Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Tайните италиански острови, където няма да се блъскате в досадни туристи

Няколко идеи за времето, в което отново ще можем да пътуваме Снимка: iStock
Няколко идеи за времето, в което отново ще можем да пътуваме

Италия има непреходна привлекателност. Но предвид ситуацията с пандемията, много туристи вероятно забравят какво я прави една от най-разнообразните в географско отношение и най-грандиозни страни на планетата.

Поглеждаме към няколко дестинации, извън класическите Венеция, Флоренция и Рим, за да открием великолепни острови с различни форми и размери. Полезно би било човек да познава някои от тези места, знаейки, че ограниченията за пътуване няма да продължат до безкрай и в даден момент отново ще можем да се наслаждаваме на красиви кътчета, които са извън територията на страната ни.

Едно такова място е Еолийският архипелаг, който се намира непосредствено до северното крайбрежие на Сицилия. Там обичайният за други места в Италия свръхтуризъм никога не е бил проблем.

Еолийските острови представляват архипелаг от вулканични скъпоценности. Това са седем острова, на които се намира по един едноименен активен вулкан. И всеки от тях разкрива гледки, които хипнотизират пътешествениците още от древни времена.

Островите са може би най-девственият архипелаг в цялото Средиземноморие, а освен това са и обект на световно наследство на ЮНЕСКО. Любопитен факт е, че името им се свързва с древногръцкия бог на ветровете Еол. И наистина повечето от островите са толкова божествени, както и името на архипелага.

Дотам при нормални обстоятелства може да се стигне с ферибот от сицилианския град Милацо или със самолет до Неапол или Палермо. А след това отново с ферибот до някой от тях. 

Ето кои са тези чудни "тайни" - в смисъл на по-малко познати - острови: 

1. Огненият Стромболи

Вулканът Стромболи не без основание е известен като "фарът на Средиземно море". Причината е, че всяка вечер от него изригва лава и се стича надолу към морето. Това е наистина вдъхновяваща гледка, особено ако човек се наслаждава на нея от откритата палуба на лодка през нощта. Такава може да бъде наета от малкото пристанище на селището Гиностра.

Снимка: iStock

Вулканът всъщност е висок над 2400 м., от които само 914 м. са над морското равнище. На острова има няколко малки села и няколко плажа, които са с черен пясък. Въпреки вида им обаче те стават за плажуване. Един повод да помислите за алтернатива за почивка, без да сте заобиколени от стълпотворение от хора.

2. Сладката Салина

По същество "гръбначният стълб" на Салина е образуван от два нективни вулкана. По-високият от двата се нарича Monte Fossa delle Felci и се издига на 962 метра. Това е най-високият връх в Еолийския архипелаг.

За разлика от Стромболи, това е един истински зелен остров. Най-популярен е с местните каперси и сортовете грозде Малвазия, както и сладкото ароматно бяло вино, направено от сушено грозде.

Основното пристанище е Санта Марина, но за най-добрите гледки и за най-интересните места за отсядане ценителите пътуват с автобус до село Малфа. От ресторант на открито човек може да се наслаждава на приказни гледки, да посети спа центрове и да отседне в уютен хотел.

А за гледки от скалата Capofaro Locanda & Malvasia, може да се наложи човек да прекоси лозе, което е необичайна атракция за повечето туристи.

Там е заснета популярна италианска романтична драма Il Postino ("Пощальонът") от 1994 г.

3. Остров Панарея

Панарея е един от най-малките острови от архипелага. Със своята разнообразна география и репутация, че привлича гости от ранга на Ума Търман и Джорджо Армани, това е италианският отговор на популярния гръцки остров Миконос.

Всъщност белите алеи на основното населено място доста напомнят именно на гръцки островен град. Може би затова и не е изненадващ фактът, че преди древните римляни да се заселят тук, Панарея е била населена от микенски гърци.

Възможностите за туризъм включват освен отсядане в стар еклектичен хотел, така и кратко пътуване с лодка до пустия остров Базилуцо.

Там човек има възможност да поплува в кристално чисти сини води. А гледки над водата предлага хеликоптер, превърнал се в местна атракция с полетите си до близкия вулкан Стромболи.

4. Красивият Липари

Разположен на площ от близо 37 кв. км. Липари е най-големият от Еолийските острови. На него се откриват доказателства, че са съществували селища много преди пристигането на древногръцките колонии.

Основният му град, който също се нарича Липари, е търговската столица на еолийските острови. Той е смятан за нещо като алтернатива на популярния италиански остров Капри. На острова има археологически музей, известен със своите експонати от древни корабокрушения, както и най-голямата колекция от миниатюрни древногръцки театрални маски в света.

От наблюдателната точка Quattrocchi ("Четири очи") човек може да се наслади на забележителна природа, гледка към морето и към чудния остров Вулкано (седмият и най-южния от островите на архипелага).

5. Отдалеченият Филикуди

Едно от нещата, които туристите тук не трябва да пропускат по пътя към малкия, отдалечен Филикуди, е La Canna - вулканична скала, която стърчи буквално като морски караул на 73 метра фута над морското равнище.

Самият Филикуди е като откъснат от картата. Но това е само измамно чувство, тъй като този зелен планински остров е заселен още от неолита.

Снимка: iStock

Възможностите за туризъм там включват разглеждане на руините на крайморското село от бронзовата епоха Капо-Грациано, което се намира на около 10 минути път с кола на юг от малкото пристанище на острова. Носят се и легенди, че тук могат да се опитат най-добрите морски дарове.

6. Клокочещият Вулкано

Древните гърци са го наричали ​​Терасия и го приписвали на богa на огъня Хефест. Но римляните го преименували на Вулкано, вярвайки, че там някъде в недрата му живее техният бог на огъня - Вулкан.

Този остров предлага възможност човек да се разхожда, заобиколен от серни изпарения, по ръба на стратовулкана Gran Cratere della Fossa, вълнувал още съзнанието на древните жители на Средиземноморието.

Снимка: iStock

От северния край на острова може да се стигне до тесен провлак, който води до малкото полуостровче Вулканело, за което се смята, че се е образувало след изригване през 183 г. преди Новата ера. Там е и Порто ди Поненте, който се слави с терапевтична кална баня. А човек може да плажува и на необичаен широк плаж с черен пясък.

След всичко разказано се надяваме, че вече сте заредени за следващото си пътуване, когато то отново стане възможно. Месеците ще се търкулнат и скоро отново ще опитаме новото връщане към нормалното. А вече имате и списък откъде да започнете.

 

Най-четените