Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Японските влакове, които се движат с 10 км/ч и возят пътниците си към миналото

Страната на изгряващото слънце преоткрива бавното пътуване Снимка: iStock
Страната на изгряващото слънце преоткрива бавното пътуване

В Япония закъснението на влаковете е нещо необичайно. Там дори и минута-две закъснение на свръхбързите влакове-стрели води до масов гняв у пътниците, оставки и гневни уволнения.

Затова е удивително, че японците - нация, която функционира като по часовник - понякога не просто обичат, а истински се наслаждават да пътуват бавно с влак. И то влакова композиция, която се движи бавно дори и според нашите български стандарти.

Именно това е любимият начин на много японци да разгледат страната си.

Повечето от тези влакове вървят под ръководството на Източната японска железопътна компания и се движат с около 10 км/ч. За сравнение, най-бързите влакове-стрела в Япония се движат с около 320 км/ч, при това без пасажерите да се чувстват некомфортно и да прекъсват следобедния си чай.

Компанията обаче нарича своите композиции "влаковете на радостта", защото няма друго пътуване, с което страната да бъде разгледана толкова подробно и спокойно.

Снимка: iStock

Това е единствената влакова линия, която се движи по крайбрежията на провинция Тохоку. Останалите линии търсят оптимизация на трасето, затова не могат да си позволят толкова разточителен маршрут.

Нещо повече, мястото е едно от малкото, запазили автентичната японска атмосфера и природа. Там времето тече по съвсем друг начин, бреговете не са окупирани от тематични атракции и лунапаркове, няма я и обичайната за Япония навалица и шумотевица, която цари в големите градове.

По тази линия рядко се срещат и чуждестранни туристи, защото те рядко чуват и четат, че съществува нещо подобно.

За сметка на това японците обожават да пътуват бавно и без да бързат за някъде. Тези бавни влакове им носят особено усещане за носталгия - те нямат футуристичния дизайн на влаковете-стрела, а външно приличат по-скоро на композициите, които виждаме по нашите железопътни линии.

Вътре обаче цари премерен лукс и японска педантичност. Прозорците са максимално разширени, за да се наблюдава природата отвън, в интериора предпочитаните материали са дървесина и текстил с естествен произход - памук, коприна, лен.

Има и минималистични спални купета, които могат да се видят из форума Quora. Въпреки че пространството е много малко, потребителите се кълнат, че пътуването в тези купета е комфортно. Не на последно място, цената в бавно движещите се влакове е далеч по-скромна от тази на място във влак-стрела.

Пред "Би Би Си" пък Наоки Отомо, мениджър в Източната японска железопътна компания, признава, че някои пътници дори не се качват, за да гледат природата, а само за да имат възможността да попътуват на друга скорост.

Снимка: iStock

Въпреки това повечето пасажери са там заради панорамните гледки, които се откриват към Японско море и към малките крайбрежни градчета.

Заедно с тях могат да се видят и назъбените крайбрежни скали, разцъфтелите покрай пътя дървета, традиционните пагоди, а от другата страна се извисяват хълмовете на провинция Тохоку. Линията преминава през китни градове като Мияги, Аомори, Акита и Ямагата.

Често на пътниците се предоставя и възможност да слязат за кратко и да снимат, особено при живописните скали на Японско море. В паузите пасажерите могат да седнат и в местните ресторанти, чайни и кафенета, с което спомагат и за поддържането на регионалните бизнеси.

На именно това крайбрежие са посветени и не едно и две хайку на японския поет Мацуо Башо, който е хвалил красотата на Северна Япония в стиховете си. Някои японци тръгват по крайбрежието с влак, само за да погледнат местата, вдъхновили Мацуо за творчеството му.

В платформи като TripAdvisor потребителите се кълнат, че това е един от най-добрите начини да видиш истинската Страна на изгряващото слънце далеч от хаоса на големите ѝ градове. Заедно с това по-възрастните японци си припомнят по-спокойните времена, когато никой не е бързал чак толкова много.

Някои от по-младите пък получават шанса не само да преоткрият родината си, но и да опитат позабравени храни като окономияки (пица с блат от зеле и яйца), традиционен японски рамен и други.

За други японци обаче пътуването с бавните влакове е и донякъде тъжно преживяване. Провинция Тохоку, както и съседните ѝ провинции, преди са се издържали от търговия и са били сред богатите региони на Япония. Имало е ресторанти и чайни, изпълнени с гейши, достъп до луксозни стоки и изобилие от продоволствия. Сега повечето от градовете там живеят скромно, а много фамилии са се изселили към по-богатите градове.

И все пак повечето пътници се прибират в домовете си в еуфория, която Наоки Отомо сравнява с тази след буре саке.

"Всеки трябва да го изживее", категоричен е мениджърът в жп компанията.

 

Най-четените