Нямаше човек, който да не ми каже, че не съм наред с главата, като чу, че се каня да хукна към Сицилия насред най-големите августовски жеги.
Но убедена, че знам по-добре от другите какво изпитвам и обичам, си хванах раницата и се метнах на първия евтин полет на Ryanair към Катания.
За четири дни на острова на Дон Корлеоне научих много за света и за себе си. Като например какво е чувството да си на границата на топлинен удар. И как мафията най-лесно се разпознава по лошата организация на обществените услуги.
Сицилия е запомнящо се изживяване с всичките си антиподни пейзажи. С природната си красота и с експлоатираната си красота. С културата, която излага на показ, и културата, която се скатава в ъндърграунда.
Амалгамата веднага си пролича от пристигането ми в Катания в жаркия преди обед. Едно от първите неща, които ми направиха впечатление на излизане от летището, е смесицата от екзотична и европейска растителност.
Докато се движехме с автобуса към центъра на града край пътя се бяха наредили олеандри, кактуси, палми, разцъфнали циклами, маслинови и бананови дръвчета. Сякаш съм попаднала на друг континент! Но в това няма нищо чудно, Сицилия е само на някакви 135 километра от Африка.
Късото разстояние с тунизийската жега се долавя и по въздуха. Климатът на острова дублира обстановката в сауна или парник: тежък, влажен и задушаваш. Необходимо е известно време за адаптация, но звучащата отвсякъде италианска реч дава надежди, че аклиматизацията ще се случи, защото в крайна сметка сме в Европа.
Посвикнала с африканския полъх се потапям в невероятната сплав от култури и влияние на Катания - място на разнообразни изживявания, за които никой не ме беше подготвил.
Градът е рай за любителите на красивите сгради, тъй като архитектурният му облик съвместява постройки от Античността до съвремието. Накъде чух, че наричали Катания черно-белия град, тъй като се вярва, че е построен от пепелта на Етна и мрамор.
Няма как да пропуснете величествения вулкан, издигащ се като исполин над града. Определено е гледка, която ще помните цял живот.
Но въпреки събраната поетична красота на Катания тук цари безредие и разпиляност, което може да ви изпили нервната система, ако по природа не сте по-дзен.
Почистването на улиците никакво го няма. С изключение на централната част измежду жилищните блокове се мъдрят използвани клечки за уши, найлонови опаковки, билети за градския транспорт.
Шарена китка от боклуци, която се допълва с навика на някои сицилианци да си оставят торбите с отпадъци пред врата, откъдето сметообработващата компания ги събира.
Градският транспорт също не е цвете за мирисане. Автобусите като че ли са изкопирали графика си от пловдивското разписание: пристигат на интервал от между 30-40 мин., което води до масовата употреба на таксита с десеторно по-солени цени.
Ако имате обаче имате конкретни планове или гоните полет, е за препоръчване да не рискувате, а се бръкнете малко по-дълбоко.
Така и не разбрах как град, напълнен до горе с туристи, не успява да организира обществените си услуги, така че да са конкурентоспособни на частните. Но като знам мафиотските легенди за острова, не ми се иска да търся повече подробности.
Да си кажем само, че понамирисващите улици в съчетание със сгради под егидата на ЮНЕСКО комбинират неповторимия чар на Катания и да отправим поглед към друг много по-приятен град за пребиваване - Таормина.
Градът е вълшебно място, все едно е излязло от някоя приказка. Намира се на около час път с влак от Катания и е издигнат върху скала с лице към Йонийско море. В далечината се вижда шапката на Етна, а панорамната гледка от терасата на "Белведере" е главозамайваща.
Цветовете са живи и контрастни, сякаш са правени с "Фотошоп". В краката ви се вижда малкия остров "Исола Бела", на метри от каменистия плаж и заобиколен от тюркоазена вода. На север се рее калабрийското крайбрежие, а на юг се побира античен театър, построен 200 метра над морското равнище.
Самото градче Таормина е не по-малка атракция. Центърът му е пълен с романтични площади и малки дворци, паметник на гръцката, римската и средновековната архитектура. А изобилието от ресторантчета и магазини за сувенири е огромно.
Таормина е истинско тържество на багри и вкусове. Когато френският писател Ги дьо Мопасан е пристигна на това място възкликнал: "Тук сякаш всичко е създадено, за да пленява духа и въображението". И не мога да не се съглася с него.
Макар че 4 дни в Сицилия съвсем не са достатъчно, за да се правят генерални изводи са културата и традициите на острова, стигат за кратко понасяне из неповторимата атмосфера, която не съм срещала другаде в Италия.
Сицилия е безподобни кътче земя, което си струва да се опознае. Пълно е с противоположности, но лежерството на сутрините и вечерите е едно и също. Разликата е само в напитките.
Започва се с еспресо, продължава се с капучино, фреш от нар и се завършва с аперитив и чаша вино. Задължително в този ред.
