Доста бях чувал за така наречената Албанска ривиера. Като че ли стана модерно за доста българи през последните 1-2 години да ходят на лятна почивка в Албания и вероятно неслучайно слушах от приятели, приятели на мои приятели и всякакви други познати и непознати колко хубаво е там.
Логично бях заинтригуван като човек, който обича да пътува. Особено ако става въпрос за нови, различни и сравнително непознати места.
Затова и реших тази година да посетя южното йонийско крайбрежие на Албания и по-специално известния курорт Ксамил.
Там прекарах няколко дни, като първоначалните ми очаквания бяха за тюркоазено сини води, красиви плажове, достъпни цени и вкусна храна на едно нестандартно място. Реалността обаче е друга.
Ксамил се оказа доста по-близо до България, отколкото съм си мислил, но не заради споделеното комунистическо минало.
Всъщност бих могъл да кажа, че направих едно пътуване назад във времето и сякаш се озовах в Слънчев бряг някъде преди 15-20 години, когато бе най-големият мутро-бароков строителен бум по Черноморието ни.
Разликата е може би в мащабите. Просто в Ксамил и околностите няма пространство за строеж на грандомански хотели като при нас, но за сметка на това се залага на пълна оптимизация на наличното пространство.
Видях добре познатите ми строежи на лъскави хотели и вили на фона на мръсотия и ужасна инфраструктура. Между всяка лъскава или не чак толкова лъскава сграда могат да се видят неподдържани площи. Мръсотията е навсякъде, а контейнери за смет с боклуци около тях са честа и напълно нормална гледка, на която никой не обръща внимание.
Очевидно по някакъв начин албанците са взели някои от най-лошите характеристики, които карат немалко българи да се отричат от нашето море. И тук не става въпрос само за толеранса към мръсотията.
Из социалните мрежи могат да бъдат намерени безброй напудрени снимки и клипове на прекрасните плажове в района. Само че в действителност става въпрос най-вече за малки и тесни плажни ивици. Дори в някои случаи са създадени напълно изкуствени плажове върху бетонни площадки с насипан отгоре пясък или камъчета.
А в духа на "най-добрите" български традиции абсолютно всеки един възможен квадратен метър е използван, за да бъдат разположени платени чадъри и шезлонги към барове и ресторанти. При това на цени, пред които дори нашите тук изглеждат евтини.
Стандартно два шезлонга с чадър на плажовете в Ксамил вървят между 10 и 30 евро. Предполагам, че привилегията за балдахинови шатри, отделени на кей във водата на лъскавия централен плаж, са още по-скъпи. До тях обаче не посмях да стигна.
Все пак се озовах на 20 метра от там, където платих 30 евро, за да бъда на първа линия на шезлонг точно до водата. Уви, малко по-късно разбрах, че плажът макар и да е доста тесен, всъщност е разделен на зони, като аз очевидно бях попаднал във VIP пространството. Буквално на метри по-навътре вече беше така наречената "нормална зона", където и цената бе по-различна.
Така и не разбрах обаче каква беше разликата между двете пространствата, освен няколкото спестени метра ходене до водата.
По отношение на цените, може да се каже, че трябва да се забрави всяка илюзия за икономичен туризъм. Или поне по-евтин, отколкото в България. Цените са само около една идея по-ниски в сравнение с намиращия се в непосредствена близост гръцки остров Корфу.
Само дето на Корфу не са много местата, където ще ви вземат толкова пари за шезлонг.
Единствено настаняването може да излезе изгодно, тъй като в Airbnb има наистина добри места за около 100 лева нощувката. На място обаче всичко останало е на цени, почти съпоставими с тези в съседна Гърция.
Валутата е албански лек, но човек спокойно може да използва и евро. Препоръчително е все пак да се разчита на леки, тъй като местните за по-удобно конвертират по курс 100 леки за 1 евро, което определено не е в полза на туристите.
Все пак една не особено разточителна вечеря за двама в ресторант може да влезе в рамките на 3000-4000 леки, което се равнява на 30-40 евро.
Иначе по отношение на самите ресторанти поне аз не срещнах място, където храната и обслужването да не са на добро ниво. Очевидно в кухнята има много сериозно италианско и гръцко влияние, защото навсякъде менютата бяха сходни и залагаха най-вече на пасти, пици, ризото и морски дарове в гръцки стил.
Дори на едно от местата под графата с "Традиционни ястия" стояха вид лазаня, мусака с патладжан и най-обикновени кюфтета с доматен сос. В случая единственото по-специфично и нестандартно от познатото ни тук е предлагането в различен вид на овче и козе месо.
Със сигурност Ксамил е живо място. Дори повече, отколкото трябва, може би.
Нощният живот кипи, но по един хаотичен и добре познат у нас стил. Има някои наистина добри барове, където човек да изпие няколко питиета, но центърът на партитата е в района на крайбрежната алея. Тя е осеяна с модерни клубове с всякаква музика, надпреварващи се в това кой може да бъде по-шумен, а точно срещу тях стоят пъстри сергии за сувенири и "маркови" стоки.
Точно там човек може да намери всичко - от джапанки и хавлии на Boss, Philipp Plein и Gucci до часовници, парфюми, зехтин, домашна гроздова и каквото друго се сетите.
Може би картината, която най-добре обобщава какво точно представлява Ксамил, е тази на супер лъскавата дискотека на два етажа с рууфтоп басейн и модерна музика, а точно до нея е разположена класическа балканска кръчма с още по-балканско звучащи ритми, която съвсем неиронично е наречена италианска таверна Ciao Italia.
Двете заведения сякаш действително се бореха за титлата "Най-шумно място в Албания", като резултатът в радиус от няколкостотин метра от тях, бе един абсурден миш-маш от чалга и хаус.
В разгара на сезона сякаш винаги е препълнено с хора, а трафикът е невъобразим непрекъснато. Главната улица е задръстена от коли и движение до късно през нощта и по тази причина се отказах да посетя близкия град Саранда, който също е туристически център, но още по-голям.
Вместо това с колата си отидох до друга местна туристическа атракция - изворът Синьо око.
Той е разположен на около 30 километра от Ксамил и Саранда и представлява мястото, от което извира река Бистрица. Без съмнение това е изключително красив природен феномен с вода, чиято кристална чистота изглежда почти нереалистично.
Проблемът е, че Синьото око се е превърнало в комерсиално място, чието посещение се обезсмисля заради факта, че в разгара на сезона е претъпкано с хиляди хора дневно, които се бутат да влязат в потока, въпреки табелите за забрана.
Това успях да видя от Албания в рамките на по-малко от седмица. Сигурен съм, че страната предлага много повече от това, което видях в широко промотирания Ксамил на тяхната ривиера.
Само че този Ксамил не изглежда нищо повече от една албанска версия Слънчев бряг. Ривиера, но от АлиЕкспрес.
