Наричат тези номади морски цигани, защото от столетия живеят в морето между Филипините, Малайзия и Индонезия. И до ден днешен не са граждани на нито една държава.
Заради живота изцяло в и от морето, хората от народа бажау са развили физиологични промени, които ги правят най-добрите гмуркачи на света и им позволяват да прекарват под вода повече време от останалото население на Земята.
Столетия наред бажау са живели в лодки или наколни жилища в морето, но днес все повече се заселват на сушата, а фактът, че не са граждани на никоя страна, поражда конфликти и застрашава бъдещето на този народ.
Бажау се появиха наскоро в новините заради мерки, предприети от властите в малайзийския щат Сабах, който се намира на остров Борнео. При акция срещу нелегални имигранти над 500 души от номадския народ са били изгонени от своеобразните си жилища, цитира "Ройтерс" местни активисти.
Тъй като нямат гражданство, те нямат и документи, да не говорим за достъп до услуги като образование или здравеопазване. Заради този факт често са обект и на гонения и сблъсъци с имиграционните власти, които не правят разлика между хора без държава и мигранти без документи.
При последната акция, според представители на бажау, властите са изгорили и разрушили жилища на тези хора в град Семпорна - някои във водата, други на брега. Последваха критики към властите в Малайзия, които застрашават оцеляването на народ с традиции, култура и начин на живот, които не пасват на нищо от съвременния свят.
Заради липсата на гражданство никой не знае колко са хората от племето бажау. Сигурно е, че те са по тези земи и морета преди появата на официалните граници в района.
От столетия този народ обитава водите и множеството острови по крайбрежието между Малайзия, Индонезия и Филипините.
Те са единствената общност номади на света, която се изхранва изцяло от морето. Живеят в наколни хижи на брега или в лагуните, или в дървените си лодки с покриви направо в морето.
Заради столетията живот на лодки и изхранване от дълбините на морето, тези хора са развили изключителни способности за гмуркане без никакви помощни средства. Благодарение на необходимостта да могат да стоят дълго под вода, за да ловят риба и събират даровете на морето, бажау са еволюирали - те се раждат с до 50% по-голям далак.
Далакът филтрира кръвта и е нещо като склад за наситените с кислород червени кръвни телца. Когато човек задържа дъха си, далакът се свива и "изпуска" клетките, за да осигури кислород на тялото. Затова и хора, които се гмуркат много са с уголемен далак, а тези с по-голям орган имат предимство в среда с малко кислород като например високи планини.
Телата на бажау обаче са и допълнително пригодени за гмуркане с няколко генни мутации. Те влияят на насищането на кръвта с въглероден диоксид, на кръвообращението и доставянето на кислород до сърцето, мозъка и белите дробове.
Някои дори сами пукат тъпанчетата на ушите си, за да си помогнат допълнително за гмуркането.
Така тези хора се чувстват под водата така, както останалите от нас на твърда земя. Те ходят по дъното на морето и контролират без никакъв проблем тялото и дъха си на сериозни дълбочини.
Благодарение на по-различната си физиология, бажау могат да стоят до 10 минути на дълбочина от 60 метра и повече. Там те събират храна от морето, включително и намиращите се на дъното морски краставици - същества, богати на протеин, за които се смята, че имат и лечебни свойства. Ловуват с ръчно направени копия.
Обичайно бажау се отбиват на сушата само за да търгуват с улова си или за да се подслонят при бури и урагани. За предпазване от палещото тропическо слънце в морето пък ползват ръчно приготвена паста с куркума, която нанасят на лицата си.
Номадите, които продължават да практикуват обичайния за бажау начин на живот, не могат да четат или пишат.
Нямат понятие за време, каквото имат хората на сушата и не броят възрастта си в години. Животът им е организиран спрямо риболова, и с това се занимават всички - от малките деца до най-възрастните. На около 8 години децата започват да ловят наравно с възрастните и да им помагат.
Векове наред бажау обикалят между Филипините и Борнео безпрепятствено. След това обаче се появяват морските граници в морето Сулу и от края на XIX век нещата стават по-сложни за номадите, които не попадат в нито една от тях. Имиграционният закон на Малайзия от средата на миналия век затяга още примката, тъй като не прави разлика между бежанци, които търсят убежище, нелегални мигранти и хора като бажау, които просто нямат документи и гражданство. Така те се оказват извън закона.
Животът в морето също става по-труден - край бреговете на Борнео е забранен добивът на дървесината, от която бажау правят традиционните си леки лодки-къщи, а номадите се виждат все по-принудени да се установят на сушата.
Благодарение и на това към 2023 г., според "Гардиън", в района край малайзийския бряг на Борнео едва 100-200 души от бажау още живеят в традиционните си лодки-къщи.
Те, както и тези на брега обаче остават в нищото между суша и море - без документи, без гражданство, без право да се заселят на сушата в Борнео, без достъп до образование за децата и до легална работа за родителите.
Те са в ничията земя и единственото, на което могат да разчитат, е това, което познават - морето и неповторимия си начин на живот.
