Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На пионерски лагер през 80-те с машината на времето (част 2)

Там има магазин на Кореком. Обаче ние нямаме долари... Снимка: Getty Images
Там има магазин на Кореком. Обаче ние нямаме долари...

Скъпи читатели, този текст е продължение. За въведението и първата половина от спомените на Мая Вуковска-Вучето за това какво е било да си на пионерски лагер през 80-те, вижте част първа:

А сега, ето го и продължението:

Ден 8

Виктор, в когото, както вече споменах, съм нещо като влюбена, ме спуква от пренебрежение вече пети ден. Постоянно се мотае се с едни хулигани от Втори отряд. На два пъти ги хващат да пекат миди на ламарина край скалите на плажа без разрешение и да крадат дини от бостана до лагера.

Излишно е да казвам, че за това последното пък изобщо нямат разрешение. Да не говорим, че можеше да дойде милиция да ги арестува! Отрядната днес ги наказа да полеят градинката, да изметат пиацата и после да дежурят три часа на главния портал.

Баща ми обаче отмени наказанието им и ги прати до града да му купят един стек цигари и вестник "Народен спорт".

Ден 9

Снощи началник Каймаканов и жена му се скарали, тя си събрала багажа и си викнала такси от Бургас, с което заминала в неизвестна посока. Тази сутрин на плажа Каймаканов ми набута четиригодишната си дъщеря Ели и шестгодишния син Венци да ги занимавам.

Било само докато на майка им ѝ дойде акълът и се върне. Ужас, отиде ми авторитетът пред Виктор - видя ме как с децата играем на "Скрий нещото". Първо крихме една връзка от бански, после една коркова тапа и после едно парче пластелин, което Еличка беше намерила в изсъхналата трева.

Чак след като го стиснах между пръстите си, установих, че не е пластелин, а ла*но. Човешко при това!

За Вечерта на таланта решавам да представя кратка хумористична програма. Казвам няколко вица, които съм чула от татко, aма артистично - като си преправям гласа. Децата направо се заливат от смях, ръководителите също, обаче другарката Караджова стои парализирана като ухапана от отровна змия.

После чувам как се кара на татко уж под сурдинка, че не подхожда на пионер и дете на педагог да казва думи като "цицки" и "член". Нямало как да пренебрегне подобна простъпка и ще трябва да подаде сигнал до съответните органи, за да вземат поведението ми под внимание като тръгна да кандидатствам за Комсомола.

На което баща ми отвръща така:

- Караджова, о̀тпуши си ушите! Не каза "член", а "чеп".

Ден 10

Морето е бурно, има червен флаг и Коня не пуска във водата. За да няма празно, организират състезание за пясъчни скулптури, както и конкурс "Мистър и Мис Плаж". Тия лигли, момичетата от "Русалка", дето се правят на много важни, понеже от есента ще учат в Езиковата, и се крият да пушат зад бараките, веднага се записаха за участие.

На повечето от големите момчета обаче им е под достойнството да дефилират по бански, та се налага треньорът на баскетболистите да им бие по един задвратник, за да разпали ентусиазма им за участие.

Следобед отрядните разрешават да си направим разходка до къмпинг "Каваците" - за който иска. Там има магазин на Кореком. Обаче ние нямаме долари.

Ден 11

Лагерният живот е белязан от два почти криминални инцидента и от още един, само че от по-деликатен характер.

Първо, хващат едни осмокласници, че са се измъкнали след вечерната проверка да ходят на дискотека в Созопол, заради което не само че докторът и Каймаканов им четат конско, ами и заявяват, че ще се обадят на техните да дойдат да ги приберат "веднага". Това обаче е блъф, защото стаята на домакинката Павлина е заключена, а там е единственият телефон в лагера.

После обаче става наистина страшно. Баща ми, който след вечерната игра на белот отива да се изпикае край оградата на плажа, забелязва, че друга групичка, все момичета, си правят нощно къпане. Включва прожектора, който ярко осветява лагерната плажна ивица и нарушителите са спипани, както се казва, по долни гащи.

Обаче те наистина се оказват по гащи! Баща ми ги строява в полукръг при беседката и ги почва с шамарите на конвейер - длан, опако длан, опако, длан... Никоя от героините-плувкини не смее да се разреве. Нито пък да каже нещо, за да си смекчи положението.

Понеже, както казваше другарят по история, само невинните престъпници, като Георги Димитров на Лайпцигския процес, имат право да надигнат глас в своя защита.

- Марш по леглата, пръдли такива! - изкомандва баща ми и си пали цигара. - И утре никакъв плаж и цял ден дежурни в стола!

Когато обаче жененият заместник-началник се измъква след споменатата вече игра на карти, за да се срещне в беседката с една руска туристка, вместо да го порицаят, татко и тренерът по баскет отиват да пазят отпред, за да не ги спипа някой... по без гащи.

Няма справедливост в тоя живот. Ех, веднъж да порасна и да стана заместник-директор на нещо, че да правя каквото си искам и никой да не може копче да ми каже.

Ден 12

С татко отиваме до пощата в центъра, за да се чуем с майка по телефона. Майка казва, че тая вечер с анасамбъла заминават на турне в Австрия. Понеже пък сестра ми е на бригада за бране на праскови в Петрич и няма да има никой вкъщи, ще остави котката при съседите, така че да не забравим да я вземем като се приберем.

А, да, купила е също нов безжичен телефон-слушалка, от който в момента говори. Супер, мисля си аз, откога си мечтаех за такъв модерен! После, докато татко седи в едно кръчме на пристанището и пие бира с местни рибари със сбръчкани от слънцето лица, аз отивам до сергиите на Главната и си купувам две изкуствени татуировки и един лакиран рапан.

Ден 13

С момичетата от нашия отряд си сравняваме разликите от банския. Най-много е почерняла една Билияна, но то е, защото, както тя самата си каза, има няколко слънчеви бани по рождение.

На плажа Виктор предлага да ме заровят до шията в пясъка (била съм най-дребна и няма да се налага да копаят много), за да видят дали ще издържа до обяд, без да слънчасам. И без да пия вода.

Мислено претеглям на кантара любовта си към него и шамарите, които после ще отнесе от татко, като му кажа кой ме е заровил, и решавам да жертвам любовта в името на Викторовия живот.

Ден 14

Последната вечер е Нептуновата вечер. Откъм морските дълбини, осветяван от миризливите факли на местните туземци (разбирай помощник-спасителите, боядисани със сажди), излиза Нептун, придружаван от своята свита.

Въпреки успешната дегизировка с брада от водорасли, очна линия, очертана с дебел черен флумастер, и тога, изработена от бял чаршаф, няма съмнение, че Коня е Нептун. Разочарованието от избора на ръководството за ролята на Царя на морето се подсилва от вида на неговите дъщери-русалки, които вместо на опашки се придвижват на два крака, обути в сандали и маратонки "Ромика".

На импровизирания трон, поставен на площадката пред входа на столовата, Коня се настанява с нецарствено великолепие и изцвилва, че тържествата в негова чест могат да започнат.

Тържествата се състоят под формата на маскен бал. Понеже предния ден едно от по-големите момичета в нашия отряд ми сплете косата на 45 плитчици, реших, че това е достатъчна предпоставка, за да мина за Бо Дерек¹. Въпреки че ми липсват 30 см, гърди, както и познания по английски, които да надхвърлят текстовете на песните на АББА, Куин и Клиф Ричард.

Баща ми, зам.-началникът и баскетболният тренер се маскираха като зулуси и на развален български се представиха, че идват от Квазулу и Кюстендил, а целта им е да ги приемат в БКП и да започнат да носят чорапи като всички нормални, цивилизовани хора. Получи се много весело и даже ни позволиха да останем един час по-дълго от обикновено.

На прощалното парти под акацията "зулусите" и другите ръководители ядоха печен шаран, пиха ракия и после повръщаха зад бунгалата.

С края на лагерната смяна сякаш идва и краят на лятото. Почерняла съм достатъчно, за да нося бяла рокля и перлено червило, а и косата ми е перфектно изрусяла и изпръхнала от слънцето и солената вода, за да си личи, че съм била на море.

Но пак не съм щастлива. Защото хем нямам търпение да отида в гимназията и да стана "голяма", хем ми се иска догодина отново да се върна в лагера - при бостана, смокиновите дървета, откритите душове и чехкините без горнище. И да бъда отново на 13.

Но понеже засега това няма как да стане, освен ако, разбира се, някой гениален хахавеец като Илон Мъск не изобрети истинска машина на времето, затварям полуразпадналите се дневници и ви пожелавам "лекар с нож, другари".

----

1. Американска актриса, която през 80-те става особено популярна заради екзотичната си прическа с плитчици и мъниста, която тогава е запазена марка само на чернокожите.

Най-четените