Дигиталното номадство става все по-популярно - според проучване на американската компания за набиране на персонал MBO Partners, хората които се описват така само в САЩ, са почти 17 милиона души.
Да работиш отвсякъде звучи доста изкушаващо, особено ако професията ти го позволява. Като цяло повечето хора, които се местят в друга страна, или от държава в държава, търсят приятни и безопасни места, но с по-ниски разходи за живот.
На това отвръщат и съответните страни, опитвайки се да привлекат номадите, които по правило са с високи заплати и подпомагат икономиката. 47 страни по света, включително в Европа например вече издават такива визи, за да улеснят привличането на такива професионалисти.
От своя страна, ръстът на хората, които работят далеч от офиса, който ги е наел, е нараснал с 131 на сто от 2020 г. насам, сочат даните за Америка. Не е ясно каква е статистиката за Европа, но вероятно данните са подобни.
Какво обаче представлява този живот и може ли всеки да издържи на него?
28-годишната Кейти Маклауд работи като графичен дизайнер и вече е била в 78 страни по света. "Надявам се да посетя 100 държави, преди да стана на 30", казва тя пред Би Би Си.
Родената в Инвърнес, Шотландия Кейти е била с лаптопа насред пясъчни бури в Сахара и е влизала в срещи в Zoom от Хималаите.
Започва през 2018 г., преди пандемията, но именно с нея си обяснява ръста на хората, които пътуват и работят едновременно.
След като завършва графичен дизайн в Единбург, Кейти Маклауд започва работа в рекламна агенция в Лондон. Това обаче ѝ се вижда прекалено монотонно. "Графикът на обичайния работен ден беше винаги определен и ясен. Нямах време да работя върху личните си цели и мечти", споделя тя.
Дори по време на пандемията Кейти не се затваря вкъщи. Наема ван и обикаля из Великобритания - заради ограниченията за пътувания в чужбина, и за кратко. В първия възможен момент отново тръгва по света.
Младата жена предпочита да се нанася в т.нар. места за съжителство, които никнат по цял свят, за да приемат хора като нея. Ако няма такова, наема жилища от Airbnbs или дори отсяда в хотели, които според нея също все повече се адаптират да приемат хора, които пътуват и работят едновременно.
Колкото и да ѝ харесва да скача от една страна в друга, тя все пак признава, че това не е толкова лесно. "Спала съм по летищата повече пъти, отколкото мога да преброя, имала съм огромни проблеми да намеря интернет, за да мога да работя и далеч повече хранителни натравяния от средностатистическия човек", обяснява Маклауд.
Ако Кейти Маклауд гледа на начина си на живот от по-романтичната страна и не придиря толкова за практичната част, има номади, които са такива основно заради разходите.
Американката Лона Алия, която работи в компания за медицински пътнически застраховки, е избрала да обикаля страни, където разходите ѝ са по-малки, отколкото ако се установи в САЩ.
Живее така от години, обиколила е десетки страни на повечето континенти и дори е научила седем езика.
Преди 4 г. дори прави следващата стъпка. "Когато се замислех да деца, се притеснявах, че този ми живот ще свърши", разказва тя пред "Инсайдър". Със съпруга ѝ обаче решават да опитат.
"Малко след като първото ми дете се роди, му извадих паспорт и отидохме в Германия. Купихме кола и започнахме да обикаляме по малко. Беше толкова забавно да изучаваме различни страни и култури и да се сприятеляваме с хора от цял свят. И нямаше разлика в качеството на живота ни", спомня си тя.
Check out this article I wrote with Boundless Life about the endless possibilities digital nomads have to figure out all the logistics of bouncing between countries. You don't have to figure everything out on your own :)#remote…https://t.co/TjwtfKOoWF https://t.co/uO14H04Kgq
— Lona Alia (@Au_Lona) June 15, 2022
От друга страна, ако семейството беше останало в САЩ сред раждането на детето Алия изчислява, че е трябвало да печели от 500 000 до 1 милион долара годишно, за да могат да водят живота, който искат на места като Ню Йорк и Сан Франциско.
Понеже тя няма как да изкарва толкова пари, решението е лесно. Толкова лесно, че семейството вече има още едно дете, и четиримата си живели в Мексико, Албания, Гърция, Италия, Коста Рика и Португалия. Успяват да изплащат и ипотека в Маями за къща, в която живеят между пътуванията.
Сметката сочи, че ако семейството живееше в Ню Йорк, щяха да са им нужни поне 10 000 долара за два месеца. На местата, където са пребивавали обаче, са достатъчни 2-3 000 долара.
Изборът им обикновено е Airbnb и без проблем си позволяват частни детегледачки или детски градини.
Тъй като често се местят, не пътуват с прекалено много багаж и избират градове, които позволяват повече ходене пеша, за да не се налага да купуват кола.
Децата, които са на 2 и 4 години, засега посещават "световно училище" - учат и се възпитават най-вече през опита от пътуванията и опознаването на различни места.
Подобно на останалите дигитални номади, и семейството на Алая се връща в САЩ при избухването на пандемията. След отварянето на границите вземат първия самолет за Албания, тъй като там няма строги мерки срещу коронавируса.
"Беше страхотен живот. Излизаш, водиш нормален живот, ядеш великолепна храна и ти трябват 400 долара на месец за наем. Наистина се възползвахме от това максимално", спомня си тя.
Семейството ще опита да живее така докогато е възможно, дори и след като децата тръгнат на училище.
"Когато не си обвързан с едно място, светът е твоята мидена черупка", казва Лона Алая.
