Знаете ли откъде идва името на град Казанлък? Всъщност то е обект на куп интерпретации и легенди, една от които измества останалите със своята популярност. Накратко - по турско време султан Мурад пристига на посещение в красивата местност и съзира група деца и жени, които го посрещат. Впечатлен, той възкликва: "Акча къзанлар!", в превод "Какви бели момичета!".
С тази история може би е дошла и някаква орисия, защото от 1963 г. насам местните всяка година през юни се вглеждат в красивите абитуриентки и вадят напред тяхната "Царица роза". Конкурсът-спектакъл е само едно от нещата в зрелищните празници на града, заради които човек да се отправи нататък, макар че Казанлък си струва посещението и без специална дата.
Другото, разбира се, е розата - самият повод да се празнува.
Всъщност историята ѝ започва горе-долу по времето, което ни отпраща към легендата за името на Казанлък - XIX в. На наши земи цветето е внесено тъкмо от османските турци, а постепенно става ясно, че условията и климатът са извънредно подходящи за неговото отглеждане. Ето как районът южно от Стара планина и северно от Сърнена Средна гора, където е полегнал градът, става популярен като Розова долина.
Самото цвете пък получава името "казанлъшка роза", наследник на така наречената Rosa damascena, чиито корени могат да се проследят още в Персия. Идете ли обаче в Казанлък, ще научите още доста - последвайте ни в първите стъпки нататък.
Празникът на розата
Годината е 1903-та. Местните вече са свикнали с присъствието на розата в живота си и ѝ устройват празник. По-скоро цял фестивал - с изложби на цветя, разходки до Шипченския манастир, сергии, на които се продават картички с изгледи към Розовата долина. През 30-те години пък от БДЖ композират влакове по маршрута на Подбалканската линия, които се отправят нататък по време на тържествата, обикновено в първия уикенд на месец юни.
Тъкмо тогава настъпва и моментът за розобер. Ако искате да станете негови свидетели обаче, трябва да сте доста ранобудни - на полето се отива преди изгрев слънце, когато въздухът още трепери от лекия хлад и наситения аромат на рози. Берачите са професионалисти - обират само добре разцъфналите, отворени цветове, които след това отпътуват към специални дестилерии.
Там те потъват под вода и са подложени на термичното влияние на парата, която прави магия - увлича розовото масло, което е по-леко от водата и остава на повърхността ѝ.
И все пак, за всички туристи, които пристигат за празника, има и демонстрации - розоберачи в народни носии, фолклорни групи, танцови състави, карнавал, шествие и кукери скъсяват дистанцията с тези тайнствени ритуали. Те показват как се случва розоберът и розоваренето, а розовата вода, която се вари на място, може да си приберете у дома.
Има защо - тя помага при кожни раздразнения, рани и изгаряния, има антисептични свойства, източник е на антиоксиданти и успокоява стомаха и главоболието (ако я използвате за компрес или инхалации).
Какво да разгледаме в Казанлък и околността?
Независимо дали сте дошли за празника, или не, в града има доста любопитни места, отворени от януари до декември.
Ако искате да разберете повече за цветния патрон на Казанлък, идете в Музея на розата, единствен по рода си в света. Той се намира в нова сграда в красивия градски парк "Розариум" (също заслужил поне една обиколка), а вътре е разположена експозиция, която следи отблизо развитието на розопроизводството от Възраждането до XX век със снимки и истории, свързани с някои тънкости в ароматния занаят.
Ако пък вече сте се пренаситили, има и други дестинации в града, които не са свързани с розата. Препоръчваме да посетите две къщи, превърнати в музеи след смъртта на собствениците си - на писателя и художник Димитър Чорбаджийски - Чудомир и тази на неговия ученик - художникът Дечко Узунов.
В първата се съхраняват над 15 000 оригинални ръкописа, рисунки, скици, писма, книги и лични вещи на Чудомир и неговата съпруга - художничката Мара Чорбаджийска, като част от тях са изложени в откритата експозиция. В къщата на Дечко Узунов пък можете да разгледате 93 негови творби, наредени в четирите стаи на къщата и изложбената зала към нея. Там е и неговият последен автопортрет.
И последно - на 5 км. от Казанлък, на хълма Тюлбето, се намира Казанлъшката тракийска гробница - абсолютен шедьовър на античната архитектура с уникални стенописи от IV-IIIв пр. Хр., открита съвсем случайно от войници, които копаели окоп там през 1944 г. Там се намира и гробницата на тракийския владетел Ройгос, обявена по-късно от ЮНЕСКО за световно историческо и културно наследство.
Меню с рози, моля
Розово сладко човек може да си купи почти навсякъде, но в Казанлък можете да опитате и пита с конфитюр от рози, която успява да балансира наситения вкус, който не допада на всеки.
И понеже сме на десерта, няма как, опитайте и локум или мед с рози. Ако пък сте повече по напитките, и тук има сериозно разнообразие - от сиропи и чай до ликьор и прочутата гюлова ракия, за която Каравелов пише, че който не е пил, "нищо не знае, от нищо не отбира".
Дегустация можете да направите на много места, но ако отидете до етнографския комплекс "Кулата", който се намира на километър от центъра, не само можете да опитате всички розови храни и напитки, но и след предварителна заявка ще наблюдавате възстановка на стари местни обичаи и ще разберете дори повече подробности за розопроизводството. Ако вече не сте станали експерти, разбира се.
За финал искаме само да подскажем, че наоколо е пълно и с екопътеки, по които да поемете, след като сте разгледали и опитали всичко в града. В близост са язовир Копринка, пътеката през Бузовград към тракийското селище Мегалита (откъдето се вижда цялата долина), шипка и хижа Бузлуджа, както и защитената местност "Катуните", където ще видите за пръв път подобни куполообразни скали. С две думи - уикенд може да не стигне, направо опаковайте багаж за цяла седмица.
---
Още интересни идеи за туризъм из България ще намерите в туристическия портал на България.
