Представете си живот, в който будилникът не звъни прилично рано или дори не звъни, даже и да е делничен и работен ден. Въпреки че покрай пандемията и работата от вкъщи свикнахме на по-гъвкаво работно време, мнозина все още не можем да си помислим за подобна свобода.
Някои работещи хора обаче вече я прилагат на практика и не се ръководят от часовника и от чужди графици.
Те следват принципите на хроноработата - работна дейност, продиктувана не от това колко часа е, а доколко задачите за деня са свършени.
В основата на хроноработата стои производителността и нейните пикове в рамките на денонощието.
Изобретател на термина е британската журналистка Елън Скот, която забелязва, че върши по-добре дейността си, когато се води от собствения си циркаден ритъм.
В блога си Скот обяснява, че не всеки организъм е подходящ за работното време от-9-до-6 и че биологичният часовник при всеки от нас е различен.
По наблюдения на журналистката има "ранобудни птичета", които са продуктивни още в 7 сутринта, но и такива, които започват да мислят и функционират качествено чак около 10-11 сутринта.
Пред британското издание Stylist нейна колежка - редакторката Миранда Ларби - споделя, че върши много повече задачи, откакто прилага хроноработа. Тя е ранобудна, става пълна с енергия в 5:30 часа и е пълна с енергия до около 15:00 часа.
Около 15:30 часа Миранда вече е приключила важната работа за деня.
За Елойз Скинър, терапевтка и фитнес инструкторка, пък не е необичайно да е пред компютъра в полунощ.
С годините тя разбира, че е "нощна птица", която предпочита да работи тогава, когато по-голямата част от хората вече си почиват.
Пред "Би Би Си" Скинър казва, че се чувства най-продуктивна около 20:00 до 22:00 часа, като по нейни думи, по това време "светът вече е замлъкнал". Елойз признава, че не е разбрала веднага как да прилага хроноработата при себе си, но от няколко години този график ѝ приляга най-добре.
Елън Скот, създателката на термина, смята, че е време за персонален подход към всеки служител.
Отново в блога си тя дава и други идеи освен гъвкавите работни часове, например изместено работно време през зимата, за да получават работниците повече слънчева светлина. Скот е и поддръжник на хрумвания като четиридневната работна седмица.
Нейните принципи вече се прилагат на практика в един лондонски финтех стартъп на име Flexa. В компанията нито един от служителите не работи по абсолютно едно и също време като колегите си.
Някои служители във Flexa започват в 7:30 часа сутринта, а други не са на компютрите си преди 13:00 часа.
Изпълнителният директор Моли Джонсон-Джеймс заявява за "Би Би Си", че не вижда смисъл екипът ѝ да работи едновременно, вместо да използва най-силните си часове, в които, по нейни наблюдения, дава и най-брилянтните идеи за бизнеса.
Тя е категорична, че гъвкавият ѝ подход вече се отплаща и служителите са много по-продуктивни, отколкото ако работеха в стандартно работно време.
До голяма степен ползите от хроноработата се подкрепят и от науката.
Работодателите обаче не са масово въодушевени от идеята за хроноработата. В някои компании и професии тя е напълно невъзможна заради естеството на дейността им. В други дори и да бъде приложена, ще се налага колегите да бъдат свиквани в определени часове за срещи и конференции.
Мениджърите неминуемо се опасяват и от злоупотреби с доверието им, ако позволят на всички служители хроноработа.
Скот държи да припомни, че моделите на работни дни и работно време през десетилетията неведнъж вече са били променяни драстично - само преди век работната седмица е била шестдневна.
"Винаги е било така" не е аргумент. Трябва да променим перспективата си, че нищо в работното време не бива да се променя", категорична е тя.
