Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как ще изглежда офисът след пандемията и идва ли краят на отворените пространства

Както и да се промени работното място, със сигурност ще се държи на хигиената Снимка: iStock
Както и да се промени работното място, със сигурност ще се държи на хигиената

Нови модели на работа, дългосрочни подобрения в дизайна и хигиената в офиса и акцент върху здравето на екипа - това са само част от промените, които коронавирусът донася по отношение на работното място.

Все по-близка става идеята за връщане в офиса, а мнозина вече са по работните си места.

Докато обаче ваксина не бъде налична или повечето хора не преполедуват, създавайки си имунитет, експертите смятат, че ще има комбинация от краткосрочни промени, които да повишат доверието сред работниците. Например намаляване на служителите в офиса, промени в дизайна и гъвкави графици.

Работодателите ще бъдат чувствителни към опасността да загубят работна сила заради масово заразяване в екипа.

И все пак, макар и да има предположения, че може да живеем с вируса с години, е възможно тази прогноза да не стане факт. Затова се очаква да се подхожда практично, особено предвид усложнената икономическа ситуация.

"Никой не е готов да инвестира значителна сума за решения, които биха могли да станат неефективни след шест месеца. Това, което ще видим, са малки, козметични промени, които ще осигурят на служителите усещане за безопасност", казва пред BBC Албер Де Плазаола, директор в Unispace - фирма за бизнес и търговски интериорен дизайн.

Една от очакваните промени може да са панелите за "защита от кихане", както ги нарича Брент Капрон от базирания в Ню Йорк офис на Perkins and Will, която се занимава с проектиране на пространства.

Отделни офиси и гъвкав график

Една от сравнително лесните за прилагане мерки в офиса е стаите, които сега служат като килери, временно да се използват като работни места.

Според Аманда Станауей, архитект от Woods Bagot - фирма за архитектура и архитектурни консултации, ще се мисли в посока избягване на един централен офис. Пред BBC тя казва, че някои от клиентите й се интересуват от това малки групи колеги, които живеят относително близо едни до други, да работят заедно в отделен офис в близост до техните домове. Това би намалило по-дългото излагане на опасност в обществения транспорт. Освен това, ако някой от тази малка група се разболее, не се налага карантина на целия офис.

Според National Geographic и The Conversation големите пространства тип open office също ще бъдат преосмилени. Те се прилагат широко за големите фирми, защото спестяват пари за отделни офиси и първоначалната им идея е била да осигуряват лесно общуване между колегите.

Освен че към днешна дата изглеждат рискови, те са критикувани и преди коронавирусната епидемия заради понижена производителност от страна на служителите, по-малко междуличностно взаимодействие, антисоциално поведение, намалено благополучие, прекалено много разсеяност, липса на неприкосновеност на личния живот и усещането на служителите, че са наблюдавани.

В тази посока вероятно най-изгодната промяна би била отделяне на пространството със стъклени стени, за да не нарушава естествената светлина.

Друго интересно предложение за големите фирми е едноспосочно движение в коридорите.

В краткосрочен план много служители ще останат да работят от вкъщи. А когато хората започнат да се връщат в офисите, това може да става постепенно, на малки групи, с редуване на дните в офиса и вкъщи, и на смени, които да не изискват пътуване в пиковите часове в градския транспорт.

Фирмите могат да определят кои служители е неотложно да бъдат в офиса и например там да отидат само 30 на сто от всички служители, така осигурявайки възможност за социално дистанциране.

Според Де Плазаола като начало фирмите могат да субсидират работата от вкъщи. Тоест да се мисли за удобни условия хоум офис и как служителите да не се "изкривяват", изкарвайки осем часа в неудобна поза.

Неотложните срещи все по-често ще се провеждат онлайн с видеоконферентни връзки, вместо лично, както се прави масово и в момента.

Според Аманда Станауей обаче трябва да се има предвид, че много хора работят не само, за да изкарват пари.

"Работим, защото ни е приятно да се събираме, да обсъждаме идеи и да решаваме проблеми. Чувство на свързаност е от основно значение за човешката раса", казва тя. Работата от вкъщи според нея може да е удобство за майки с деца например или за живеещите извън големите градове, но би било преуличено да се твърди, че "офисът става излишен".

Взаимстване от болниците

В дългосрочен план експертите прогнозират, че повишената информираност на обществото за заразните болести може да доведе до нов тип офиси - такива, които взаимстват практики от болниците.

Брент Капрон е проектирал офис сгради на лечебни заведения. Знанията от работата си с медицински лица сега прилага при проектирането на офис помещения.

"Един от водещите принципи е избирането на материали, които могат да издържат на почистване със силни дезинфекциращи препарати". Да се избягват например порести дървени повърхности и да се предпочитат такива от камък или пък ламинати.

Тези по-трайни материали не са непременно по-скъпи. Това е важно, тъй като в тези напрегнати икономически времена малко организации ще разполагат с бюджет за скъпо оборудване. Според него наемателите пък ще имат повече изисквания към хазяите си по отношение на редовното почистване.

От бюрата може да изчезнат семейните снимки и всички излишни предмети, които е трудно да се почистват. Отделно от това здрависването и целуването със сигурност ще се избягват, особено на първо време.

Капрон очаква да се обърне сериозно внимание и на системите за филтриране на въздуха, които използват ултравиолетова светлина, особено когато всички се върнат на работа. Бактерицидни лампи може да бъдат включвани през нощта. Подобрената вентилация и редовното почистване на филтрите на климатиците също се очаква да бъдат приоритет.

Миенето на ръцете ще се пренесе и в офиса. Това или ще означава повече мивки, или скъсяване на разстоянието до тях, или монтиране на дезинфектанти в общите помещения.

Друга концепция за бъдещето на офисите е превръщането им в безконтактни, особено сред организациите, които могат да си го позволят.

Какво ще рече това? Например да не се налага на служителите да натискат бутони, а вместо това да използват смартфона си, за да зададат команда до асансьора или кафе машината. Конферентните зали могат да бъдат оборудвани с технологии, с които се активират гласово осветление, аудио и визуално оборудване. Може да се помисли за врати със сензори и фотоклетки, които се отварят автоматично.

Дори тоалетната чиния може да се изплаква с команда отвън. В кухните може да се въведат гласови команди за врати и шкафове, безконтактни мивки и сапуни. И все пак това във време на икономическа криза, това може да се приложи предимно в по-големите фирми.

Възможно е компаниите много по-стриктно да започнат да следят за болни служители. Вече съществуват вградени термо скенери, които отчитат телесната температура. Но това може да създаде проблеми с поверителността, затова HR и правни отдели трябва да преценят дали е правилният подход.

Отделно ръководителите биха се чувствали неудобно да преценяват кога да изпратят някого вкъщи, макар че на места в Щатите вече докладват, че по този начин останалите колеги се чувстват спокойни. И все пак служителите не трябва да се чувстват преследвани за здравето си, затова личната отговорност и самостоятелно следене за симптоми ще е от особена важност.

Както и да се развие ситуацията с коронавируса оттук натъкат, тя вече оставя своя дългосрочен отпечатък върху начина, по който работим.

Ако не друго, идеята човек да отиде на работа, когато не се чувства добре, ще стане социално неприемлива. А хигиената в офиса вероятно още дълго ще бъде от съществено значение.

Най-четените