Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Джурасик парк" в реалността - учени опитват да възкресят изчезналия тасманийски вълк

Както и нещо още по-амбициозно - мамута Снимка: Getty Images
Както и нещо още по-амбициозно - мамута

Дори в началото на 90-те години на миналия век, когато се появи първият филм "Джурасик парк", идеята за връщане към живот на изчезнали видове не изглеждаше напълно абсурдна.

Опитите - и новите серии на филма, не са и спирали.

Най-новият проект е за връщане на тасманийския тигър, изчезнал от лицето на земята през 30-те години на миналия век.

Животното, което официално се нарича тилацин, а у нас е известно и като тасманийски вълк, е обект на проект на учени от Австралия и американска компания, която се занимава с генно инженерство.

Тилацинът има легендарен статут в Австралия и Тасмания. Смята се, че последното диво животно е било убито през 1930 г., а последният представител на вида е починал през 1936 г. в зоопарка в Хобарт, Тасмания.

До изчезването на хищника, представител на двуутробните бозайници, се е стигнало, след като животните са били масово изтребвани от фермерите, за да не ловуват добитъка им.

Въпреки че е официално обявен за изчезнал, свидетелства и дори снимки на наблюдавани тилацини се появяват периодично, макар и да няма нито едно потвърждение, че тасманийският вълк още съществува.

Проектът за възкресението на тилацина, за който има осигурено финансиране от 10 млн. долара, предвижда да се използва ДНК от тилацин от съхранени проби от починали животни.

Геномът на животното е вече разчетен от екипа на проф. Андрю Паск от Университета в Мелбърн. След като имат "отпечатъка" от ДНК, учените разполагат с инструкциите, с които да създадат копие на генома.

То ще бъде комбинирано със стволови клетки на съществуващо животно, което е близък родственик на тасманийския вълк. За целта е избрана вид торбеста мишка, чиято ДНК също трябва да се бъде напълно разчетена.

След това ще се анализират разликите между двата генома, а после ще се вземат клетки от торбестата мишка и със специална технология за генно редактиране ще се изгради клетка на тилацин.

Следва нещо, което учените смятат за още по-трудно - да се направи ембрион, който да расте. Той или ще се имплантира в утробата на друго двуутробно животно, или ще бъде отгледан в изкуствена среда.

А след това процесът трябва да се повтори многократно, за да се "родят" достатъчно животни, които да бъдат пуснати в природата и да формират популация.

Ако всичко премине успешно, специалистите очакват първият нов тасманийски вълк да се появи на бял свят след 10 години. Това би било първото възкресение на изчезнал вид в историята.

Няма обаче да е първият опит.

Американската компания за генно инженерство Colossal, която е част от проекта, вече се прочу с друг, още по-амбициозен замисъл, обявен през миналата година - за връщане в природата на вълнестия мамут, който, за разлика от тилацина, е изчезнал преди 4000 години.

Това прави извличането на подходяща за разчитане ДНК много по-трудно.

Ако това все пак стане, планът е разчетеният геном да бъде копиран в ДНК на азиатски слон, а мамутът да бъде "пуснат" в Арктика.

Идеята не е нова и по отношение на самия тасманийски вълк. Още през 1999 г. Австралийският музей смяташе да клонира животното от ДНК от запазени проби, но проектът беше прекратен след няколко години заради лошото качество на генетичния материал.

Настоящият екип обаче смята, че с новите технологии това не е проблем.

Идеята, съвсем очаквано, среща и доста скептицизъм.

"Това е наука от приказките", коментира пред Sydney Morning Herald проф. Джереми Остин от Австралийския център за древна ДНК. Според него става дума не толкова за сериозна наука, колкото за привличане на медийно внимание.

Други смятат, че връщането на видове не е решението на проблема с опазването на биологичното разнообразие, а трети напомнят и етичната страна на въпроса - редно ли е изобщо да се появяват животни, живели при други условия. Както и че няма гаранция, че те биха оцелели днес.

   

Най-четените