Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гърция - новият Китен

Българският летовник по гръцките плажове най-после отново си намери любимия домашен дух от някогашното ни Южно Черноморие Снимка: Getty Images
Българският летовник по гръцките плажове най-после отново си намери любимия домашен дух от някогашното ни Южно Черноморие

„Такова... амиго... оф па аз, ъъъ.. филос, ена узаки, охи, охи... триа узакис пломарис, хтаподи едно, колокетаки дио, дзадзики и... Весе, как викаха на водата тука?"

„Неро", провиква се Весето от края на масата.

„А, и неро да донесеш. Студено неро, каталавес?"

Келнерът усмихнато клати глава, че е разбрал. Записва всичко поръчано в опърпаното си тефтерче и веднага след това разстила хартиените покривки върху масата. Весето бърше пясъчните ръце на тригодишното си дете и му се заканва, че ако още веднъж се навре в пясъка с мити ръце, „ще ти счупя главата". Хлапето реве с прихълцване, батко му - тийнеджър с мустаци тип „сиромашка стряха" - лови покемони с телефона си и псува, че в това забутано гръцко село никакви ги няма, „щот' тука са некви тежки селяни". Бащата полиглот разкрачено е заел късата страна на масата в таверната, разкопчал е ризата си с къси ръкави и от време на време се почесва по плътната гръдна окосменост. До него в унес от жегата седи приятелчето, съсредоточено прави топчици от сервирания в панер хляб и замерва отегчената кифла от другата страна на масата. Тя го гледа лошо, пали поредна тънка и дълга цигара и от време на време просъсква „адски ме дразниш, Радославе".

После ловко сменя темата: „тия па гърци как я пият тая рицина, дето смърди на гнило, не мо'а се сета". „Като българското бяло вино няма друго!", обобщава Весето и набутва залък с дзадзики в устата на детето с пясъчните ръце. Настава кратко мълчание, което прекъсва с пристигането на узото. Мъжете изразяват шумно удоволствието си от този факт с едно продължително ръмжене и шляпане по набъбналите, зачервени от плажа кореми. Тоя с топчетата хляб концентрира вниманието си върху изпотената чаша, кифлата му чопли нещо изпод дългия си маникюр, тийнеджърът вече е със слушалки в ушите в един по-добър свят, а полиглотът подхваща реч за „тъпите гърци, дето си живеят като царчета по морето, бааааси... кой па не си купи една къща тука, па да видят тогава - ше избия рибата! Тва басейни, това водопади, това батути-матути, секви банани-манани, джетове-метове...и т'ва ше стане, ай наздраве, банда!"...

Те са на море. „На" Гърция, където крайморските северни селца вече почти ни принадлежат - българите традиционно прекарват ваканциите си тук и от година на година стават все повече. Това Халкидики за нищо го нямаме - преминали сме ги ръкавите керемидка по керемидка, таверна по таверна, плаж по плаж. По-добре от Китен ги познаваме! Имаме по някой любим Ставро, Янис, Киряко или кириа Сула, в чиито хотелоподобни къщи отсядаме. Знаем си цените и сме си извоювали намаления, щото сме редовни клиенти. Намерили сме си любимо барче, по-евтина таверна и супермаркет наблизо, откъдето да пазаруваме, за да си готвим. Схванали сме и мурафетите по пътуването - тръгване в петъчен ранен следобед или през нощта, за да избегнем опашките на границата, изчакване на приятелите с техните коли по пътя или контролни срещи на Дупница, Кресненското ханче и „фри шопа" на гръцка територия, последно зареждане на бензин на „оная" бензиностанция на Кулата. След границата лесно - туристи сме ние, българите, ама не съвсем, щото то, гръцкото, си е нашенско!

Халкидики-то им е наше!

Българският летовник по гръцките плажове най-после отново си намери любимия домашен дух от някогашното ни Южно Черноморие. Като едно време може да си наеме квартира, в която да си му е все едно вкъщи. Готви, пере, простира, мете, пие кафе и узо на терасата и по цял ден шляпа насам-натам полугол и с джапанки. Надуваемият кашалот на детето и двойният дюшек стоят изправени до вратата на стаята му, рекламният чадър на „Карелия лайт" може да бъде разпънат, където му скимне, а колата му е паркирана точно под терасата. Приятелите му са заели почти целия етаж на къщата. Затова и цялата мощна компания без притеснения окупира голямата маса под лозата в двора на хазяите и през вечер върти там шумни скари, играе карти, изяснява си вътрешните взаимоотношения или обсъжда к'ви късметлии са „гърчулята".

Българският турист в Гърция много обича местния тиферич, но още повече обича да му намира кусури. Интересното е, че го прави, докато е там. Върне ли се в родината, започва меланхолично да опява колко хубаво е било под пустата лоза на Ставрос, с ледената мента, ееех...

Освен масовото критикуване, което си ни е национална черта, българските туристи в Гърция умират да си откриват „техни" плажове. Търсенето започва още от България, когато се набелязват неатакуваните брегови постранства по картата. На място обектите се обикалят истерично, най-вече за да се направят близки снимки на водата (да видят тия, дето още не са „на Гърция" колко е чиста), на краката в пясъка (истинска класика!), на чадърите със сламени шапки и рехавото плажно население (за съпоставка с натръшканите като чорапи на простор курортисти по българските плажове с все пластмасовите шезлонги и сенки за по 30 лв). За удостоверяване, че морето наистина е гръцкото, се търси някоя палма, яхтичка с гръцко знаме или стокилограмова местна гъркиня да влязат в кадър.

Когато завладее някой от гръцките плажове, българският турист веднага трябва да си го маркира. Прави го с всички възможни подръчни и нарочни средства - разпъваеми шатри, иглута, навеси, цели гарнитури от леки тръбни или надуваеми мебели, детски байсейни, хладилни чанти. Преди няколко години една дванайсетчленна нашенска компания дори си донесе три бар стола и висок, самоделен барплот, които гордо монтира на плажа на Каламици.

Българският турист - стожерът на гръцката икономика

Българинът много го е яд, че, видиш ли, тия земи там по Халкидическия полуостров са си били наши! И като си представи, че е можело да си ходи на същите места, ама за български левове, че и къща да си построи някъде по тия безкрайни плажове, завистта лудо го загризва. Изконното му недоверие към „византийците" се превръща в истинска класова омраза, когато през очите му животът на местните започва да изглежда по морски безметежно, особено като го съпостави със своето панелно, мутренско, българско битие. „Идвам им тука, оправям им западналата икономика на гърчулята, дето ги мързи, та две не виждат, че и на гръцки им говоря - ше ми носят студено узо и хтаподи, колкот си поискам, намаления ше ми правят и бакшиши нема да им оставям!", каза оня полиглот от началото на този текст и така в една фраза събра цялото ни ядливо-завистливо усещане относно несправедливия факт, че в Гърция на море е по-хубаво от в България.

Липсва ни само мъничко всеобщо самочувствие на велика нация и няколко нули вповече в банковите сметки, за да се превърнем в нещо като руснаците на нашето черноморие - нагли гости с чувство на превъзходство и убеждение, че всички наоколо са им длъжни.

Иначе да, по-добре да си на море в Гърция, отколкото в България. Особено ако наоколо няма много българи.

   

Най-четените