Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бели плажове и градчета от Ренесанса: Скритите кътчета на Италия, където почиват местните

Калабрия, Пулия, Марке и още места, където тълпите не са от чужденци Снимка: iStock
Калабрия, Пулия, Марке и още места, където тълпите не са от чужденци

Ако пътувате повечко по света, вероятно ви е направило впечатление, че не срещате чак толкова много италианци. Това важи в особена степен и за морските дестинации, но и изобщо.

И, да, ако сте сред италианци - няма как да не разберете - олелията е отличителна и дори група от двама няма да остане незабелязана, ако ще да сте и на Таймс Скуеър в Ню Йорк.

А защо е така? Защото италианците много обичат да прекарват свободното си време в родната си Италия, и то въпреки че я делят с огромни тълпи от чужди туристи.

За нас Италия може би е основно Рим, Венеция и Флоренция, Тоскана и крайбрежието на Амалфи, които вървят с всички не особено приятни странични ефекти на прекомерния туризъм. Италианците обаче ходят другаде и за особено пристрастените към магията на Ботуша ще покажем част от любимите места на местните, където тълпите са по-малко, а преживяването - далеч по-автентично.

Саленто, Пулия

Снимка: iStock

Дори и у нас в последните години регионът Пулия става все по-популярен, но той е сред първите избори и на италианците. Пулия е на юг, на "тока" на Ботуша, а най-разпознаваемата гледка там са вероятно странните стари къщи, наречени трули, в градчето Алберобело. Жителите на страната обаче обожават да ходят на море в този регион, който има едни от най-хубавите плажове в цяла Италия.

Цяла Пулия е изключително кокетна, осеяна с малки, чаровни стари градчета, както и по-големите Бари и Лече. Препоръчително е там да се ходи през май, юни, септември и октомври, когато не е прекалено горещо, а и няма толкова много посетители.

Прекрасни са градчетата с белокаменни къщи на юг от Бари. Още пó на юг е спокойният полуостров Саленто, където е и Лече, известен с бароковата си архитектура.

Бреговата линия е изумителна. От източната страна на полуострова доминират стръмни скали, там е и прочутата пещера Зинзулуза. От западната са едни от най-прекрасните плажове на Италия. Песколузе е известен като италианските Малдиви, а широкият плаж с мек пясък край градчето Галиполи е особено популярен през лятото. Пунта Прошуто на север също е прекрасен плаж със спокойни води.

Байа дей Турчи пък е известен като един от най-чистите плажове в страната, а в непосредствена близост има гора. Той е на север от кокетното курортно градче Отранто.

Тусция, Лацио

Снимка: iStock

Самата историческа област Тусция обхваща няколко региона на Италия, включително Тоскана. Името ѝ идва от Етрурия - страната на етруските, цивилизацията, обитавала тези земи преди римляните.

Областта е много живописна, с хълмове, подобни на тези в Тоскана, селца, кацнали на върховете на скалите, вулканични езера и пусти, диви неплодородни земи. Струва си да се посети градчето Сивита ди Банореджио, един от най-красивите крепостни градове в Италия. Разположено на скала между три каньона, това място има едва десетина постоянни жители, а до него се стига единствено по дълъг 366 метра мост над бездна.

Страховитото изживяване си струва, защото след като стъпи отвъд крепостните порти, човек влиза в място от Ренесанса. Градът е бил по-голям, но крайните му части просто са пропаднали в каньона.

В Тусция се намира и най-голямото вулканично езеро в Европа - Болсена, както и дворец на папите във Витербо.

Марема, Тоскана

Снимка: iStock

На границата с Лацио, в Тоскана, има съкровище, което е далеч от пълните с туристи хълмове и пътища с кипариси - регионът Марема. Римляните са идвали тук за уикенда, в южната крайбрежна част на региона. Освен плажове, тук също е пълно с драматично кацнали на върха на каньони градове.

Известни са плажовете на Монте Арджентарио, остров, свързан със сушата с пясъчни наноси, както и градчето Капалбио на хълма над крайбрежната линия срещу острова. Навътре в сушата е Питиляно, остово надвиснал на ръба на каньон, а къщите му са изсечени от самата скала.

На запад е вулканът Монте Амиата, а в подножието му са горещите извори в Сатурния и прочутата Каскада на Мулино, където водата се спуска по естествено оформени басейни, наредени един след друг.

Южен Тирол

Снимка: iStock

Тази част от Алпите - Доломитите, в северната част на Италия, е сред най-красивите в цялата планинска верига. Италианците обичат да идват тук и през зимата, и през лятото. Районът на високопланинското плато Алпе Ди Сиуси е любим на местните. Тук са събрани най-великолепните гледки от Доломитите - острите, подобни на игли върхове, обагрени в розово от слънцето, и изумително зелени алпийски поляни. Наоколо се чуват звънците на кравите, а човек може да опита домашно сирене и палачинки в някоя от фермите наоколо.

През зимата това също е един от най-харесваните райони в Доломитите.

Другите любими на италианците места в тази планина са курортите Кортина д'Ампецо и Корвара, най-вече за ски през зимата и преходи през лятото.

Камоли, Лигурия

Снимка: iStock

Чинкуе Терре и Портофино са любими за туристите, но повечето от тях не знаят за ненужно подценявания Камоли, на крайбрежието на Лигурия. Това е класическа италианска Ривиера - от едната страна са гористите хълмове, от другата - морето, а самият град е пълен с къщи в бонбонени цветове, накацали край залива.

Чудесно място за размотаване, разглеждане на елегантните къщи, за връщане назад във времето, а над всичко на хълма е кацнала Кастело делла Драгонара, крепост от XIII век. Портофино е на половин час път с кола.

Триест

Снимка: iStock

Този северен град е дом на най-големия крайбрежен площад в Европа, на плажове в центъра на града и на сякаш излязъл от приказките замък до сините морски води. Навсякъде другаде това място би било топ избор на туристите, но Триест просто е прекалено близо до Венеция и остава на заден план.

Триест има само един канал, а другата разлика с Венеция е, че изглежда като модерен град, а не като застинало в миналото място. Другото интересно при него е, че е част от Италия едва от 1920 г., като преди това е бил в Австро-Унгарската империя и това си личи по сградите от времето на Хабсбургите на главния площад. По кафенетата в стил рококо се продават щрудел и торта Сахер. Мястото е чудесно през лятото, когато клубовете на плажа всъщност са и в центъра на града.

Капо Ватикано, Калабрия

Снимка: iStock

Подметката на ботуша - Калабрия, не получава достатъчно внимание от чуждите туристи. За разлика от местните, които разполагат само за себе си с недокоснатите градчета, виещите се над морето крайбрежни пътища, подобни на тези в Амалфи, плюс великолепни гледки към Сицилия отсреща.

Най-много хора привличат плажовете около нос Капо Ватикано. Сгушени сред зелени скали лежат пясъчните плажове, а срещу тях е вулканичният остров Стромболи, който бълва дим в небето. Най-близкото населено място е Рикади, наоколо е и Тропеа - очарователно градче с тесни улички и барокови дворци, а всичко това е построено на върха на скала, от която има идеална гледка към белия плаж и кристално синята вода. Неслучайно Тропеа е известна и като перлата на Тиренско море.

Урбино, Марке

Снимка: iStock

От години Умбрия е новата Тоскана, но близкият регион - Марке, е доста непознат, въпреки плажовете, хълмовете и средновековните градчета. А перлата на Марке е град Урбино, който е и в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство като една от люлките на Ренесанса и рождено място на Рафаело.

Разположен на хълм, с червени тухлени сгради, които се виждат отдалеч, и с прекрасни пешеходни алеи в старта си част, Урбино има стръмни тесни улички, по които са подредени дворци и църкви от XV век. Чарът му се допълва от факта, че там живеят едва 14 000 души и това допринася за усещането, че се намираш в музей на открито.

Особено внимание заслужава Палацо Дукале с двете си кули, построен от една от основните фигури на Ренесанса извън Флоренция - херцог Федерико да Монтефелтро. В момента дворецът е галерия, в която са изложени и творби на Пиеро делла Франческа, Ботичели и Рафаело.

Наблизо е и родният дом на Рафаело, чийто баща е бил сред работниците по двореца на Федерико. В къщата се пази и първата му творба - Мадона с дете, която е нарисувал на едва 15 години на стената като фреска.

А приятното усещане се допълва от наличието на един от най-старите университети в Италия. Той още функционира и това прави Урбино университетски град, което винаги дава допълнителен чар на всяко населено място.

Чар, който е неизчерпаем в прекрасната Италия.

   

Най-четените