Квартал Наджампура в Сидпур трудно може да се свърже с думата "изоставен".
Няма оголен бетон, няма колони, обвити от мъх и шубраци. Странният сбор от колоритни къщи, наредени от двете страни на прав път, който е трябвало да бъде улица, обаче са напълно празни и обиколката наоколо е като из призрачен град.
Сидпур се намира в Западна Индия, но чудатата улица с шарените къщи в неокласически европейски стил се нарича от местните "Улица Париж". Или, както е в момента, "Изгубеният Париж".
Къщите на Наджампура пък се казват хавели и са задължително на три или на четири етажа.
Как въобще се пръква такова чудо на индийска територия? Отговорът е в Дауди Бохра - общност от търговци шиити, която се е формирала преди около 1000 години. Малкото и сплотено общество достига своя разцвет около 1870 г. благодарение на търговията с опиум.
Град Сидпур се превръща в един от разпределителните центрове, през които опиумът преминава от изток на запад и се изнася към Западна Азия и Европа.
По това време Британската империя оказва силно влияние върху региона и представителите на Дауди Бохра решават да започнат да строят изцяло нов квартал с неокласическа архитектура.
Те се надяват кварталът да се разпространи като в същото време запази западния си вид и градоустройство - с прави улици и просторни къщи.
Тъй като хавелите са дело на местни архитекти, в тях се намира и по малко от Артдеко, Барок и Ренесанс. Къщите обаче са почти идентични една с друга, за да се поддържа хармонията на новопостроената улица.
••• Кой е курортът без никакви хора, където отеква само ехо - четете тук:
Вътре западният стил се запазва и къщите са построени с големи стаи, вътрешна баня и щедри пространства за седене и отдих.
Хавелите са направени предимно от дърво, което е смятано за особено подходящо в земетръсен регион като този на Сидпур. Най-забележителни са богато резбованите прозорци, видими от външната страна на къщата, и вратите и таваните вътре, които също били декорирани.
И въпреки че всяка къща си има собствено съчетание от цветове, в хавелите се преповтарят едни и същи детайли - колоните, резбите, украсите по фасадата.
Обществото на Дауди Бохра е искало да демонстрира богатството си, но да го направи със стил и вкус. Много от тези шиити са пътували из Европа и са виждали как изглеждат домовете на заможните хора там, затова са решили техният бъдещ квартал в Сидпур да придобие именно такъв аристократичен вид.
По фасадите на повечето хавели дори има фамилни гербове подобно на гербовете на европейския елит.
Може би в Западна Индия сега щеше да има поне един цял град, изграден единствено от хавели, но след като страната става независима, регионът запада.
Богатите напускат Сидпур и околността избират или да потеглят към Европа, или към някои от мегаполисите като Мумбай и Делхи. Красивите къщи са поверени на грижите на далечни роднини или на общината.
Заради сложните семейни взаимоотношения често има спорове за собственост и имотите остават безстопанствени.
Все по-малко хавели са обитаеми и поддържани в добър вид и чак през 2024 г. е основан фонд, който да се опита да съхрани невероятното културно наследство на Сидпур. Доброволците работят в тесни връзки с общината и с някои индийски банки, за да реновират и санират поне фасадите на къщите.
Те тепърва ще се борят в Индия да се въведе закон, който забранява събарянето на имоти, принадлежащи към индийското културно наследство. Надеждата е това да се случи, преди "Улица Париж" да е изчезнала напълно от Сидпур.
