Правили ли са ви впечатление специалните рафтове, пълни с кутии с всевъзможни насипни бонбони в хранителните магазини на IKEA? От които си вземаш сладки на килограм и е ужасно изкушаващо да добавиш в плика и от тези, и от онези, и от шоколадовите, и от зелените, както и от червените?
Това са godisvägg - "стени с бонбони", характерни за цяла Швеция, а и за съседните ѝ държави. Разликата е, че в Скандинавието тези стени са далеч по-обширни и богати от тукашните си варианти. Ето защо там е още по-трудно човек да се спре и да не поиска да опита от всичко, въпреки че половината от сладкишите са от любимия за северняците и не толкова харесван от всички останали лакриц.
Шведите, и най-вече децата, правят точно това - пълнят торбички с бонбони и лакомства до горе и от всичко.
Но само в събота! Това е официалният ден за похапване на сладко в страната. Дотолкова е официален, че има специална дума - lördagsgodis, което значи "съботни бонбони".
Като цяло се спазва - повечето родители не позволяват на децата да ядат сладкиши в останалите дни от седмицата, сами гледат да спазват традицията, а на бонбоните извън съботните дни в страната се гледа с лошо око.
Правилото започва се налага през 50-те години на миналия век, когато здравните власти стартират кампания за превенция на нарастващите случаи на кариеси. В нея те препоръчват сладки храни да се ядат само веднъж седмично.
Предисторията зад иначе здравословната и интересна днес традиция обаче е зловеща. Доказателството, че прекомерната консумация на сладки храни води до кариеси, идва след дългогодишни опити върху пациенти от психиатрия в южния град Лунд. На общо 660 души с тежки психични заболявания ежедневно са давани големи количества десерти с много захар, докато най-накрая се доказва връзката между захарта и кариесите. Като доказателство служи и пълното съсипване на зъбите на 50 беззащитни пациенти.
Но шведите, както и изобщо скандинавците, имат навика да се доверяват на властите и започват да правят това, което им се препоръчва официално. Затова и наистина започват да ограничават консумацията на захар до препоръчания един ден, който постепенно се фиксира на събота.
И така, полека-лека, "съботните сладки" стават семейна традиция, която се предава от родители на деца.
Малките чакат търпеливо цяла седмица, а първият ден от уикенда е истински празник, защото тогава отиват с мама и тате в магазина, за да си напълнят кесия със сладки. След това настава голямо ядене на бонбони, което, вероятно, компенсира въздържанието през седмицата.
Концепцията е близка до друга, също много популярна в Швеция - за helgalk, което е същото като ден за бонбони, но с алкохол, и то доста. Защото, подобно на яденето на сладко, пиенето през седмицата не се смята за прието и допустимо. Затова пък в събота е напълно нормално да си вземеш 1 килограм насипни бонбони и бутилка водка.
Някои дори комбинират двете удоволствия от уикенда и слагат бонбони във водката. Резултатът е сладък коктейл и главоболие.
Когато обаче става дума за деца и рационалните шведи, честа практика е малчуганите да получават малки суми, с които сами да си купят бонбони - с възпитателна цел.
"Децата ми получиха банкови карти, когато бяха на 6 години. Всяка седмица внасям в тях по 20 крони (малко под 2 евро), с които могат да си купят бонбони", обяснява пред Би Би Си Софи Тегсйеден-Дево, преподавател по шведска култура.
С парите могат да се купят около 40 насипни сладки, а идеята е, че така близнаците на Дево имат бюджет, с който сами избират дали да похарчат всичко за сладко или да спестят и за нещо друго - например играчки. Едното дете избира първият вариант, но другото не дава всичките пари и си оставя спестявания.
Целта е с помощта на седмичните суми децата се учат от малки на това какво са парите, как да управляват бюджет и съответно - на независимост. А какво избират най-често шведите от цялото многообразие от десетки видове бонбони?
Любими са ядки, обвити в шоколад, вафли с шоколад и, разбира се, лакриц във всякакви форми и видове - чист, солен, с шоколад, на пръчки и какъв ли още не.
Стените с насипни бонбони съвсем не значат, че в магазините там липсват предългите рафтове с всевъзможни шоколади, кейкове и кифлички, както и фризерите със сладолед. Напротив.
Неслучайно - и макар че ядат сладко само в събота, шведите са известни с това, че са на първо място по консумация на сладки неща в света. На глава от населението се падат по цели 15 килограма годишно!
