Доста често Свалбард е описван като място, където има повече бели мечки, отколкото хора. Това обаче е мит, толкова често повтарян, че се е превърнал в маркетингово туристическо клише.
Постоянната популация на тези иконични за Арктика хищници на норвежкия архипелаг е от около 300 животни, а хората са около 2700 души. Объркването идва от броя на цялата популация от полярни мечки в региона на Баренцово море. На тази огромна площ има около 3000 животни, но те далеч не са единствено в Свалбард.
Заради затоплянето на климата и намаляването на морския лед полярните мечки са сред особено застрашените видове и се очертава бъдеще с повече хора и никакви мечки.
Тези животни се хранят основно с тюлени и наличието на лед е от ключово значение за оцеляването им. Колкото по-малко и за по-кратко има морски лед, толкова по-застрашени са хищниците от глад, тъй като достъпът им до храна е по-труден и ограничен.
••• Как съжителстват хора и мечки в Свалбард:
Проучване на популацията в Свалбард обаче показва нещо неочаквано - мечките там всъщност наедряват - въпреки намаляването на морския лед.
Изследването, публикувано в Scientific Reports, проследява развитието на полярните мечки на архипелага от десетилетия. Проучено е телесното състояние на общо 770 мечки в периода 1995-2019 година в Свалбард и се оказва, че те са в по-добра форма, отколкото преди 20 години - въпреки по-малкото лед около архипелага.
"Откритието е изненадващо. Ако ни бяхте питали преди 25 години за последствията за мечките, които сега прекарват по два месеца по-малко на леда ежегодно, щяхме да очакваме по-слаби животни, намалено възпроизводство и начало на намаление на популацията. Вместо това виждаме, че те са в по-добро състояние", казва водещият автор от Норвежкия полярен институт Йон Орс пред сайта на института.
Той и колегите му са изследвали телесното състояние на мечките през пролетта в продължение на тези години, а целта е да се установи колко големи са запасите от мазнини на животните.
Оказва се, те са в по-добра форма, отколкото около 2000 г. и в същото състояние, в каквото са били през 1995 г. Тоест, че се справят доста по-добре спрямо очакванията.
Според Орс най-вероятното обяснение е, че животните са успели да компенсират по-краткото време на лов на леда с по-добро усвояване на ресурсите на сушата. Обичайно белите мечки използват времето през зимата и наличието на лед, за да се хранят с богатите на мазнини тюлени. Така те трупат запаси за по-тежките за тях периоди през лятото, когато достъпът до обичайната им плячка е по-труден и те разчитат основно на складираните мазнини.
Оказва се обаче, че в Свалбард те успяват да се хранят добре и на сушата. "Ловят повече северни елени, хранят се с трупове на моржове и се възползват от наличните яйца, птици и тюлени около крайбрежието", пояснява Орс.
На сушата има доста случаи, в които са наблюдавани мечки, които успяват да ловуват северни елени. Популацията на моржове в Свалбард се е увеличила значително в последните години, което също е възможност за мечките. Хищниците рядко успяват да убият възрастен морж, но са виждани да се хранят с трупове на вече умрели животни.
Според Орс именно този вид прехрана на сушата позволява на мечките не само да не губят тегло през лятото и есента, но някои дори успяват да наддадат.
За момента има и плюс от свиването на леда - когато той заема по-малка площ, тюлените също са на по-малка площ и съответно е по-лесно да бъдат ловувани.
Специалистът обаче подчертава, че откритието в Свалбард се различава от това, което се наблюдава в други части на Арктика, където полярните мечки линеят и губят тегло в години с по-малко лед.
Освен това настоящите добри новини не гарантират по-добро бъдеще за тези хищници в по-дългосрочен период и при продължаващо топене на морския лед.
"Полярните мечки зависят от морския лед за поне минимален период всяка година, но все още не знаем къде точно е тази критична граница. Засега няма признаци на драматичен спад в оцеляването или размножаването им", подчертава Йон Орс.
••• Срещата с подобен хищник е страховита:
"В краткосрочен план резултатите са позитивни, но телесното състояние е само едно от парчетата на пъзела. Друго скорошно проучване на тези мечки сочи, че повече дни без лед водят до намалена преживяемост при малките, подрастващите и възрастните женски", коментира Джон Уайтман от неправителствената организация Polar Bear International, цитиран от "Би Би Си".
Наблюденията над най-южно разположената и най-добре изучена популация на бели мечки - в западната част на залива Хъдсън в Канада, показват намаление на животните, свързано именно с повишението на температурите.
"Изчезването на леда в крайна сметка означава спад в числеността на мечките, но това изследване показва, че краткосрочната картина може да е специфична за различните региони. В дългосрочен план, ако загубата на лед продължи и не бъде овладяна, знаем, че белите мечки ще изчезнат", предупреждава Уайтман.
