, а самите те определят изживяването си като "доста различно".
"Имаше периоди, в които ограниченията заради COVID-19 бяха вдигнати в Ирландия и на острова имаше хора, които идваха на посещение в къщи за гости. Наша задача беше всеки ден да чистим колибите и да се уверяваме, че на гостите им е удобно, и, най-вече, че всичко е безопасно от гледна точка на вируса".
Облекчаването на противоепидемичните мерки в Ирландия през лятото е довело до поток от посетители на Грейт Бласкет.
Това е усложнило работата на пазачите на острова, тъй като е трябвало да дезинфекцират къщите след всяко посещение и да осигуряват стерилна обстановка за следващите гости.
Биха ли го направили отново? Със сигурност!
"Абсолютно бихме го направили отново - беше преживяване, което ти се случва веднъж в живота и напълно промени начина ни на мислене", казва Ани.
Когато се връщат на континента, спомените за дните, прекарани на острова, не ги напускат.
"Гледката на Атлантическия океан пред вратата е незабравима. Освен това, ни липсват тюлените, морските птици и магаретата, които виждахме всеки ден", споделя Ани.
