След седем години в затвора, предсрочно освободената за съучастие в убийството на майка си, Джипси Роуз Бланчард споделя, че новопридобитата ѝ свобода я прави щастлива, но в никакъв случай не може да каже, че се радва на смъртта на майка си.
Всъщност Джипси Роуз твърди, че дълбоко се разкайва, понеже има пръст в убийството на Ди Ди Бланчард - жената, която през целия ѝ съзнателен живот я задушава в хватката на майчинските си грижи.
И то до степен, която психолозите определят за ментално отклонение.
"Най-накрая съм свободна [...] Приятно е отново да съм у дома в Луизиана, да се наслаждавам на красивия ден. Вълнувам се искрено за всички великолепни неща, които ми предстоят много скоро", пише Джипси Роуз в пресния си Instagram профил, който е набрал над 6 милиона последователи.
На доскорошната затворничка ѝ предстои да издаде две книги, в които ще разкаже за преживяванията си зад решетките и за годините, в които битува под крилото на майка със Синдром на Мюнхаузен - психологическо заболяване, при което жени умишлено разболяват децата си, за да се грижат за тях.
С години Ди Ди Бланчард безпроблемно е играла ролята на чаровна, щедра и отдадена майка и хората са вярвали на преструвките ѝ.
Била е едра, любезна жена и, сякаш за да го подчертае, винаги се обличала в светли и весели цветове. Връзвала е косата си с панделки и се усмихвала широко на всеки, който я погледне.
"Сладка. Така бих я описал", казва съсед на Ди Ди за Chicago Tribune.
Познатите на Ди Ди знаели, че тя не работи, защото се грижи за дъщеря си Джипси Роуз, която по нейни думи страда от безкраен списък с болести - от сънна апнея до левкемия и микроцефалия.
Но никой от обкръжението на Ди Ди не подозирал, че тя е изфабрикувала медицинското досие на дъщеря си и че принуждава напълно здраво момиче да използва инвалидна количка и да се храни през тръбичка.
Никой не си давал сметка, че Ди Ди Бланчард страда от Синдром на Мюнхаузен, заради който целенасочено държи дъщеря си в безпомощно състояние.
Историята на поведението на психически нестабилната майка-орлица започва през 1999 г. Тогава Джипси Роуз е на 8 г. и си спомня, че майка ѝ я отвежда по спешност в болница със симптоми на сънна апнея.
Лекарите преглеждат момиченцето и казват на Ди Ди, че няма за какво да се тревожи, но тя не е съгласна с тях. Майката излиза от болничното заведение убедена, че дъщеря ѝ е болна от левкемия и мускулна дистрофия.
Още на следващия ден тя отписва Джипси от училище, слага я на легло и започва на своя глава да я лекува от животозастрашаващите по дефиниция заболявания.
Ди Ди убеждава малката си дъщеря, че организмът ѝ е твърде крехък, прекалено слаб и затова се нуждае от инвалидна количка, от която при никакви обстоятелства не бива да става, и от назогастрална тръба, с която да се храни.
Майката втълпява на дъщеря си, че тялото ѝ е неспособно да преработва твърда храна заради купищата заболявания, които я омаломощават.
"Каза ми, че имам микроцефалия и мозъкът ми никога няма да се развие. Каза ми и че интелектуално цял живот ще си остана дете", разказва Джипси за документалния филм Mommy Dead and Dearest.
През 2008 г. домът на Ди Ди и Джипси е поразен от урагана "Катрина", а разрушенията са огромни. Двете остават без покрив над главата, без покъщнина и без документи, което улеснява майката да манипулира още по-успешно здравословното състояние на дъщеря си.
Ди Ди изважда акт за раждане на Джипси, в който фалшифицира рождената ѝ година, за да я представя за по-малка, отколкото е в действителност.
След като остават без дом заради урагана, Джипси и Ди Ди се преместват в Спингфийл, Мисури, където стават местни знаменитости. Двете дават интервю за локална телевизия, пред която разказват "покъртителната" си житейска история.
В предаването Ди Ди се описва като жертвоготовна майка останала без нищо, на която ѝ се налага да се грижи денонощно за неизлечимо болната си дъщеря. А Джипси стои кротко до нея в инвалидната си количка, с тръбичка, подаваща се от носа ѝ, обръсната глава и стиска майка си за ръка.
Гледката разчувства хиляди хора, които се надпреварват да изпращат дарения, за да си купят нов дом и за да продължат лечението на Джипси Роуз. Събраната сума е толкова голяма, че майката и дъщерята получават бонус - пътуване до Disneyland във Флорида.
Самозаблудата на Ди Ди остава непокътната до 14-ия рожден ден на Джипси.
Тогава Ди Ди ѝ записва час при невролог и както при останалите медицински прегледи, предварително инструктира дъщеря си да не обелва дума пред лекаря за физическото си състояние, а да остави тази работа на майка си.
Неврологът обаче не приема обясненията на Ди Ди на доверие, а подлага Джипси на няколко теста, с които установява, че нищо от това, което казва майката, не е вярно.
Момичето е напълно здраво. Няма нужда нито от инвалидна количка, нито от назогастрална тръба.
Лекарят на мига информира служителите от Закрила на детето за случая, но разследването на сигнала не открива достатъчно доказателства, които категорично да сочат, че Ди Ди си измисля заболяванията на дъщеря си.
Майката се измъква на косъм, но проверката все пак дава резултати - тя е първият знак, който кара Джипси да се усъмни в твърденията на Ди Ди.
От този момент момичето малко по малко се отскубва от обсебващия си родител. Прави си профили в социалните мрежи, комуникира с различни хора и се запознава с първия си приятел през 2011 г., когато е на 19 г.
Мъжът склонява Джипси да избяга от дома си и да се премести при него и тя го прави, но свободата ѝ не продължава дълго.
Посредством техни общи приятели Ди Ди намира дъщеря си, принуждава я да се върне при нея и заявява на приятеля ѝ, че Джипси е малолетна, размахвайки пред него подправения ѝ акт за раждане.
Когато се прибират вкъщи, Ди Ди разбива на парчета компютъра на Джипси и започва да я връзва за леглото всяка вечер, преди да заспи. Но момичето пак успява да намери телефон и да поддържа онлайн присъствие.
През 2015 г. Джипси се регистрира в приложение за запознанства, където се среща с Никълъс Годиджон. Изслушвайки историята ѝ, Годиджон казва на Джипси, че единственият начин да се изплъзне от хватката на майка си, е да я убие. И ако Джипси не се решава на криминалното деяние, той ще го направи вместо нея.
Вечерта на 14 юни 2015 г. Джипси и Ди Ди си правя маникюри една на друга, след което Ди Ди слага дъщеря си в леглото, като я кара да обещае, че ще бъде добро момиче.
Когато Ди Ди заспива, Годиджон влиза в къщата, отправя се към спалнята ѝ и ѝ нанася серия от смъртоносни удари с нож. През това време Джипси се крие в банята и чака гаджето ѝ да свърши мръсната работа.
След като Годиджон се уверява, че Ди Ди е мъртва, качва Джипси в колата си и двамата се отправят към неговия дом.
По пътя Джипси влиза във Фейсбук профила на майка си и пише на стената ѝ: "Тази кучка е мъртва!".
Статусът основателно провокира притесненията на приятелите на Ди Ди. Те се обаждат на полицията и малко по-късно разбират, че Ди Ди наистина е мъртва.
Полицията проследява IP адреса на Facebook публикацията и за нула време стигат до Джипси и Годиджон. Двамата веднага са арестувани и изправени пред съда, но по време на процеса на светло излизат пълните параметри на тормоза, който Джипси изживява от дете.
Когато се доказва, че е дългогодишна жертва на майка със Синдром на Мюнхаузен, съдът ѝ дава по-лека присъда - 10 години лишаване от свобода с право на предсрочно освобождаване през 2023 г.
За разлика от нея Никълъс Годиджон е осъден на доживотен затвор.
На 28 декември 2023 г. след изслушване съдът преценява, че Джипси Роуз е излежала по-голямата част от наказанието си и я освобождава предсрочно. В затвора Джипси се е омъжила за учител от Луизиана и се премества при него, когато излиза на свобода.
Сега момичето, което през по-голямата част от живота си бе заставяно да използва инвалидна количка и да пази леглото, убедена от майка си, че е на крачка от смъртта, е готова да започне начисто.
Със съпруг, който я подкрепя, и цяла торба от лични шокиращи истории, които без съмнение ще се продават като топъл хляб.
