Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Градините, които произвеждат най-скъпите дизайнерски парфюми

Градините, които произвеждат най-скъпите дизайнерски парфюми Снимка: Getty Images

За клиентите силата на парфюма започва от момента, в който течността докосне кожата и стане невидима. За производителите - удоволствието идва, когато видят продукта си красиво оформен.

А за хората, които стоят в началните етапи по производството на парфюми, магията тръгва още от градините.

Равнини от лавандули, рози и жасмин се обработват целогодишно, преди от тях да отдели ароматна течност, която да се брандира и продаде под наименованието Eau de Parfum.

Някои от тези градини са забележителности сами по себе си заради масивните си мащаби, а към това може да се добави интересът на дизайнерските къщи към техните дестилерии.

А къде са две от най-големите градини, които произвеждат марковите парфюми по пазара, както и каква е историята им, може да разберете от следващите редове.

Ориенталските градини на Грас

Когато се разхождате във френския град Грас и усетите аромата на лавандули, рози и жасмин във въздуха, е трудно да се повярва, че историята с гигантската парфюмна индустрия в този град е тръгнала от опитите на местните кожухари да убият миризмата на животни от кожените си произведения.

През Средновековието Грас е известен с цеховете си за кожа, от които е излизал най-търсеният от аристокрацията аксесоар - кожени ръкавици. Мекият допир до ръцете им и качеството на обработката обаче не можели да компенсират неприятната миризма на животни, която идвала от ръкавиците.

Това, от една страна, се дължало на факта, че ръкавиците се произвеждат от животинска кожа, а от друга - че понякога фабриките използвали животински екскременти, за да омекотят кожата.

Решението за този проблем е намерено от един от големите цехове в Грас - Maison Gallimard, където започнали да потапят готовите ръкавици в ароматизирани вани с внесения от Ориента жасмин. Остатъчният приятен аромат по ръкавиците бързо станал популярен и започнал да се търси наравно с кожените аксесоари.

Снимка: Getty Images

Така се ражда парфюмната индустрия във Франция, която се превръща в основния бизнес за град Грас след вдигането на данъка за кожите.

Вносът на жасмин, лавандула, рози и портокалови цветове се ускорява през 20-те и 30-те години на миналия век, а днес градините на Грас са сред най-големите полета в Европа, използвани за производството на парфюми.

Доминиращи остават жасминовите градини, чиито цветове се берат всяка година между август и октомври. След откъсването им растенията се претеглят, разделят на купчини и поливат с разтворител, за да пуснат масло. Когато първите капки започнат да избиват по цветовете, жасминът се смесва с вода и се вари на постоянна температура от 40 градуса по Целзий.

Следва процеса на дестилация, при който алкохолът се отделя от чистия парфюм, докато се получи т.нар. Jasmine Absolute - маслото в основата на някои от най-известните аромати на пазара, включително и Chanel № 5.

Снимка: Getty Images

Розовите полета на Канаудж и една технология на хилядолетия

Полетата от рози са превзели основната част от панорамата на този индийски град. В разгара на сезона цветовете от насажденията се берат рано сутрин и се използват за производството на парфюми по древна технология, която е на изчезване.

Според местната история традицията по извличане на аромати чрез този метод е започнала преди повече от 1000 години и днес се следва само дестилериите в Канаудж, защото процесът е бавен.

За извличането на една глинена делва аромат се влагат месеци подготовка, но крайният резултат е 100% чист дестилиран парфюм, който само дизайнерските къщи могат да си позволят.

Производството започва със събирането на розовите цветове от градините и доставката им до дестилериите, докато са още свежи. Голяма част от тези фабрики за парфюми са на повече от 100 години и не са осъвременявани от деня, в който са отворили. Там няма електричество или индустриални машини.

Глинените контейнери, в които се варят парфюмите, се подготвят няколко седмици, преди пристигането на реколтата, след което работниците ги пълнят с точно 80 литра вода.

Съществена част от процеса е да се уцели точната пропорция между вода и розови листенца. Ето защо тежестта на всеки цвят се проверява внимателно, преди да се премести при водата.

Снимка: Getty Images

Когато водата и розите се смесят, глиненият съд се затваря с похлупак, а отстрани се уплътнява от смес на кал и памук. Огънят се запалва и химията в контейнера започва да действа.

Ежечасно сместа се разбърква, а когато от нея започне да излиза дим, се добавя сандалово дърво. Вареното продължава 6 часа, като междувременно работниците проверяват температурата на съдовете, използвайки ръцете си и годините си опит вместо термометри. Когато сместа е готова, започва дестилирането, повтарящо се от 4 до 5 пъти, докато алкохолът не се отдели напълно и ароматът не се изчисти.

В Канаудж произвеждат около 15 различни смеси с рози за големите дизайнерски къщи, но най-търсената е така нареченият "земен парфюм", който пресъздава аромата на почва. За да получат тази миризма, работниците използват глинени саксии, в които са отглеждани подправки и чай. Разбиват ги на прах и ги прибавят към водата заедно с розите.

Спазването на този стандарт, етап по етап, е покровителствано от настоящите модни марки и се прилага към парфюмите в магазина, колкото и да е времеемко, защото си заслужава да се запази наследството на хората, успели да пресъздадат аромата на Земята.

 

Най-четените