Ако сте от хората, които правят списъци със задължителни дестинации, е много вероятно Рим да фигурира в тях.
Има вкусно хапване, домашно джелато, там е световноизвестният римски Колизеум, останките от римските форуми, а Ватиканът е на един хвърлей разстояние със своята Сикстинска капела, рисувана от Микеланджело.
В паметта на този град няма бели петна. Знае какво се е случило в Древността, през I, II и III век след Христа и пази тези спомени в различни по мащаби статуи, колони, фонтани и скулптури. Разходката е като да си слон в стъкларски магазин, трябва да внимавате къде ще седнете и къде ще се облегнете, защото мястото може да е историческа забележителност.
Накратко казано, Рим е парче от историята на човешката цивилизация, което се намира на два часа полет от София, и все пак е трудно да се насладиш на този град заради един-единствен парадокс - туристите. Колкото повече хора се изкушават от града, толкова по-малко е удоволствието от екскурзията.
Но изглежда, че на градските власти това не им пречи. Разсъждават позитивно, гледат към бъдещето на организираните турове, макар че видимо не могат да се справят с потока на посетители. И това се вижда по контейнерите от боклуци, които преливат с отпадъци - както в централната част на Рим, така и по периферията.
Да, туристите идват не само със селфи стикове, а и с раници, пълни с храна, която е в толкова голямо количество, че почистващите фирми се затрудняват с навременно извозване на хартийките, останали след нея.
В резултат - на много места в Рим се носи киселата миризма на смет, за която няма много какво да се направи, освен да преодолеете рефлекса си за повръщане и да потърсите местенце, където да подпрете опаковките си.
И след като сме на темата за миризмите... Фактът, че столицата на Италия привлича хора като мухи на мед, не е останал безизвестна друга неизменна част от съсловието на Рим - просяците. По улиците на града е пълно с хора, налягали по черджета, като гледката е най-фрапантната пред портите на Ватикана.
Клошарите там са колкото туристите с разликата, че първите са там, за да останат. Пред входовете на музеите са опънати палатки и дори да се овладели изкуството да се преструвате на разсеяни, под носа ви ще се изреди тълпа от просещи милостиня.
Това обаче съвсем не е единствената изненада за туристите, които са отишли в Рим, за да видят папата, а намерили рояк на бездомни хора.
Пред Ватикана изобилства и от улични търговци, които сами идват на крака и предлагат на пръв поглед тривиалните си сувенири - ключодържатели с фигурките на Свети Петър, картички с папата, шалове в цветовете на италианското знаме... Бинокли?
Оказва се, че бинокълът е значима принадлежност, ако сте се наредили за Ватиканските музеи с идеята да разгледате стенописите, защото те не са доловими с просто око. Вдигате глава нагоре и виждате буря от линии и цветове, между които трудно ще се ориентирате, ако няма с какво да ги разгледате отблизо.
За снимки и използване на телефона - забравете. Първо, защото, светкавиците могат да увредят произведенията, и второ, защото създават шум, който във Ватикана е нежелан. Преминавайки от единия музей към другия или отивайки към градините, трябва да сте максимално тихи, докато говорите. Даже, най-добре е да мълчите.
Ватикана е функционираща католическа институция, което трябва да се разбира така - пълно е с монахини и свещеници, които не искат да бъдат смущавани, въпреки че туристическият Рим ги е превърнал в атракция.
Посетителите трудно се приспособяват към шока, че не могат да обелят и дума и че при лекото шепнене, високоговорителите започват да кънтят: "Silenzio!","Silinece!", "Silenzio!". Но като че ли най-масовото разочарование е забраната за селфита.
Социалните мрежи в комбинация с нискотарифните полети са превърнали Рим и Ватикана в сборище на жадуващите атрактивна профилна снимка за Instagram и Facebook.
Хиляди хора искат да си направят селфи пред някоя "съсипня" (това дойде от устата на българин) и да се похвалят пред познатите си. А с това напълно се губи иначе запазената атмосфера на Древен Рим.
Малко са тези, които идват, за да срещнат историята. Повечето са там, за да се отбележат - от куртоазия, стремеж да им завиждат или страх да не изостанат от "приятелите си" в социалните мрежи. Причини, колкото искате и никоя от тях не е свързана с историческата значимост на Рим.
Но жителите на града не са като парижаните. В Рим никой няма против да бъде употребен и преоблечен във всички възможни италиански клишета, за които се сетите - от гладиаторите, та до готвачите с тънки мустаци и ръкомахащи жестове. Никой няма да ви гледа с високомерие, защото сте се редели два часа на опашка, за да се снимате в Колизеума. Никой няма да ви укорява, че сте направили митинг на селфи стикове пред Фонтана ди Треви.
Италианците приемат цялата картинка със спокойствие. Може би защото позитивността им е пословична и с времето са спрели да забелязват последиците на туристическата им действителност.
А може би, защото все още вярват, че всички пътища водят към Рим и колкото и да не ви харесва пак ще се върнете на това място.
