Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Рим: Този град има кошмарен обществен транспорт, а да хванеш такси е ад

Опитите за промени срещат яростна съпротива от лобито на шофьорите Снимка: iStock
Опитите за промени срещат яростна съпротива от лобито на шофьорите

"Явно концепцията за търсенето и предлагането не съществува в Италия", казва Куаме Премпех, докато чака на опашка за такси пред централната гара на Рим.

Той е от Гана, дошъл е на почивка в Европа със семейството си. Влизат в Италия от съседна Швейцария и моментално виждат разликата. На езерото Комо в северната част на страната, чакат за такси над час и половина, докато накрая хазяинът от наетия апартамент не дошъл да ги вземе с колата си, разказва Куаме пред "Ройтерс".

Семейството не е единственото, което опитва да хване такси на гара "Термини". В разгара на горещата вълна и туристическия сезон в Рим на доста пътници се налага да чакат по един час за такси. Проблемът е стар, но напливът от туристи в комбинация с жегата го е довел до кризисни нива.

"Това щеше да е неприемливо в Съединените щати", казва Тейлър Симънс от Сиатъл, която чака пред гарата на слънцето. "Като се има предвид колко е горещо, човек би помислил, че ще има повече таксита", смята тя.

Но няма. Опашките от хора, които чакат за такси край гарите, летищата и нощните клубове, не са нещо необичайно в Италия. Същото важи и за опитите да си повикаш такси по телефона - дълго време може никой да не вдигне и накрая да се откажеш.

Проблемът с такситата в Италия е от години. Снимка: iStock
Проблемът с такситата в Италия е от години.

Сериозният проблем на Италия с достъпа до таксита се дължи до голяма степен на доста консервативния лицензионен режим на работа на тези услуги и на мощната съпротива на синдикатите срещу по-сериозни промени.

Таксиметровите превози в страната се регулират по силата на закон от далечната 1992 г. Той гласи, че тези услуги са част от обществения транспорт и могат да се осъществяват само от лицензирани водачи. Разрешителните се дават от местните власти със специални покани и са силно лимитирани.

Така този, който иска тепърва да кара такси, обикновено трябва да откупи лиценза от водач, който се отказва от работата си. Това изкривява пазара и води до сериозни цени на разрешителните на старо - те могат да стигнат до стотици хиляди евро.

Традицията обаче се брани зорко от синдикатите, които се противопоставят и на издаването на нови разрешителни, и на опитите за промени в сектора.

"Властите използват таксиметровите шофьори като изкупителна жертва за неефективността на другите услуги на обществения транспорт", обяснява пред "Евронюз" секретарят на профсъюза Unica Cgil Никола Ди Джакобе. Според него отпускането на нови лицензи или въвеждането на нови регулации няма да реши по-големия проблем с публичните превози в страната.

Освен това шофьорите смятат, че ако има повече лицензи извън най-натоварените туристически месеци няма да има достатъчно работа за всички.

"Можем да го обсъдим, но няма как да пренебрегнем факта, че автобусите и метрото в Рим не са достатъчни, а за да се поддържат ниските им цени, са с намалени графици и спират работа прекалено рано вечер", обяснява пред "Ройтерс" Лорено Битарели, шеф на профсъюза Radio Taxi.

Трафикът и придвижването в Рим могат да бъдат кошмарни. Снимка: Getty Images
Трафикът и придвижването в Рим могат да бъдат кошмарни.

Това действително е така - метрото на Рим спира работа в 9 вечерта в работни дни, а автобусите са бавни и често графикът им се нарушава от стачки.

Няколко правителства са правили неуспешни опити за реформи при такситата. Последният - на кабинета на Марио Драги, се сблъска с шумни протести по улиците и беше оттеглен.

Причината е, че лобито на шофьорите е сред най-силните в страната и преодоляването му не е лесно.

В резултат в Рим, град с близо 2,9 млн. жители и 10 млн. туристи, има едва 7800 лиценза за таксита, като последно такива са издавани през 2006 г.

Това прави 270 таксита на 100 000 души. За сравнение, в Париж на 100 000 жители има 800 разрешителни, а в Мадрид - 470. В Лондон има 19 000 таксита. В София са над 5000.

Освен това в Италия предлагането на частни услуги като Uber и Lyft е крайно ограничено.

Uber навлиза в страната през 2013 г. и очаквано среща съпротивата на таксиметровите шофьори. 2 г. по-късно най-разпространената версия, при която превоз може да осигурява всеки, е спряна. Сега в Италия може да се поръча само най-скъпата услуга, при която превозът е от хора с официално разрешение за частни шофьори.

Затова и в Рим има едва 1000 частни коли за такива пътувания, докато в столиците на Великобритания и Франция те са съответно 96 000 и 30 000.

"Наистина е трудно да се намери такси и проблемът не е само за туристите, но и за икономиката като цяло", коментира пред "Ройтерс" Андреа Гиуричин, специалист по икономика на транспорта от университета "Бикока" в Милано.

"Рим вероятно има една от най-лошите транспортни системи в света. Няма как градът да приема повече хора без голяма промяна", предупреждава Гиуричин.

В Милано - вторият най-голям град в страната, има едва 4853 лиценза за таксита - при 1,3 млн. жители и голям туристически поток. Толкова са били и преди 20 години.

"В най-натоварените часове - нощем и през уикендите, да повикаш такси може да отнеме 15-20 минути, и това не е приемливо", коментира общинският съветник Ариана Ченси пред "Евронюз".

Според анализа на кметството на близо една трета от повикванията за такси, направени между 7 и 9 вечерта не е отговорено, а нощно време процентът скача до 42%.

Почти като на Нова година у нас, но далеч по-често.







 

Най-четените